You are here

В предчувствие за 9/11

Кремълската мафия е поела руската държава, превръщайки я в инструмент за своите престъпления, но елитът на САЩ не иска да проумее това

 

Андрей Пионтковски, Каспаров.Ru

Първото предупреждение за предстоящото, може би най-важно събитие от първата четвърт на 21-ви век, светът получи в 13:00 часа във Вашингтон, в петък, 13 юли 2018 година. И то от най-информирания човек в света. В Института "Хъдсън" бе изнесен половинчасов доклад от директора на Националното разузнаване Дан Коутс.
Дан Коутс е със статут на координатор на разузнавателните служби (в САЩ има седемнайсет като него). Той е човекът, който от тяхно име провежда брифинг за президента, с когото лично се среща всяка сутрин. Той не е от разузнаването, а политически кандидат, републиканец, два пъти избиран за сенатор.
Коутс започна речта си с много сериозно изявление - ситуацията по сигурността му напомняла за ситуацията в навечерието на терористичната атака от 11 септември 2001 година. По това време американските разузнавателни служби разполагаха с много оперативна информация за евентуална атака, но те не обърнаха внимание на това. Всички предупредителни светлини мигаха червено, всички предупредителни светлини буквално крещяха за опасността, същото се случва и днес ", каза Коутс пред  шашардисаната аудитория. Той обясни, че има  предвид 

заплахата от голяма кибер атака срещу Съединените щати

 Четири страни рутинно извършват кибератаки с различна интензивност на обекти в САЩ: Китай, Русия, Иран и Северна Корея. Най-големите технологични ресурси за такива дейности притежава Китай. Вторият в тази игра е Русия. Но естеството на престъпното поведение на Китай и Русия, според Коутс, е фундаментално различно - това, което е най-важно за руснаците, е тяхното намерение. Целта, която преследва Русия, е съвсем различна от намеренията на Китай, който иска да открадне нашите постижения. Китайците се стремят да откраднат уникалните ни високи технологии, за да се конкурират успешно със САЩ. Това, в което е съсредоточено вниманието на руснаците, е да причиняват максимални щети на Съединените щати. Подобни политически вреди вече бяха нанесени на президентските избори през 2016 година. Коутс е категоричен, че Русия ще направи същото и по време на междинните избори за Конгреса.
В края на краищата да откраднеш някои писма до Хилъри Клинтън и да ги разпространиш -  разбира се, че това е нещо много лошо, но далеч по-малко болезнено за САЩ в сравнение с престъпленията, извършени в съвсем други сфери. Коулс предупреди, че американските разузнавателни служби в никакъв случай не трябва да се съсредоточават единствено върху предотвратяването на киберпрестъпления, свързани с изборите. По думите му Кремъл демонстрира способността си да нанася кибер атаки върху най-критичните части от инфраструктурата на САЩ: електропреносната система, банковата система, ядрени комплекси, системи за контрол на полетите и т.н. А това е много по-опасно от всяко друго електорално упражнение. "ЦРУ и ФБР, които са в координация с международните ни партньори, разкриха, че руски държавни субекти са работили срещу страната и бизнеса в секторите енергетика, ядрена енергетика, водоснабдяване, авиация и други важни производства", съобщи директорът на Националното разузнаване.
Заплахата от евентуална терористична атака срещу Съединените щати днес не идва от група ислямисти фанатици, които живеят някъде в планините на Афганистан, а от разполагащите с огромни ресурси  държавни лидери – постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. А от страна на Москва това е естествено и логично продължение на хибридната война, която води със Запада. Ядреният шантаж е един от любимите инструменти на Кремъл за външна политика, а президентът на Руската федерация редовно го прилага с нескрито удоволствие. 

