You are here

Ген. Луков – убит по заповед от Кремъл, защото можел да поведе армията ни срещу съветските войски

Най-гнусната практика на комунистите, националсоциалистите и фашистите е лепенето на фалшиви етикети за да оправдаят преследването и ликвидирането на невинни хора. С пълна сила тази технология на комунистическото зло е изключително умело прилагана върху образа на големия патриот и родолюбец ген. Христо Луков.

Днешните кресливи „антифашисти“, които клеймят името на ген. Луков като фашист мълчат гузно, къде са били техните бащи и деди преди 22 юни 1941 г., когато Хитлер нападна СССР? Защо „Славното“ партизанско движение и „антифашистка“ съпротива започват, чак след като се разпадна съюзът между Сталин и Хитлер. Отговорът е очевиден и исторически доказан – нашите комунисти не са нито антифашисти, нито леви, нито русофили, те 
винаги са били кремълски слугинаж.

 Митът за чудовищния фашизъм по нашите земи е

алиби за националното предателство и зверствата, извършени от комунистите

Този мит те ревностно поддържат и до днес по още една причина. След членството на страната ни в ЕС и НАТО за комунистическата руска пета колона в България е изключително важно да се легитимира като партньор на САЩ и западните им съюзници, а антифашизмът е една отлична възможност за това. Най-ярките представители на тази пета колона са потомци на изявени комунистически фамилии, повечето от които активни участници в комунистическите чистки. Едно от основните занимания на тези хора е да клеветят страната ни навън, като непрекъснато внушават, че България е била фашистка държава, отричат ролята на страната ни за спасяването на близо 50 хиляди български евреи. 

Днес целенасочено ген. Луков е заклеймен като отявлен фашист. Всъщност, има неоспорими писмени документи, че той категорично е бил против участие на България във войната, още по-малко на страната на Германия. Но на Сталин проблемът е, че Луков със своя авторитет можеше въпреки съветския агент ген. Маринов да поведе българската армия срещу съветските войски, когато решат да окупират страната ни. Затова бе нужно ген. Луков да бъде премахнат овреме от подли комунистически терористи, наемни убийци, отрепки и подметки на Москва. 

Изследователката Даниела Горчева припомня, какво е записал в дневника си българският демократ и народен представител Никола Мушанов, който се противопоставя и на Закона за защита на нацията, и на каквито и да било гонения срещу евреите в България за убийството на ген. Луков:

"Снощи часът към 9 вечерта както стоях на бюрото си звъни телефонът. Обажда се Тодор Кожухаров, редактор на „Слово“, който с разтревожен глас ми съобщава, че преди половин час бил застрелян и починал бившият военен министър и генерал от запаса Луков, когато влизал в къщата си. Тази новина ме потресе. Пак наново ли започват политическите убийци? Не им ли са достатъчни опасността и тревогата отвън, та ни дойдоха и ония отвътре? Кой ще е авторът? Лично ли е или организирано от някоя група отмъщение? Повиках по телефона няколко приятели, на които съобщих тази печална и грозна вест.
Сутринта у мене бяха много приятели, които коментираха убийството на Луков. Предположения и хипотези. Тук имаме работа с конспиративно убийство. Начинът, по който е извършено убийството, също сочи на упражнена ръка - конспиративен метод.
Следобед ходихме със Стойчо, който дойде вкъщи да ме вземе, в къщата на Луков да запалим по една свещ. Там заварих генерал Жеков, бившия министър Спас Ганев и още други. Жеков ми също съобщи, че Луков му говорил преди два-три дни, че щели да го интернират и бил ходил при военния министър Михов да разбере що става, но след ходенето му не бил го срещал.

Тъжна обстановка

Един здрав българин и виден генерал в един миг повален на земята! Аз не бях близък с Луков, но срещал съм го няколко пъти. Бе волеви човек и макар не генерал-щабен офицер, със солидни познания като артилерист. В армията си бе спечелил челно име, но имаше и големи противници. Така е винаги с по-силните хора. Те могат да бъдат мразени, защото не са от мекушавите и безразличните, които никога не възбуждат завист и омраза. Една от заслугите на Луков е, че той и със смелост, и с умение, и с такт можа да „вкара“ войската в казармите (става дума за деполитизацията на българската армия - бел. моя). 
В даден момент този въпрос бе най-капиталният за нашата армия и въобще за вътрешния политически 
живот, който след разврата се насади от 19 май 1934 г. Ще бъде от особено важен интерес за страната да се открият убийците, за да може да се разбере откъде се подклаждат политическите убийства. Луков бе много неприятен на управляващите - както на Филов, така и на Габровски. И няколко пъти в речите си те говориха за него и легионерите. Но изключена е всяка помисъл, че може от правителствена страна да идва подстрекателство за такова грозно убийство. Дали то не идва от крайните, които считаха Луков за краен германофил, който може да тласне България във война в полза на германците? 

И такова предположение има у някои, които имат предвид някои последни убийства, извършени в страната от някои конспиративни групи. Всичко е предположение и желателно е да може да се открият убийците, за да се [изпратят] в прав път както мерките, така и преследването от страна на властта. 
Но за да може мерките да се употребят само спрямо виновниците, наложително и необходимо е престъплението да бъде разследвано здраво и мерките [да са] насочени само спрямо виновниците.

Няма по-отвратителни убийства от политическите

Те почти винаги са подли, из засада. Аз съм ги винаги осъждал, защото съм зачитал убежденията на противниците си и съм считал, че средствата за борба са мирните средства на убежденията. 
Луков бе честен човек, въпреки всички клюки по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко чувство! Български генерал, български политик! Една къщурка на един етаж, с три стаички, скромна мебелировка. В чужбина един работник живее в по-добра обстановка... 
Но човекът, който я обитаваше, бе голям. А у нас за нещастие имат право на живот, които са малки, нищожни, лакоми за живот в разкошни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли достатъчни опасностите, когато идват отвън, та и ние сами трябва да си ги причиняваме!"

http://www.faktor.bg