Генерал Радко Димитриев помага на румънската интервенция и съдейства за погрома на България през Междусъюзническата война от 1913г.

 
За Радко Димитриев - предателя - рублофил, на чиято съвест тежи смъртта на 3000 храбри български воини, предателско семе, на чието име има кръстени селище и улици, некадърно червенокафяво изчадие, което си го получи от тези на когото служеше!
Янко Гочевъ: Документ за предателството на руския агент генерал Радко Димитриев - помощник-главнокомандващ през Междусъюзническата война, 1913г.
Телеграмата от началника на 5-та Дунавска област генерал - майор Драндаревски до Главната квартира от 3 юли 1913г. съдържа доклад за изпълнение на предателската заповед от Щаба на Действащата армия N 6054, съгласно която Дунавската флотилия на България подлежи на самопотопяване.
Акцията е изпълнена на 2 юли 1913г. в устието на р.Русенски Лом. Благовиден предлог е корабите да не попаднат в чужди румънски ръце. Зад този предлог обаче се крие предателството на висшето българско Главно командване през 1913г. начело с руския агент генерал Радко Димитриев, който самопотопява флотилията, за да ЗА ДА НЕ СЕ ПРЕЧИ на румънската армия да мине Дунава и да нахлуе в България през мостовете, предоставени й от Русия. Така генерал Радко Димитриев помага на румънската интервенция и съдейства за погрома на България през Междусъюзническата война от 1913г. Престъпление, останало ненаказано, за което предателят е ''награждаван'' през комунизма и до днес от управляващите русофили с паметници и ордени.