В резултат от обявената война България и администрираните от нея територии са подложени в периода 1941-44 г. на тежки бомбардировки от американски, британски, съветски и югославски самолети и дава много цивилни и военни жертви.

 
На 13 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов предлага на Народното събрание решение за скъсване на дипломатическите отношения и обявяване на война на САЩ и Великобритания. Цар Борис III е одобрил предложението, макар и "неохотно и с тревога".
Това става само 6 дни след нападението на Япония в Пърл Харбър и 2 дена след обявената от Германия и Италия война на САЩ. Депутатите бурно приветстват и одобряват предложението, въпреки протестите на малка група депутати, начело с Никола Мушанов и Петко Стайнов.
Голяма роля за раздухването на мощен антиамериканизъм тогава играят българските журналисти, нещо до болка познато в нашата история и до днес. По този повод секретарят на Американската легация Барбър заявява на секретаря на МВнР Шишманов: „САЩ са една от малкото страни, които нямат преки интереси в България. Те не искат нищо от нея. Напротив те са се стремили винаги да й помагат. Срещу това българският печат, като забравя миналите услуги на САЩ, ни напада и обвинява в това, че сме причина за продължение на войната. Това може само да навреди на България, тъй като, когато се свика мирната конференция, враговете на България ще намерят доказателства за обвиненията си против нея в страниците на самите български вестници.“
САЩ подминават с мълчание този агресивен ход на България и обявяват война 6 месеца по-късно през юни 1942, когато съюзниците си поставят цел да бомбардират контролираните от Хитлер румънски нефтени полета в Плоещ и трябва да летят над България.
Защо България обявява война на страна, която е жертва на японската агресия и няма изрични задължения според Тристранния пакт да прави това? Вероятно от лоялност и фанатична вяра в победата на Германия. И в същото време България не обявява война на СССР и запазва дипломатическите отношения с нея – единствената държава от Оста.
В резултат от обявената война България и администрираните от нея територии са подложени в периода 1941-44 г. на тежки бомбардировки от американски, британски, съветски и югославски самолети и дава много цивилни и военни жертви.
След края на войната това се оказва трагична грешка. Финландия, която не обявява война на САЩ и Великобритания е защитена в Парижкия договор от 1947. Да си спомним, че през ПСВ България не обявява война на Америка и това дава основание на президентът Уилсън да защити България срещу опитите за разпокъсването й.
СССР не само, че ни обявяват война на 5 септември 1944, но не ни защитават в мирния договор, въпреки дадените 34 хил. жертви в края на войната на страната на СССР срещу Германия. Наградени са само българските комунисти, които заграбват политическата и икономическата власт и изтребват цвета на българската интелигенция.
Интересно е, че на същото това историческо заседание на Народното събрание на 13 декември 1941 г. България гласува да удължи с още 5 години подкрепата си за подписания в 1936 г. пакт за борба против Коминтерна. Богдан Филов заявява: „Ние се борим и ще се борим с комунизма и с всички комунистически прояви у нас. Ние сме убедени, че унищожаването на комунизма, който винаги е представлявал една заплаха за европейската цивилизация, е една от най-важните предпоставки за създаването на новия ред в Европа.“
Дано след 79 години България си е направила извода кои са истинските й приятели и съюзници.
 
Фейсбук