Ядреният шантаж

 хармонично кореспондира с кибер-изнудването. Между другото, ние (а може би не точно ние, а нашият емоционален нагон) може да унищожи тази или онази чужда цел. Не би ли било по-добре обаче да се отнасяме по-уважавателно към нашата миролюбива и конструктивна външнополитическа концепция за „Ялта-2 ".
Кибер шантажът е много по-органичен от ядрения, в сравнение с чекистките похвати за провеждане на хибридна война. Предвид неговата квантовомеханична природа, той е в състояние да съчетава несъвместими неща - реална заплаха, от една страна, и в същото време - оправданието за несъпричастност , което обрича жертвата след всеки удар да повтаря по тръмповски, че "става дума за някаква проклета неизвестност, която може да идва от Русия, но може и да е от някой друг“.
Как да се съпротивляваме срещу такава заплаха? Коутс има абсолютно право, отговаряйки на поставения въпрос, какво лично би казал на Путин, ако имаше възможност:
"На първо място, ние трябва да кажем ясно - Путин, ние добре те познаваме, че ти взимаш решенията и никой друг. И ти си длъжен да знаеш, че лично ти ще си получиш заслуженото, ако посмееш да изпълниш своите заплахи ..."
Без съмнение Коутс е дал този съвет на шефа си, преди да потегли за срещата с Путин в Хелзинки. Но въпреки, че знаеше позицията му, в която има и много мъдрост, но и много тъга, Тръмп пред очите на целия свят реши да се подмаже на Путин по време на мистериозната им среща на четири очи и дори да заяви, че

вярва повече на Путин, отколкото на Коутс

На 19 юли 2018, по време на форума в Аспен Коутс повтори предупреждението, отправено към американския президент за нов "9/11", като не скри своето отношение към поведение на Тръмп в Хелзинки след срещата му с руския президент. Хит в интернет стана видеоклипът, в който се вижда реакцията му след новината, получена по време на едно негово интервю - за поканата, отправена от Тръмп към Путин за среща във Вашингтон.
Изявленията на Коутс на 13 и 19 юли бяха широко коментирани в американските медии. Но и този пък  изключително в аспекта на руската намеса в изборите през 2016 и 2018 година. Най-сериозното и най-драматичното в предупрежденията на първия човек в американското разузнаване не бе за рутинното хакерство в изборния процес, а за готвения от Кремъл нов "9/11", за който, по думите на Коутс, сигнализират  всички разузнавателни служби, но това напълно се игнорира. Налага се някаква вътрешна цензура. Дори не цензура, а някакво дълбоко колективно подсъзнателно табу - забрана да се мисли за немислимото. Защото така е по-лесно. Това табу частично проработи и у самия Коутс. След като на 13 юли той заяви най-важните неща - и за "9/11",  и за светещите лампи, и за недопустимостта спецслужбите да се фокусират  само върху шашмите на Кремъл по време на изборните – водещият му зададе въпрос: Коя е най-сериозната външна заплаха за сигурността на САЩ, която не ви дава покой, смущава сънят ви нощем? 
А Коутс отговаря сравнително стандартно, така както обичайно отговарят през последните седемнайсет години ръководителите на всички разузнавателни служби по света. Най-опасната въображаема заплаха, която го стряска в съня му,  е 

