You are here

Глутници и насекоми – двете новини от вота до момента

Докато лявото и националистите оформят стратегически съюзи, дясното, каквото бе замислено през 2013 г,. върви към края си

Диян Божидаров

В скучната българска политика в последните месеци се наблюдават интересни процеси. Те са не само любопитни, но и важни, тъй като ще определят политическия ландшафт в следващите 3-4 години. Обикновено сме свикнали преди избори да наблюдаваме "презареждане" на партии и коалиции под формата на нови субекти, нови лица... Появяваше се нещо непознато, продаваемо на пазара (цар, генерал, "Атака", Бареков, реформатори, министри в ново амплоа - Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин...). Или пък виждахме увлечение на електората, т.е. вълни (дясна, лява, патриотична...). Сега няма такива неща, оттам идва и усещането за застой, блато (дори Слави Трифонов е някак прочетена книга). 

Впечатлението обаче е измамно, отново тече презареждане. Този път под формата на окрупняване. Окрупнява се лявото. Каквито и двойни играчи да има там, "скрити лимонки", БСП и АБВ вървят към единение. Съюзът около ген. Румен Радев не е само за президентския вот,

той е обединителна стратегия за следващите години

БСП се раздира от скандали и никой не може да прогнозира бъдещето на съюза (при провал на вота оставката на Корнелия Нинова веднага ще бъде на дневен ред). Но обединителните усилия са факт, към момента се увенчават с успех. Дали това е старата стратегия на Георги Първанов за подчиняване на партията майка, дали Нинова е равностоен партньор и т.н., са важни въпроси, но второстепенни. Ключовото е, че лявото се окрупнява. Процесът стартира след излизането на АБВ от правителството и избирането на Нинова за лидер на БСП. В центъра и дясното стърчи ГЕРБ, в ляво се изправя единен субект. Картите в следващите години отново ще ги раздава Борисов, но едно е срещу себе си да има разпилени, дребни, враждуващи люспи, друго е масивен ляв субект. От силата и единството на този субект зависят много неща - избори, парламентарни мнозинства, тежест в задкулисието, обръчи, международни партньорства и покровителства, бизнес проекти...

Окрупняване тече и в т.нар. патриотичен сектор. По абсолютно същата схема НФСБ, ВМРО и "Атака" застанаха зад общ кандидат-президент (Красимир Каракачанов), съюзът им е стратегически, хоризонтът са поне едни парламентарни избори. И тук водещо е разбирането, че обединението не само събира разпилян електорат, но и носи тежест по сборове и седенки (срещу Борисов, друг...) Разделени, партиите биха били взаимно настройвани срещу себе си и владяни, както сега. 

Всъщност масата за преговори в българската политика в следващите поне 5 години ще бъде постоянно разстлана, лявото и националистите сядат на нея като единни субекти. Искат ли електоратите обединение? Разбира се. Заедно или отделно е по-добре да действат партиите тактически? Отговорът е ясен. Ето ви и презареждане, и изгодно позициониране.

Това окрупняване е голямата новина от президентските избори до момента. Опозиция и полуопозиция ползват вота, за да се самосъбират. Винаги досега течаха разколи, люспения, центробежни сили...

Сега центрофугата върти наобратно

Едва ли заслужава да я възпяваме със стихотворения. Просто конюнктурният интерес е такъв.

Някой обаче липсва в пейзажа. Правилно - няма го "класическото дясно", представено от Реформаторския блок (РБ) или поне ДСБ. В момента там зрее стратегически провал.

Блокът е разделен. Път към себе си няма. Твърде е вероятно да няма и кандидат-президент. Ако излъчи, шансовете му за успех ще са нищожни при всичките скандали и мотане. В бутафорния "процес на номинации" блокът показа, че иска всичко друго, но не и конкурентна президентска фигура (услугата е за ГЕРБ, разбира се). В последните дни тече публично умилкване около Борисов - "можем да имаме общ кандидат", "може да излъчим вицепрезидент"... Представяте ли си - началото бе "никога коалиция с Бойко Борисов", а сега са готови да подкрепят негов кандидат, ако ще и той да е такъв.

Днешното поведение не е изненада. Формации, които искат да се еманципират от властта, излизат от нея, както стори АБВ. РБ остана, най-логичното нещо е сега да действа заедно с другата партия от властта. По-важното е, че Борисов все по-видимо завива към центъра, лявото, национализма и Русия, а в плътно прилепналия към него РБ текат физически и метафизически преобразувания. Десният дух напуска материята, дясното тяло се носи из просторите редом с Борисов, ръсейки електорат... Провал в реформите, провал да е коректив на ГЕРБ, провал в единството - това е равносметката за блока. Радан Кънев се кротна в последните месеци, оттам се провалиха и очакванията раздорът да роди новото дясно (нова партия щеше да прави, да се издига за президент...). Нужни ли са още разсъждения за перспективите пред "реформаторите"?

Бъдещето в българската политика е на коалициите 

Широки, пъстри, без да е ясно кой точно е приятел, кой - враг. ГЕРБ е незаобиколим фактор. Лявото и националистите се презареждат чрез стратегически съюзи, мъчат се да оформят собствена физиономия и заедно да седнат срещу ГЕРБ - време е за глутници, не за единаци. Дясното е разломено, то прилича на ония насекоми, които живеят единствено върху туловищата на огромни бозайници. Насекомото умира, туловището не - такова е положението в момента.

Анализът съвсем целенасочено изключи ДПС. Там нямаме важни новини. Ако първата новина до момента от президентските избори е гореспоменатото окрупняване, то втората е все по-видима и предстои - край на "дясната десница", каквато бе замислена през 2013 г.

segabg.com