Господарите на България не успяват да замаскират кървавото си правителство като демократично.

10.01.1946 г. – един от слугите на Сталин се среща с двама българи.
Кой е той?
Андрей Вишински. Идва в София от 8 до 11 януари. Той е бивш съкилийник на Сталин, а по времето на най-голямото унищожаване на хора в СССР, /1937-39г./, маскирано зад невинното понятие „Голямата чистка“ е главен обвинител и дори създава теоритична и законова обосновка за терора. При идването си в София е първи заместник-министър на външните работи. Изпратен е за да се срещне лично с двамата българи и ги принуди да променят позицията си.
Кои са те?
Първият е Никола Петков, син на Димитър Петков, който е бил кмет на София, премиер на България и съратник на Стефан Стамболов и Захарий Стоянов, все убити по поръчка от Русия. Никола Петков също е български политик, лидер на БЗНС. Участва в учредяването на ОФ и преврат, през 1944 г. Но когато вижда, че новата власт не служи на българския народ, а само на Москва поема нов курс срещу комунистите и става лидер на обединената демократична опозиция.
Вторият е Коста Лулчев, тогава главен секретар на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
Защо Сталин праща Вишински на среща с двамата представители на опозицията?
Защото през декември 1945 г. Съединените американски щати и Великобритания поставят важно условие за признаване на българското правителство. Съобразно Ялтенските споразумения със СССР, те настояват в състава на българския кабинет да бъдат включени поне двама представители на опозицията. В резултат, на 5 януари 1946 г. Сталин изисква от министрите Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов да се срещат с лидерите на опозицията Никола Петков и Коста Лулчев и да ги убедят да станат членове на кабинета, обслужващ господарите си от Москва. Но не успяват, защото двамата:
- категорично отказват да влязат в правителството;
- отхвърлят легитимността на изборите от ноември 1945 г.;
- настояват терорът на комунистите да бъде прекратен.
Тогава диктаторът в Москва праща Вишински на лична среща с Петков и Лулчев в София. На нея съветският министър:
- изисква съществуващата все още българска опозиция да посочи двама от редиците си, под условие да бъдат ... ЛОЯЛНИ, т.е. послушни министри;
- заплашва, че ще в противен случай опозицията „ще загуби всичко“...
Как реагират българите?
Те, въпреки заплахите, не отстъпват от позициите си. Изискват спазване на договора от Ялта и провеждане на демократични и свободни избори в България. Това вбесява самоуверения „гост“, пречупил много съветски граждани. Системата за изтръгване на признания с нечовешки мъчения десетилетия действа безотказно на територията на СССР. Преди да бъдат убити арестуваните пишат всякакви поискани от тях показания. Но в този случай обичайната практика "Вишински" е невъзможна, Москва е принудена да се съобразява със съюзниците си САЩ и Великобритания. Господарите на България не успяват да замаскират кървавото си правителство като демократично. Но и не могат да се саморазправят веднага с двамата българи.
Каква е съдбата на тримата после?
Никола Петков е лишен от депутатския си имунитет през 1947 г. Арестуван е още в сградата на Народното събрание. После, след скалъпен процес в „стил Вишински“ е осъден е на смърт чрез обесване. Измъчван е и убит с ...чук, а после мъртъв е окачен на бесилото.
Коста Лулчев също е осъден през 1948 г. на 15 години строг тъмничен затвор. Прекарва в затвора 11 години.
Престъпникът Вишински се издига. Става външен министър на СССР. И след смъртта на Сталин си живее добре. Умира в Ню Йорк, като постоянен представител на СССР в ООН.
/снимки – А. Вишински, Д. Петков, К. Лулчев/
Фейсбук