оръжието за масово поразяване в ръцете на терористични организации, 

които са извън контрола на конкретна държава (които не се контролират от никоя държава).
Но аз бих възкликнал - извинете, господин директор,  нали само преди пет минути вие ни разкахте толкова убедително за една съвсем не въображаема, а реално съществуваща терористична организация, която заплашва Америка и притежава, наред с другите неща, и най-големите запаси в света на оръжия за масово унищожение? Тази организация не просто не се контролира от никоя държава, а сама по себе си е държава. Кремълската  мафия е поела руската държава, превръщайки я в инструмент за своите престъпления.
Преди седемнадесет години, доверчивият Джордж У. Буш, трогнат буквално до сълзи от готовността на Путин да влезе заради него в огъня, видя в очите му някакви прекрасни неща. На мен дори ми мина през ума да посветя на това цяла книга - "Друг поглед към душата на Путин". 17-годишната дейност на Путин в страната и изявите му на международната сцена допринесоха много за самообразоването на американския истаблишмънт. Но дори и днес, когато вече знаят, че си имат работа с военен престъпник и масов убиец, с най-голямия в световната история  крадец, висши американски служители (държавният секретар Помпео, например, и не само той) продължават услужливо да му се предлагат, представяйки се за „независими експерти“  - Саймсеевци, Греъмци, Кисинджърси, повтаряйки мантрата: "Имаме нужда от руснаците. Трябва да си сътрудничим с руснаците в съвместната борба срещу ислямските терористи ".
Какво значи да водим съвместна борба с терористи срещу  тероризма? Американците просто не смеят да погледнат право в очите действията на путиновия режим, които свидетелствуват за стратегическо сътрудничество на кремълските терористи с „Ислямска държава“, използването на ислямистки терористи от Москва  своего рода като  "Ледоразбивач-2", като инструмент за отстлабване и разрушаване на Запада:
- Присъствието в редиците на "Ислямска държава" на хиляди граждани на Русия и бившите съветски републики, стотици от които са снабдени с руски паспорти от ФСБ и изпратени в Близкия изток като един вид войници-интернационалисти;
- Патронимната търговия на Кремъл с петрола на "Ислямската държава" с Асад, която подробно е описана в доклада за финансовото разузнаване на САЩ;
- Характера на военните операции на руски самолети в Сирия, довели до унищожението (с мълчаливото одобрение мълчаливо съдействието на Обама и Кери) на сунитски бунтовници, които се борят срещу Асад и "Ислямската държава" и цивилното сунитско население;
- Целият открит или прикрит шантаж на кремълската пропаганда по отношение на населението и управляващите в Европа и Съединените щати след всяко мащабно терористично нападение на ислямисти: премахнете санкциите и започнете да си сътрудничите с нас, в противен случай ще продължим да ви взривяваме.
Кремълската мафия почти открито предлага на Запада 

