ГАЗОВИЯТ ХЪБ НА БОРИСОВ УМРЯ

Григор Лилов

*** Основният доставчик на газ - "Газпром" отказа участие в конференцията във Варна

"Газпром" се отказа да праща свои представители на конференцията за газовия хъб "Балкан", планирана за 4-5 септември в "Ривиерата" край Варна.

"Не се планира участие на делегация на "Газпром" във Варна", съобщиха от компанията.

Проектите за хъба разчитаха основно на руска газ, която да идва евентуално по "Южен поток", ако се построи. Разчетът беше за 63 млрд. кубометра, докато доставките по тръби от Гърция се определяха най-много на 3-5 млрд., а от Турция - на 3 млрд.

"Булгаргаз“ ще представи на конференцията четири бизнес-модела за реализацията на проекта. Всичките разчитат на руската газ.

Окончателната цена на хъба ще стане известна не по-рано от 2017 г., но приблизителната стойност е около 1.2.-1.3 млрд. долара, от които 800 млн. се очакват от инвеститори (разликата до близо половин милиард ще е покрита от България).

Разбира се, инвеститори няма да се намерят при такава ситуация. А и при нормална - потреблението на газ в Европа сега практически не расте, а и в бъдеще 63 млрд. ще й дойдат множко, особено на фона на разчетите за "Северен поток" 2.

Същевременно руският енергиен министър Александър Новак съобщи, че Русия въобще не се кани да строи никакъв газопровод през Черно море, който да минава през България и потвърди, че проектът "Южен поток" въобще не е актуален.

 

Така прогнозата ми от 2010 г., (когато Путин беше у нас) за Потока, че няма да го бъде и си е чиста проба афера, за да се отклонят едни милиарди за разни родни и руски бизнесгрупи и властници, се сбъдна.

*******************************************************************************

Продължава да се сбъдва и друга моя прогноза, разкрила стратегически замисли, интереси и преговори, заради която навремето - в деня на публикуването й, на 17 януари 1998 беше взривена редакцията на в. "Труд", в която работех.

(откъс от поредицата "Иде ли края на икономическото и колониално опекунство?" част 4 Родният скандал с газа е част от световен пасианс, редящ могъщество)

******************************************************************************

Как суверенитетът се свързва с предлагане на преференции, докато скритият протекторат на държавата води до извиване на ръцете, разказахме вчера. Но истинската същност на скандала около "Топенерджи" засяга колкото България, толкова и други страни в района и Близкия и Среден Изток.

Погледнат чрез картата на света, той става част от битката за енергиен ресурс и глобално политическо влияние.

В дъното е нефтът!

Защото накрая е последният аргумент - най-силният. Може би истинският.

"Богатствата ни не са безкрайни и с безразборния износ на суровини и материали трябва да се спре - от дървесината в Коми до енергоносителите" - това е цитат от самия Рем Вяхирев.

Думите са взети от негова реч на секретно съвещание на политическия елит на Русия. Събитието е през юли 1995 г.

Ако се върнем към секретната теза на Рем Вяхирев, то богатствата на Русия трябва да се запазят за 21-ви век като стратегически коз. Елитът потвърди позицията си на отхвърляне на политиката на Брежнев, известен с щедрото разточителство на този ресурс. Симптоматичен е фактът, че Русия по един или друг начин стои зад всички договори, консорциуми и проекти за експлоатация на залежите в региона на Каспийско море.

Редица руски политици от всички бои и възгледи развиват трескава дейност в тази насока. Приети са четири специални програми - за икономия на енергоресурси в Русия, за участието й в разработката на природните ресурси в бившите съюзни републики, за ограничаване на износа на нефт, газ и др. от нейните собствени находища, за постигане на значими акционерни участия при експлоатацията на чуждите. Това е и идея на Елцин, горещо подкрепяна от Черномирдин и противника им Зюганов.

И един факт за размисъл стига - в Таджикистан има руски войски, а туркмекистанската компания, която изнасяше и ще изнася огромни количества газ за Турция и в бъдеще за Европа, беше с над 50 на сто руско участие - на самия "Газпром". След като делът на концерна в капитала спадна под 50%, руските трасета се оказаха затворени за пренос на газта.

