You are here

Германски учени: Демографската криза, здравеопазването и лошото образование – основни проблеми на България

Според тях тези проблеми трябва спешно да бъдат решени, за да може страната ни да достигне до средния за Европейския съюз стандарт на живот.

Демографски проблеми, депопулацията, лошо образование и здравеопазване – така германски учени от Берлинския институт за населението и развитието виждат България в момента.

„Ако сегашните тенденции в демографското и социално-икономическото развитие на България се запазят, страната е изправена пред много сериозни изпитания”, посочват от института. Според изследването им тогава населението у нас ще е смалило до 5,6 млн. души, като на един пенсионер ще се падат едва 1,5 работещи.

В момента най-застаряващата нация в ЕС е германската, но „бъдещите германски пенсионери поне могат да разчитат на несравнимо по-високи доходи от българските”, посочват от института.

Учените са изчислили, че за да се справи страната ни със застаряването и топенето на трудовите ресурси, производителността на българската икономика до 2040 г. трябва да нараства с поне 4% годишно.

От института отбелязват, че нашите ученици и студенти получават твърде много ненужни знания и излизат от учебните заведения без необходимите за успешна професия практически умения. В същото време посочват, че друг сериозен проблем е качеството на професионалното образование.

„40% от 15-годишните български ученици не могат да се справят с елементарни текстове и аритметични действия”, посочват германците, като уточняват, че институциите на практика не правят нищо за промяна на положението.

Българите не обичат да се преквалифицират и да учат през целия си живот. Над 40% от сънародниците ни нямат абсолютно никакви компютърни умения, а хората в най-активна възраст – между 25 и 64 изпитват затруднение при използването на интернет.

От института посочват също бедността като много сериозен проблем, но поясняват, че тя е различна за всеки етнос. „При ромите, които са между 5 и 10% от населението на България, съществува най-голям риск от бедност”, посочват германците.

От друга страна те определят младите роми като „спящ трудов потенциал”.

„Една пета от навлизащите в трудоспособна възраст младежи в България са роми. Използването на тези перспективни (като възраст) трудови ресурси в една силно застаряла страна би могло да запълни нарастващия дефицит от кадри за българската икономика”, пишат още от института.

http://www.faktor.bg