чадър, който да ги брани от терористични атаки,

 но разбира се само при техните убийствени условия. Цялото постсъветско пространство трябва да остане под строг контрол на Кремъл (Ялта-2), от което нито една страна в него да не бъде в състояние да избяга от оковите на крадливия посткомунистически режими и по този начин да се превърне в силно омразен пример за руските граждани.
Най-първо, стандартният слоган "сътрудничи с Кремъл, в противен случай ще бъдеш взривен" е разработен в пълен мащаб в пропагандната схема на Путин и неговия антураж от  чуждестранни агенти след терористичния акт на братя Царнаеви по време на маратона в Бостън. Но който и да е американски прокурор, журналист и политик, който е пожелал да знае истината за терористичната атака, би могъл да гарантира, че "терористът в Бостън отдавна е с повдигнато обвинение" ( "Новая газета", Aприл 27, 2013 г.).
Аз ще се опитам буква по буква да очертая последователността на събитията, които инстинктивно американското обществено съзнание отказва да приеме  вече повече от пет години, защото се оказа сериозно занимание за  него  да прави заключения на тема "Кой е г-н Путин?"
Силно разчитам на голямата армия от рускоезични американци - фенове на "Тръмп". На тях и на  генетично, и на езиково ниво е понятен престъпния характер на чекисткия режима и може би те ще бъдат в състояние да обяснят на своя идол заедно с кого точно ще се борят срещу тероризма на ислямистите.
Москва наистина през 2011 г. два пъти предупреждава ФБР и ЦРУ за съпричастност и симпатии към ислямистите на по-големия от братята Царнаеви, без обаче да им даде никакви конкретни данни. Той е бил разпитан в Съединените щати, но към този момент е нямало причина за неговото задържане.
Този факт през последните години Путин напомня не веднъж на аудиторията на Запада, повтаряйки отново и отново едни и същи заучени мантри, които прозвучаха и в речта му по време на Валдайския форум в Сочи:
"През 2011 г. ние предупреди американските ни партньори за ислямсиските връзки, които има живеещият в САЩ Тамерлан Царнаев. Колегите не само не взеха под внимания нашата информация, но дори ни посъветваха да не се месим в техните дела. Е, тогава аз наредих на Бортников да не поставя повече този въпрос пред американците. И след няколко месеца по-големият брат Царнаев извърши терористично нападение на маратона в Бостън. Виждате ли, тези хора не са готови да си сътрудничат с нас в борбата срещу международния тероризъм, дори и когато става въпрос за собствената им  безопасност. "
Деликатно предлагано партньорство с Русия, умело манипулиране на хората на Запад, внушавайки им идеята за "сътрудничество" с неговия режим. Перфектна работа, направо бижу. Но Путин съзнателно пропуска най-драматичната страница от историята за живота и смъртта на Тамерлан Царнаев.
Църнаев извършва терористичния акт по време на Бостънския маратон, но не след няколко месеца, а след една година и няколко месеца - през април 2013 година. А през 2012 г. се случва нещо изключително:
Чеченският бежанец Царнаев е разпитван два пъти през 2011 г. в САЩ въз основа на подозренията на Москва за участието си в ислямисткия подземен свят. Въпреки това през януари 2012 г. той отива в Русия. И не по тайни горски пътеки, а съвсем законно, при пълна прозначност на личните му данни пристига на летище „Шереметиево“. Царнаев никога не би се осмелил да направи това, ако не беше напълно сигурен, че ще бъде  в пълна безопасност в Русия.
Естествено човекът, с чиято съдба лично е бил запознат Путин от Бортников, се оказва още със стъпването си на  летище „Шереметиево“ под строг контрол на централните структури на ФСБ, т.е. в сигурните ръце на своите куратори.
Под надзора на Съвета за финансова стабилност, той пътува из Кавказ, среща се с активисти на ислямисткото движение. За това подробно разказва "Новая газета", регионални следователите от Центъра за борба с екстремизма на Дагестан неведнъж са засичали негови срещи с лица, заподозрени за участие в подземния свят на ислямиските терористи -  Нидал Махмуд и Уилям Плотников, стари познати на Царнаев.
В последствие двамата му приятели са ликвидирани. Единият на 19 май, а другият - на 14 юли. След втората ликвидация неуязвимият Тамерлан изчезва. Изпарява се. Потъва в дън гората, предполагат наивни провинциални правозащитници от Дагестан.
А всъщност, той се връща в Москва, откъдето потегля необезпокояван от никого и в пълна безопасност към летище „Шереметиево“, а оттам - обратно се връща ва Америка. За

да изпълни своята мисия и приеме своята съдба

Когато след Бостънската терористична атака в Москва пристига делегация от американски сенатори, за да си сътрудничат с руските им колеги в разследването на терористичния акт в Бостън, сенаторите са пратени по дяволите от колегите им в Русия, които най-безочливо ги лъжат, че Царнаев не е бил в Русия през 2012 година. А един от американските дипломати, придружавал делегацията - Райън Кристофър Фогъл, дори става жертва на успешна провокация от страна на руските специални служби, които му обещали да получат интересуващата ги информация, а  негова снимка да бъде показана по телевизиите. От този момент американци престават да задават въпроса бил ли е Църнаев в Русия през 2012.
Предишната американска администрация и лидерите на американските правоохранителни органи вероятно са знаели истината за организаторите на бостънската терористична атака. Въпреки това, те не смеят да погледнат тази истина в очите - това е твърде чудовищно. След това те самите са принудени да наложат табу както на себе си, така и в цялата страна по темата за тероризма на Путин в САЩ. Табу, което парализира американското общество в продължение вече на 5 години и продължава до днес, въпреки  предупрежденията на Коутс.

Превод: Faktor.bg

https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/v-predchuvstv...