Да се простим с илюзиите - токът няма да поевтинее

Държавата продължава да бяга от големия въпрос: каква е сумата на загубите и щетите от лошо управление и порочни поръчки, която е включена в цената на електроенергията и която всички ние плащаме

Зад увеличението на сметките за електроенергия в България има много и различни виновници. Част от тях са чисто пазарни фактори - като покачването на цените на изчерпаемите енергийни източници в глобален мащаб, високите преференциални цени за навлизане на нови енергийни източници, необходимите инвестиции за подновяване на остаряло оборудване и изграждане на нови мрежи.

RRколаж: Фейсбук

Но трябва да добавим и множество разходи, които са пряк резултат от лошото управление на държавни предприятия, монополно гарантирани или договорени ренти, злоупотреби, разхищения и т.н.

Увеличенията на сметките за електроенергия през лятото на 2012 г. бяха удобно приписани на т. нар. "зелена" добавка - необходимата субсидия за навлизане на нови възобновяеми енергийни източници на пазара. Но в течение на годината за потребителите стана ясно, че съществена част от сметките им се определя от добавки "лошо управление".

С наближаване на парламентарните избори и с повишаването на потреблението на електроенергия през зимните месеци очаквано търсенето на нови виновници за увеличението на цените нарасна. Лошата новина е, че тъй като цените на тока за бита в България са най-ниските в Европа, либерализацията на пазара ще води към повишаването им за домакинствата. Има и добра новина - това поскъпване може да бъде забавено, като се удължи оптимално животът на съществуващите енергийни мощности. Негативните ефекти могат да бъдат намалени и ако се предприеме мащабна държавна кампания за саниране на жилищата и подобряване на енергийната ефективност в производството. Може да се работи и за намаляване на цената на природния газ, което би осигурило намаляване на сметките за крайните потребители на топлинна енергия и би дало глътка въздух на индустрията.

dobrev

Цените на електроенергията в България растат неумолимо от 2004 г..насам. Това не предизвикваше такива протести и сътресения, на каквито сме свидетели в момента. Покачването на цените си вървеше и преди появата на "обичайните заподозрени" - "зелената" добавка за тока от вятър и слънце и кафявата, за тока от ко-генерация. Междувременно във фактурите се появиха повече детайли и повече редове - с добри намерения, за повече прозрачност. Оказа се, че по-голямата видимост на отделните елементи не прави сметките много по-разбираеми, а води до по-голяма чувствителност от страна на потребителите.

Градусът на емоциите се повиши и защото вече почти пет години доходите на много домакинства са замръзнали или падат. Това допълнително повиши чувствителността към проблема. Същевременно дебатите около референдума за ядрената енергетика показаха на хората съществените разходи, направени вследствие на лоши управленски решения.

И ако повърхностните и лековати обяснения, съпътстващи всяко покачване на цените на електроенергията, не бъдат заместени от сериозен анализ на комплексните фактори и не бъдат предприети действия по енергийна диверсификация и енергийна ефективност, има вероятност

да ставаме все по-често свидетели на граждански бунтове

и бойкоти на потребителите.

Време е да се простим и с илюзиите - няма причини цените да падат. Тенденциите за покачване са общоевропейски. В Европа енергията за домакинствата е поскъпнала с 40% от 2000 г. насам. Скокът в цените на енергията е директно свързан с по-високите цени на изчерпаемите енергийни източници в световен мащаб: цената на природния газ се е удвоила, на въглищата се е утроила, а петролът е 4 пъти по-скъп. Ето защо значителни увеличения се наблюдават в Чехия - заради скока в цената на газа, сметките в Полша пък са се увеличили заради скока в цените на въглищата и т.н.

В България тенденциите не са по-различни. Връзката между цените на енергийните източници и сметката за електроенергия става съвсем ясна, като разгледаме данните за енергийния баланс на страната: с изключение на скромния добив на лигнитни въглища, България внася суровините за производство и преобразуване на енергия. Около 2/3 от внесените горива се използват от централите за производство на електрическа и топлинна енергия. Следователно, ако цените на суровините се покачват многократно, няма как това да не отрази на сметките на домакинствата (не само за ток, но и за хранителни стоки, и дори техните опаковки, чието производство е базирано на нефтопродукти). Нещо повече, всяка инвестиция в нови мощности - а това са сериозни капиталови разходи, би означавала допълнително по-високи цени.

Това е положението - ДКЕВР може да регулира цените за българските домакинства, но не може да спре покачването им.

И все пак какво натежава най-много в сметките за тока?

По последни данни на националната статистика средното потребление на електричество на едно домакинство в България е около 306 киловатчаса на месец. Сметката за тези 306 киловатчаса (с ДДС) е 54.70 лв. От тях за "зелена" енергия са средно 3.39 лв., а за ко-генерация 1.17 лв. Около 40% във фактурата за електроенергия са разходи за пренос и достъп до електропреносната и разпределителната мрежа. Почти същата част от сметката се формира от реално потребеното количеството електроенергия. Тук обаче се включват също печалбата на предприятията и евентуалните разхищения заради лошо управление. Така стигаме до същността на въпроса, а именно: как се покриват направените близо 2 млрд лв. разходи по проекти като "Цанков камък" и АЕЦ "Белене", ако не от сметките на потребителите и данъкоплатците? Или за редицата неправомерни или ненужни разходи по порочни обществени поръчки в енергетиката? Каква е сумата на всички тези загуби и щети, които ние, абонатите, плащаме, е големият въпрос, от който държавата бяга.

Така причините за покачването на сметките за електроенергия остават на равнище допускания и предположения. Разгадаването ще си остане възпрепятствано, докато части от веригата на ценообразуването се крият в сянка, докато ДКЕВР се опитва да регулира пазара, а лошото управление на държавни дружества остава ненаказано.

Сигурно е само това, че парите в българската енергетика са като енергията - не се губят, само се преобразуват. За някои те са печалба и приход. Но ги плащаме ние - като битови абонати, като бизнес потребители или като данъкоплатци - чрез бюджета.

Деница Манчева и екип, Център за изследване на демокрацията

Сега