Тази стратегия е избрана, докато Русия модернизира собствения си добив и инфраструктурата си.

Битката за синьото гориво у нас всъщност е част от битката за най-големите новооткрити нефтени и газови залежи в района на Кавказието. Използвайки географското си положение и възможността да блокира трансфера на течното злато, Москва извоюва немалко акционерно участие в консорциумите, без да плати нито цент и копейка, горчиво се оплакват видни западни анализатори.

Оръжие за влияние или дестабилизация?

Всъщност нито премиерът Иван Костов, нито "Мултигруп", нито пък акулите, кръжащи да захапят този бизнес, оцениха едно просто обстоятелство.

То е в последната, най-вътрешна кукла от "Матрьошката" на интересите. Преносът на газ се превърна в геополитически проблем.

Оживената шетня на велики и невелики сили в района от Балканите до Средния Изток го доказва. Няма голяма компания в горивоенергийния бизнес, която да не е втренчила поглед насам. Дори една Италия открито се ангажира с каузата на Албания. Не заради стари връзки, а заради възможността тя да се превърне в изходна точка на газови и нефтени магистрали към Европа.

От хоризонта на Кремълските кули се виждат не толкова пазарът, трансферът на нефт и газ и парите. Вижда се обменът на политическо влияние срещу заплахата от политическа дестабилизация.

ЗА МОСКВА РАЙОНЪТ НА БЛИЗКИЯ, СРЕДНИЯ ИЗТОК И ЗАДКАВКАЗИЕТО Е ДАЛЕЧ ПО-ВАЖЕН, ОТКОЛКОТО НЯКАКВИ СИ БАЛКАНИ.

Основният съперник е Турция, Западът и САЩ. Неуспехът за разбирателство по кюрдския проблем, Кипър, отношението към фундаментализма и навлизането на интереси в района на Кавказ при посещението на Черномирдин в Анкара провокира ехото на "Топенерджи" в България.

Защото преносът на газ през нашата територия е стратегически коз за Москва от гледна точка на потенциалната заплаха за дестабилизация на Турция, а оттам и на целия Близък и Среден Изток. Контролът върху нашата територия отрязва като с нож почти уговореното трасе "Изток-Запад" - за над 100 млрд. кубометра газ и около 80-100 млн. тона нефт.

С тази логика всички приказки за нефтена връзка "Новорусийск-Бургас-Александропулис" и газопровод са преднамерен блъф. Например в края на декември 1996 г. руският външен министър Примаков в поверителен разговор с тогавашната турска премиерша Тансу Чилер обеща, че ако страната й наложи вето над разширението на НАТО, то цялата газ и нефт ще тече през нейна територия.

Месец по-рано бе роден в дълбока тайна проектът "Син поток" - газопровод под Черно море към Турция. Роди се по времето на Жан Виденов, когато още нямаше газов скандал у нас и разправия с Москва.

Същата теза за НАТО и ролята на Турция защити неотдавна и Черномирдин - готов на всякакви други отстъпки в нейно име. Не ги получи и "Топенерджи" експлодира на следващия ден.

Направиш ли лабиринт - отваряш много изходи

Пример за подобна политика е войната в Чечня. Понеже Русия не можа да попречи на навлизането на чужди интереси в района на нефтоносното Каспийско море, чрез изкуствено създадения етнически конфликт тя блокира пътищата за износ на петрол. Щом нарасна опасността да се потърсят други икономически ефективни връзки на юг, като с магическа пръчка войната спря.

Затова скандалът около "Топенедржи" е онзи смокинов лист, който прикрива добре наточеното острие на руската рапира.

.....

На този фон газовият скандал у нас е размахването на пръчката към такъв непослушен съсед като Турция. Ние можем да се ангажираме пред София да си решите бързо проблемите, но... Недоизречената фраза на Черномирдин в Анкара показва за какво иде реч.

