Гладниатори

Иво Инджев

Не е ясно на публиката с каква цел подгонените в момента от прокуратурата бизнесмени Бобокови са правили преди около 15 години списък с имена и посочени срещу тях закръглени суми с десетки и стотици милиони в левове и долари.

Но също така не е ясно защо самата прокуратура не се е поинтересувала от целта на това упражнение върху гърба на една снимка, чието изображение пази в тайна (факсимилието и колажът с Бобокови са на сайта ПИК, чиято автентичност като инструмент на тази власт не подлежи на съмнение)

Или е ясно?

Ясно е, че прокуратурата най-вероятно знае за какво става дума, но гони целта си да направи съответното внушение.

Ясно е, че то не се отнася до престъпна дейност непременно, а употребява един факт без коментар с цел да предизвика многобройни и многопосочни коментари.  

Ясно е също, че списъкът с имената и сумите е преписан буквално от издадената през 2004 година книга на колегата Григор Лилов “Най-богатите българи” (както отбеляза във “Фейсбук” и Иван Бакалов от e-vestnik). Това изяснява и “загадката” защо има толкова много липси на видни български богаташи от по-късен период.

Ясно е, че властта у нас не се бои от забогателите през прехода българи. Те са длъжници на властта, а не обратното, както в страните с развито пазарно стопанство. Тази власт вече не веднъж демонстрира, че може да се нахвърли върху (почти) всекиго. Дори и за  най-влиятелният проводник на руското влияние в българската икономика (със съответната политическа тежест) Валентин Златев от “Лукойл” беше направен вече намек (от вицепремиера Валери Симеонов), че не е недосегаем. Стига да поиска, властта може да смачка всекиго. Всеки трябва да се страхува ако е имал “достъп до чекмедже” (по израза на Сталин, който му се вменява като проява на класово-партийна управленска мъдрост).

Ясно е на вече  като бял ден след причерняване по време на буря, каквато беше надвисналата опасност от народно недоволство при непредсказуем развой на дълга криза с гладни бунтове около извънредното положение: голям страх тресе властта единствено от неподлежащия на контрол евентуален гняв на беднотията.

Ето защо властта, която заиграва с “простите” и дължи възпроизвеждането си вече трети мандат на това свое умение, обслужва глада на плебса за зрелища на арената, на която жертва по някой и друг гладиатор, за да пренасочи тъмните сили на омразата към гръмоотвода с подобни (с)писъци.

Подобни опити са правени и преди през последните десетилетия, но днешните управляващи, трябва да се признае, са наистина най-добрите ученици на охраняемия от Борисов негов учител Тодор Живков, който разиграваше сценки на Човека от народа и раздаваше “справедливост” срещу провинилите се пред него партийно-държавни велможи по свои критерии, но с надежда да убеди същия този народ, че е строг към грешниците и любящ баща на нацията. https://e-vestnik.bg/26293/ninovatsiya-v-borbata-sreshtu-omraznata-y-demokratsiya/

Страшилището на глада и гладиаторите вървят ръка за ръка като гладниатори от времето на древния Рим. Това е обяснението за зрелището със (с)писъка, организирано от нашите партиции.

Апропо, никой в хилядолетната римска история не е преследвал богаташите повече от диктатора Сула, който излагал списъци  с имената на подлежащите на проскрибции, т.е. на конфискация на имуществото на провинилите се пред него римски “чорбаджии”, което обикновено им струвало и главата. Плебсът едновременно треперел от страх и бил във възторг. Разликата със Сула обаче е в това, че след кървавото си управление той смаял света, като доброволно се оттеглил от властта – рядка постъпка в човешката история, нечувана дори за един диктатор, държал в желязна хватка всекиго в империята си.

На нас обаче ни готвят преизбиране на Бащицата чрез “избори до дупка” докато не паднем в нея.