You are here

Госпожа Президентшата

Росен Плевнелиев със сигурност трябва да оглави класацията на най-големите късметлии по земното кълбо. Хората го избраха за президент без изобщо да го познават, без да са наясно какво мисли техния избраник по ключови теми за българската политика и без дори и да подозират за мистичните отклонения на бъдещия баща на нацията. Росен Плевнелиев със сигурност трябва да оглави класацията на най-големите късметлии по земното кълбо. Хората го избраха за президент без изобщо да го познават, без да са наясно какво мисли техния избраник по ключови теми за българската политика и без дори и да подозират за мистичните отклонения на бъдещия баща на нацията. В крайна сметка всички дефекти на Плевнелиев, които бяха посочвани се оказаха верни – той не е политик, не знае как да говори като политик, което може би е свежо в очите на електората, но е самоубийствено за всяка институция, която бъде оглавена от такъв човек. Защото неполитическият президент страда от огромен обществен дефицит, тоест няма никаква биография, която хората да разпознават и този дефект трябва да бъде запълван с нещо друго – пиарски трикове, празни фрази, магистрали и предишните животи. Плевнелиев се оказа красива комбинация от всичко изброено. Пъстър коктейл от клишета плюс някои неочаквани изблици на езотерика.

След като хората го избраха за държавен глава, новият президент разчете това като удобна възможност да запознае народа със своите душевни трепети. И разкри пред нас смущаваща биография. Оказа се, че Плевнелиев вярва в прераждането, което ни се изясни след като два пъти в рамките на един месец той се впусна в обширен разказ за предишните си животи. Първият път сподели, че е живял в Ирландия и научил това от компютърен софтуер за предишни животи, дейност с която си изкарвал хляба в началото. Само преди ден обаче новият президент реши, че не ни е запознал напълно със своето минало съществуване и го обогати с нови подробности плюс палава доза житейска философия.

Оказа се, че Плевнелиев е бил жена в предишния си живот – ирландска пастирка, която е живяла през 1730 година. „Поне не съм се прераждал често. Защото колкото по-рядко го правиш, толкова по-стойностен живот водиш. Смята се, че на по-често прераждащите се им се дават повече шансове да се поправят”, допълни след това ирландката в популярно шоу по бТВ.

Вторият подред разказ за миналия живот говори за стройна философия и осъзнат светоглед. Ако беше само един, можехме да минем ситуацията в графата „новакът в квартала не знае какво плещи”, но в случая очевидно имаме убеден в приказките си човек, който по една случайност обаче е избран и за държавен глава.

Тук вече парадоксът е пълен.

Това е особена юридическа ситуация по която Конституцията определено мълчи. Никъде не е обрисувана ситуация, в която ние имаме двама избрани президенти, но ето че се оказахме в политически капан – за държавен глава на България на изборите през 2011 година са били избрани бивш бизнесмен, чието любимо хоби е да отрича, че е давал подкупи и древна ирландска пастирка, която е била ощетена от кармичния джакпот и не се е прераждала често.

Какво правим, ако пастирката вземе връх и почне да се меси постоянно в държавните дела? Има ли клауза в основния закон, която да разпорежда на ирландката да стои и да си мълчи, особено като се вземе предвид нейната неконституционност като кандидатура? Ами, ако ирландката реши, че й е скучно да бъде президентка и поиска да води шоу ала „Сексът и градът”?

Росен Плевнелиев е първият кандидат в българската политическа история, който може не само политически, но кармично да блокира институциите.

Не е лесно да си мъж и жена едновременно и боговете на преражданията, които осигуряват неспирната небесна фабрика за нови животи, сериозно ще бъдат затруднени да поправят космическия си гаф. До тогава обаче ще трябва да търпим една ирландка да се прави на президент, което дори и в тези толерантни времена, все пак си е тежка задача.

Идеята, че Росен Плевнелиев е жена обаче разкрива неочаквани политически дълбини. Ще оставим настрани спането по „паркинзи”, защото ми е ясно, че колективното българско съзнание ще роди само лоши асоциации за жените, които нощуват там.

Но другите баланси в политиката стават по-ясни. Имаме за премиер въплъщение на мачовщината, господин Мускул, човек, който каза, че ако някой не е колил прасе, не е истински мъж. Може би това е била тайната идея на ГЕРБ с предлагането на Плевнелиев за президент?

Бащата на нацията (Футболист номер 1, Художник номер 1 и Всемирен спасител на еврото) да си намери най-накрая нежна половинка, която да балансира институционално държавата. Вярно е, че за ролята на жената във връзката с премиера Плевнелиев има силна конкуренция в лицето на Николай Бареков, но пък те старите ирландки не са за подценяване – владеят хитри номера за прецакване на съперничките си.

Винаги се получава така, когато хората избират кандидати, които не познават по друг начин, освен обвити в розова медийна мъгла. Това е причината Героят на Магистралите да се окаже Госпожа Президентшата, но вече е много късно да си вземеш бюлетината назад. Всъщност точно това е дефектът на българската реалност – публичността е дотолкова компрометирана, измислицата толкова радостно тържествува над фактите, интригата над действителността и слуховете над истинските новини, че никога не е проблем да си избереш папеса Йоана за държавен глава. Дано и нашата президентка не вземе да ражда по време първата си Новогодишна реч например.

Целият фарс с предишните животи на Плевнелиев обаче ми напомни на великата пиеса на Бранислав Нушич „Госпожа министершата”. Едва ли друг писател по толкова изящен начин се е домогнал до разбирането за цялата простащина, която обзема хората, докоснати дори и отдалече до властта. С това не искам да кажа, че Плевнелиев е простак.

Искам да кажа само, че той е като нелеп театрален герой, човек, чието място е другаде, просто една ирландка, която се е загубила в потока на времето.

Очевидно просто ще трябва да свикваме с мисълта, че вместо баща, все пак сме избрали майка на нацията. Дано Плевнелиев да намери време да ни ориентирана и за други разбирания на ирландката – например ще носи ли рокли на събиранията на Европейския съвет. В крайна сметка живеем в свободна епоха, има демокрация дори и в преражданията, защо роклите да са забранени на госпожите президентши?

В пиесата на Нушич госпожа министершата има една жестока реплика, която обобщава по много елегантен начин цялата ситуация в нея. Главната героиня я произнася накрая, когато научава, че мъжът й е подал оставка и малко преди неосъщественият министър злобно да изсъска, че никой не може да стане управленец покрай жена като нея. Госпожа министершата казва: „Не виждат, че са потънали в лайна, за чуждия авторитет се загрижили…”.

България отдавна е потънала в субстанцията за която говори госпожа министершата. И заради това ми е чудно – дали ирландката, госпожа президентшата, вече знае в какъв капан точно се е вкарала като стана президент при тази власт, при това правителство и при хора, които като чуят, че някой се е преродил не кимат съчувствено, ами направо звънят в психиатрията.

Дано в учебниците на лекарите да е написано как се лекуват ирландки от 1730 година!

Александър Симов

avtorski.pogled.info