You are here

Григор Начович - един нетипичен български политик

Отчаян от двете национални катастрофи през 1918 г., той предлага България да стане част от САЩ

Пенчо Пенчев, ekipbg.com

Особеностите на политическия живот са такива, че в него оцеляват най-приспособимите, а те обикновено не са от най-умните, честни, талантливи или достойни представители на човешкия род. Естественият подбор в политическата джунгла често изкарва на преден план хора със съмнителни морални качества. Изключения от това правило, естествено, има и те заслужават внимание, защото политиката и управлението са неизбежна част от общественото устройство. А то се нуждае от изключенията.

Нереализираните проекти на Григор Начович

Сред ранните управници на Княжество България, които не може да се причислят към типичните български (а и не само) политици е Григор Начович (1845-1920). Той е сред малцината въвлечени в изграждането на българската държавност, които могат да се определят като класически либерали. Начович не е съвършен, недостатъците му обаче са значително по-малко от положителните черти.

Роден в Свищов, той учи икономика във Франция и Виена, участва в някои от освободителните акции на българите преди Освобождението. След създаването на българското Княжество заема отговорни постове в управлението му - министър на финансите, министър на външните работи, министър на земеделието, дипломатически агент на България в Цариград и т.н. Именно в столицата на Османската империя той участва в преговорите и има основна заслуга за подписването на българо-турското споразумение от 1904 г. Според неговите постановки българите от Македония и Одринско, които са избягали в Княжество България след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), получават право да се върнат по родните си места, без да бъдат притеснявани от властите. Така над 15 000 българи бежанци се връщат по домовете си.

Не това обаче прави от Начович нетипичен български политик. Източниците на неговата необичайност са другаде. В своите дневници и в публикуваните си изследвания, в инициативите си по отношение на стопанската организация на България той прави важни предложения и наблюдения. Те обясняват някои от особеностите на политическия живот и икономическите неуспехи. Поради това заслужават внимание.

От гледна точка на икономическото развитие Начович предлага, но не успява да наложи превръщането на БНБ в акционерна банка с участие на чужд частен капитал. Подобно предложение е направено и по отношение на друга голяма и по същество държавна банка - Българска земеделска банка. Според неговата преценка превръщането на тези банки в акционерни ще намали възможностите за партийно-политическо влияние в тяхната дейност, ще увеличи капиталите им и ще спомогне за налагането на по-добри стандарти в развитието на кредита в страната. Друг елемент от вижданията му - Начович отбелязва, че огромните за мащабите на страната общински земи и гори спомагат единствено за опустошаването и ограбването им. Той се обявява за превръщането им в частна собственост или в отделни случаи за отдаването им под дългосрочна аренда. На критика е подложена и организацията на държавното земеделско образование, като се сочи, че до 1900 г. държавните земеделски училища са завършени от 760 момчета. От тях обаче само 36 работят в частното земеделие. Останалите са станали учители и държавни чиновници ...

Неудобните истини

В началото на 1885 г. Начович с горчивина отбелязва в дневника си: "От голтаци человек не може да очаква вярност и признателност; догдето им помагаш, добър си, защото те експлоатират. Щом престанеш да си в състояние да им помагаш, ставаш тозчас лош." Тези думи не са обичайни за политик, който непременно държи да бъде избиран и преизбиран на поста си. Ако е истински "демократ", то кандидатът за народен слуга би трябвало всячески да се старае да се хареса на господарите си. Думите на Начович звучат еретично на фона на сиромахомилските писания и митове, с които и преди, и сега е обрасло обществено-политическото мислене в България. В него добродетелността на бедните рядко се подлага на съмнение, а наличието на позитивни морални характеристики априори се смята за техен монопол. Начович обаче е ясен: сред бедните по редица причини може да се срещнат и се срещат нелицеприятни качества.

