You are here

Готови сме за Шенген, когато не ядем и не пушим

Граничният ни контрол не струва пет пари, но оставки няма да има

Иво Григоров, Сега

Последните три дни се побърках с тоя Пучдемон. Ту е тука, ту там, ту го освобождават, ту арестуват. Накрая му туриха белезници в Германия, а с тях и точката на прибежките и припълзяванията му из Европа.

Като е будала, хак му е, нека лежи в немския зандан. Да беше кацнал у нас, никой нямаше да го пипне, даже нямаше да му обърне внимание.

Не вярвате ли?! Питайте някой от ония 42-ма души, дето са кацнали на летище София с полет от Париж на 20 март. Те са минали без проблеми, без проверки. И добре че ще се окажат мирни люде, иначе пак се отваря работа на полицията.

А иначе се очертаваше такова мирно и тихо европредседателство… Ето, половината се източи без гаф, без да се наложи на правителството да се обяснява за това и онова. Даже и повече – само преди два месеца

премиерът отиде в Брюксел и се накара на тамошните чиновници,

че не са прави да ни спират за Шенген. Щото и границата ни е граница, и полицаите ни са полицаи. Пък сега излезе, че всичко ни е наред само докато не сме мръднали за сандвич, цигара или по нужда. Тогава граничния контрол го оставяме за после.

Шегата настрана, точно такива обяснения са дали граничните полицаи, пропуснали половината пътници от онзи злополучен полет. И версията им не е невероятна, а логична. Абсурдна е обаче реакцията на големия им началник – вътрешния министър Валентин Радев. Без грам ирония той обясни, че все пак тези пътници са били проверени при качването си на летището в Париж, т.е. спокойно. По тази логика френския граничен контрол трябва треска да го тресе, щом кацне самолет от България. А и вероятно е така.

Радев все пак се съгласи, че поведението на граничните полицаи е „престъпно нарушение на правилата“, но само дотам. Вероятно заради този гаф ще има наказания. Друга тема е какви ще са те и колко бързо ще бъдат отменени от съда. В МВР това е традиция –

наказанията за некадърност се налагат некадърно,

а след това бързо се отменят от съда. Другаде е въпросът – можем да сме абсолютно сигурни, че това не е единственият подобен случай, призна го дори Радев. Което обаче хич не му попречи да заяви, че добре ще помисли дали да приеме оставката на шефа на Гранична полиция Светлан Кичиков. Не че е подадена, но дори това да стане, не е сигурно, че ще бъде приета. Обяснението – трудно се намират качествени кадри за МВР. Очевидно е!

Самият Кичиков е в поза „ни лук ял, ни лук мирисал“. За него няма проблем в начина, по който службата работи, докато той е начело. И това не е чудно. Когато бус с мигранти катастрофира на магистралата, шефът на Гранична полиция обясни тактиката й по следния начин: „Нашата цел е да противодействаме на каналджийската дейност. Нали ви е ясно, че ако ние ги задържим на самата граница или предотвратим, трудно бихме могли да стигнем до самите организатори на този канал. Ако ги предотвратим, просто това е едно временно прекъсване на тази нишка“.

А може би това им е обичайният работен режим. Наистина

някой знае ли колко хора са се промъкнали

през летището по този начин? А на други места по границата? Не, самите граничари също не знаят, защото просто не са били там. Добре че никой не е излязъл да пуши няколко дни по-късно, когато на летището арестуваха издирван за убийство чрез Интерпол от Кипър. Ако беше кацнал на 20 март – и досега да си е на свобода.

А само като се сети човек, че именно летище София трябваше да е лицето на готовността на България да влезе в Шенген! Нали уж щеше да е – първо въздушните граници, после всички останали. Но хора като вътрешния министър не се притесняват чак толкова. Напротив, Радев определи случая по следния начин: „Случаят с летище София е едно петънце, което трябва да изчистим бързо“.

Петънцата май ще се окажат много повече от едно, но няма кой да съобщи за тях. Другите случаи ще останат в забвение. Както впрочем щеше да стане и с този, ако докладната записка на шефа на Гранична полиция на летището не беше стигнала до медиите. Не бива да се забравя, че

тя е писана ден след гафа

и дори главният секретар Младен Маринов е научил за него със закъснение. Добре че Кичиков призна, че има опит за прикриване. Но не и от ръководството на МВР, подчерта той. Сякаш има място за опити, когато медиите са свършили цялата работа.

В крайна сметка не бива да се учудваме. Този случай, а и другите като него са типично нашенски. Единственото интересно е, че този път научихме. Колкото до настояванията на премиера Бойко Борисов за строги наказания, слушали сме ги и друг път, резултатът също ни е ясен. Най-много няколко служители от МВР да излязат във ваканция, докато съдът им отмени наказанията. Началникът на службата си остава началник.

А европейските партньори, които разчитат на българските власти да им опазят външната граница, могат да четат изявлението на вътрешния министър, за да се успокоят: „Въпреки че това се случва, ние продължаваме да охраняваме добре сухопътните граници. Ние сме доволни, „Фронтекс“ са доволни“.

http://www.segabg.com