В този случай Иван Костов и България може да загуби. Защото интересът не е 1 или дори 5 милиарда долара, а стотици милиарди. Заради тях се жертва всичко по-малоценно. Заради тях "Мултигруп" се прави на силна днес, след което със сигурност ще стане излишна. Независимо от изхода на сражението й.

Подобна руска позиция обаче може да стане губеща поради един прост фактор - дефицитът на време. Забавянето на проектите за пренос на нефт с инструмента на войната в Чечня родиха и вече реализират други пътища за трансфер на течното злато.

Забавянето на проектите за трансфер на газ през България като с магическа пръчка стимулират решаването на спорните политически възли в Средна Азия и Кавказ и раждат нови.

Факт е новата позиция на Иран и САЩ за преговори помежду им, наченките на диалог между враждуващите кланове и талибаните в Афганистан. Нараства натиска срещу Саддам Хюсеин, който ще бъде отстранен, а Турция се обръща към партньорство със страните от Персийския залив и постепенно към Русия.

Факт са поредица търговски договори за газопроводи и нефтопроводи - все от юг. Които обаче не прекрачват българския праг...

Многополюсните интереси -

вселена от възможности

Уреждането на нашите отношения с Македония без значение на налаганите от външни сили спорове около езика и прочие досадности е част от голямата игра. Защото един недвусмислен и категоричен ангажимент на България за реализация в съкратени срокове на транспортната енергийна магистрала "Изток-Запад" са онези козове, които ще изцакат изкуствено създадения газов проблем. И ще придвижат от мъртвата му точка фиктивните засега проекти за нефтопроводи и газови мегамагистрали през България.

Въпросът е дали така ще поиска да играе правителството? Понеже газовият скандал е пробен камък за отхвърлянето на политическото опекунство на БКП-БСП, упражнявано пряко и косвено 45 години и почти още седем след тях. И мерилото за превръщането на България в действително независима страна вместо сегашното й състояние на протекторат.

В изграждащия се нов свят на взаимна зависимост и взаимообвързаност има място както за националните приоритети, така и за частните и чуждестранните. Мерилото е подходът, с който пристъпваме през неговия праг. И начина, по който го защищаваме от всякакви нечисти чепици и ботуши.

И ВЕЧЕ ДНЕС - КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Бъдещият съюз между Русия и Турция и очакваният с нефтените монархии започна да добива видимост за мен през 1998 г. Само ще маркирам факта, че играта на нейните разузнавателни структури с Ердоган започна непосредствено преди падането на Желязната стена и срутването на социалистическата система - вкл. и с участието на Първо главно управление на нашата ДС.

И днес - 18 години след онзи низ от мои публикации заключението ми, че родната територия (газов Южен поток) е само коз за договаряне с Турция, отново е валидно.

Валидно остава и началото на онази поредица, която публикувах тогава. Ето го!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Истината за българския газов скандал е, че той никога не е съществувал. ...

Накратко казано: скандалът не е газов, а нефтено-газов. Той не е за България, а за преноса на петрол и газ от каспийските залежи и обратен пренос на гориво от Северно море към Балканите и Изтока.

Той не е между кабинета и "Мултигруп" с "Газпром", както официално се твърди. Битката не се води между София и Москва - теренът е този, но сражаващите се войски са без български генерали.

Пукотът у нас всъщност е епизод от голямата война за собственост върху енергийния Клондайк на следващия век. И съответно за контрола върху пътищата за износ на течното злато.

Най-сетне бизнеспространството на скандала е хоризонтът за политическо влияние и политическа дестабилизация на цели региони. Които ще определят бъдещето значение на Русия, Европа и САЩ върху картата на света.

Развитието на събитията в световен мащаб го превърна от спор между българските групировки кой да печели от внос-износа и транзита в мащабно разиграване на геостратегически карти. А заедно с това и в поредното наместване на властовите пластове в Русия. Обаче на тази маса за покер България не участва - нито като играч, нито със залог. Освен чрез картата на територията си - с която други играят, блъфират и цакат...

Авантаж по facebook.com/grigor.lilov/posts/1057293964386542