Заслужават внимание характеристиките, които Начович прави на отделни съсловия и личности от българския обществен и политически живот. Военното съсловие в страната е характеризирано по следния начин: "В никое друго съсловие не съм съгледвал такава дребнава завист, както между нашите военни." Не че всички са такива, но според Начович в съсловието на българските офицери е шампион в неособено благородното състезание по дребнавост и по завист към ближния. Още по-интересни са характеристиките, които Начович прави на Стефан Стамболов. По редица причини Стамболов продължава да се смята и от специалисти историци, и от лаици за най-забележителния български държавник. Да, той имал някои недостатъци, но като цяло... Ето обаче какво казва един внимателен наблюдател като Начович: "Стамболов мразеше богатите и независимите хора, особено когато не принадлежаха на неговата партия ..." и още от същото: "Той се бои от обогатяването на българите, за да не станат по-характерни и по-самостоятелни; той иска тяхното оголяване, за да може по-лесно да ги заповядва". Тук се съдържа голяма част от обяснението за постоянните неудачи в опитите за позитивно стопанско развитие. Политиците, символизирани особено ярко от Стамболов, не обичат богати хора извън партиите си. Политическите лидери, а не пазарът и удовлетворяването на потребителското търсене, се налагат като разпределители на богатството. Те определят кой, колко и докога ще контролира националното богатство. В крайна сметка богато общество означава висока степен на независимост, нещо, което не е в състояние да се хареса на нито един политик, бил той български или не.

Последният от нереализираните "проекти"

В края на 1918 г. името на Григор Начович се свързва с още един нереализиран проект. За да се разбере по-ясно смисълът на този проект, е добре да се кажат няколко думи за цялостния исторически контекст. В края на 1918 г. България току-що е излязла от Първата световна война. И е победена. Това обаче не е единственият проблем. През второто десетилетие на 20-и век България претърпява две национални катастрофи. И двете свързани със загуба на войни, на територии, със струпването на бежанци от различните области, които остават под чужда власт. Страната е стопански изтощена, обезверена, осакатена. И това се оценява от Григор Начович като резултат от цялостната политика след Освобождението.

Шокиран от дълбочината на погрома и от цялостното обществено разложение, на 24 декември 1918 г. Начович пише писмо до Доминик Мърфи - генерален консул на САЩ в България. В писмото си българският политик издига идеята България да стане част от САЩ. Начович приема Съединените щати като образец на държава, устроена съгласно принципите на класическия либерализъм. Основните параметри на присъединяването са разработени в шест точки. То трябва да стане за срок от 50 години, да получи санкцията на държавите победителки в Първата световна война, да се предвиди възможност след изтичане на 50-годишния срок при съгласие на България и САЩ страната да продължи да бъде част от САЩ. Начович пише: "Като се има предвид, че хората от управлението на страната [България, б.м. П.П.] често са неопитни и нечестни и допускат или умишлено участват в злоупотреби вредни за населението", необходимо е законодателните органи на двете страни да назначат Висша контролна комисия. Тя ще осъществява контрол за спазването на законите, ще разследва злоупотреби, ще проучва жалби от страна на гражданите. Според Начович България ще има своя конституция и законодателни органи. Администрацията и армията обаче ще са в ръцете на съюзниците, без съгласието и подкрепата на САЩ България няма да може да обявява война.

Думите на Начович от 1918 г. не са национално предателство. Те са вик на отчаяние от страна на искрен патриот, който е участвал в изграждането на българските институции, защитавал е интересите на българите зад граница и който е видял как всичко, в което е вярвал, се срутва.

Заключителни бележки

Неосъществените алтернативи и пропуснатите възможности в българската история са много. Дори твърде много. Безспорно не всички от възможните алтернативи биха донесли положителни резултати. От гледна точка на предложенията, правени от Григор Начович, изглежда, че повечето от неговите неосъществени проекти (без този за присъединяване към САЩ, защото едва ли дори самият Начович е хранил илюзии за реализацията му) са част от идеите, които са заслужавали по-добър шанс. Особеностите на политическия живот обаче са такива, че доброто твърде рядко побеждава.

http://www.segabg.com/article.php?id=908881