ГЕРБ превърна парламентарния контрол в пълна бутафория

СНИМКИ: БГНЕС

Празната зала е запазена марка за петъчния парламентарен контрол.

Управляващите потриват доволно ръце от коментарите, че той трябва изцяло да се премахне

Светослав Спасов

Продължителните и целенасочени опити на ГЕРБ да обезличи парламентарния контрол и задаването на въпроси в петък да се превърне в бутафорно и формално отчитане на изпълнителната власт пред законодателната вече почти напълно се увенчават с успех. След като години наред премиерът в три правителства Бойко Борисов демонстрираше, че не уважава тази законодателна практика дори колкото чеп за зеле, неговото отношение постепенно завладя и подчинените му.

Преди дни регионалният министър Николай Нанков претупа по изключително скандален начин важна тема, от която зависи честното провеждане на изборите: прочистването от т.нар мъртви души на избирателните списъци на подопечното му ГРАО и привеждането им в актуален вид. На Нанков беше зададен въпросът какво смята той като министър да направи, за да провери информацията, че над 800 000 души с адреси в България живеят извън страната, и как ще спре практиката в списъците на гласувалите тук да се появяват подписи на хора, които от години не са се прибирали в страната. Вместо да признае за проблема и да отговори по същество, министърът се спусна да обяснява, че "мъртви души" не означавало реално починали хора, а такива, които не упражнявали правото си на глас. "С този термин редица политици и социолози направиха кариера", реши да бъде оригинален той. В шеги и закачки 9-те минути, предвидени за обсъждане на проблема, дори не бяха уплътнени изцяло, след което министърът се прехвърли на други въпроси. А избирателите, които се надяваха да чуят нещо за предстоящи мерки за борба с манипулирания вот, за пореден път останаха с пръст в уста. 

Отношението на министър Нанков към въпросите на народните представители, голяма част от които им се подават от избирателните райони, 

изобщо не е изолиран случай

То дава и по-генерална представа как в ГЕРБ и в управляващата коалиция гледат на отчитането пред избирателите. Едно от първите дела, които това Народно събрание свърши, бе да премести парламентарния контрол от ефира на БНТ 1 в този на в пъти по-малко гледаната БНТ 2. Решението бе взето на второто заседание на 44-тия парламент, когато се гласуваше депутатският правилник. Идеята дойде от "Обединени патриоти", но в хода на изказванията стана ясно, че зад нея стоят и от ГЕРБ. Опозицията се противопостави с аргумент, че преместването на контрола в телевизия с пъти по-нисък рейтинг е вид цензура. БСП продължи, че истинският бенефициент на това предложение са Бойко Борисов и ГЕРБ и че малкият коалиционен партньор се е заел да брани гърба на голямата партия.

Бъдещият тогава вицепремиер Валери Симеонов отрече да вади чужди кестени от огъня и в типичния си стил попита дали опозицията идва на работа, за да я показват по тАлАвизора. "Много сме велики, неповторими сме, уникални сме, нас трябва да ни излъчват на всяка цена, и то по Канал 1", заяде се Симеонов. Като аргумент за преместването той зачете писма от ръководството на БНТ за това колко пъти на телевизията се налагало да прекроява програмната си схема заради петъчните въпроси и отговори.

На същото заседание депутатите пратиха в историята и т.нар. блицконтрол

При него всяка първа сряда от месеца премиерът, заместниците му и министрите идваха в Народното събрание и отговаряха на текущи въпроси. Вместо това управляващите решиха министрите да се отчитат пред ресорните комисии. При дебатите от ГЕРБ лансираха тезата, че преди време той е бил създаден за извличане на "политически дивиденти", а Павел Шопов от "Атака" го нарече "силно пропагандно средство".

След спирането на блицконтрола и преместването на контрола по БНТ 2 опозицията обвини ГЕРБ, че с всеки изминал ден променя конституционния статут на републиката от парламентарна в премиерска, че премества взимането на най-важните решения извън Народното събрание и че дори не дава възможност на депутатите да питат лидера премиер какво прави и защо го прави.

Следващите месеци доказаха, че твърдението е абсолютно вярно. За осемте месеца живот на този парламент Борисов участва в парламентарния контрол само два пъти - в един редовен през юни и в още един през юли, посветен на Бялата книга на ЕС и идеята на Жан-Клод Юнкер за Европа на пет скорости. Втория път Борисов дойде при депутатите не за да отговори на обикновени въпроси, а за цяло разискване, инициирано от лидера на БСП Корнелия Нинова. Преди това, а и впоследствие, мнозинството в Народното събрание няколко пъти не позволи Борисов да бъде изслушан - за мигрантската криза, в комисията за НДК.

Всъщност и до оставката на бившия парламентарен шеф Димитър Главчев също се стигна, след като той опита да попречи на Нинова да заяви на висок глас, че мнозинството крие лидера си. Преди Нинова да излезе на трибуната, ГЕРБ и "Обединени патриоти" отхвърлиха поредното искане за изслушване на Борисов, в което той трябваше да обясни кой е депутатът с наркотиците и кой е купувал гласове.

Самият Борисов също заяви, че не обича да ходи в парламента,

и индиректно призна, че е инструктирал депутатите си да му спестяват такива ходения: "Избягвам да ходя в парламента, защото човек трябва да има много здрави нерви, за да издържи на такива лъжи и обиди", каза неотдавна премиерът. И въпреки усилията на Главчев да му спести едно "разкарване", след това шефът му нито за миг не се поколеба да му издърпа стола.

Примерът на Борисов се оказва все по-заразителен и за заместниците му. За 27-те парламентарни контрола от април до 1 декември, най-често в тях е участвал коалиционният вицепремиер Красимир Каракачанов - 7 пъти. Вицепремиерите на ГЕРБ Томислав Дончев и Екатерина Захариева са се появявали в Народното събрание по три пъти. Валери Симеонов е отговарял веднъж на въпроси на депутатите и още един път беше главно действащо лице в дискусия за демографската криза. Най-редовно на парламентарната трибуна заставаха през този период споменатият регионален министър Нанков, вътрешният Валентин Радев, енергийният Теменужка Петкова, на околната среда и водите Нено Димов и т.н.

Видимото неглижиране на парламентарния контрол като бумеранг води след себе си и все по-видим спад в желанието да се водят сериозни дебати, както и въобще да се водят дебати. Празната зала по време на петъчните заседания от години е запазена марка на Народното събрание, а сега във все по-честа практика се превръща и липсата на реплики и дуплики, на уточняващи въпроси и т.н. Все по-редовно депутати от мнозинството задават въпроси на министрите с една-единствена цел - последните да си правят пиар и да се хвалят, често пъти за доста спорни постижения. Освен това от парламентарната трибуна често могат да се чуят волни или неволни признания, че отговарящият вижда отговора си за пръв път, защото същият му е бутнат в ръцете от някой сътрудник непосредствено преди влизането в зала. Следват комично сричане, повторения, запъване. Слушайки всичко това, в интернет форумите често може да се прочетат коментари, че парламентарният контрол е напълно безполезен и излишен и че е време той да бъде отменен. Мнения, от които управляващите със сигурност доволно потриват ръце.

 

 Вместо да каже как ще се бори с "мъртвите души" в избирателните списъци, министър Нанков се отдаде на

 

http://www.segabg.com/article.php?id=885914