You are here

Да си го кажем, че не е за телефон

скандалите от серията “Ало, Ваньо” Защо година след скандалите от серията “Ало, Ваньо” разследването по тях беше спряно? Софийският градски прокурор Николай Кокинов си каза причината: невъзможно било да се открие неизвестният извършител. Той не уточни обаче кой е неизвестният и неоткриваемият: този, който е подслушвал по незнайна причина шефа на митниците, финансовия министър и самия премиер Борисов? Или този, който с действие и бездействие е допуснал събраната със специални разузнавателни средства (СРС) информация да потече от службите по вестниците?

Можем да предположим, че като употребява в единствено число думата “извършител”, г-н Кокинов ни подсказва, че подслушвачът е същият, който е изнесъл записите. Но делото е с гриф “секретно” и няма как да видим черно на бяло дали са верни тия догадки.

Тишина след скандалите

Дори американският посланик Джеймс Уорлик, при всичкото си влияние, вдига рамене и признава, че след шума от записаните разговори на големците Мишо Бирата, Вучката и т.н. “това, което виждаме, е само тишина”.

Не знаем г-н Уорлик как я вижда тази тишина, но ние я виждаме и като явно нежелание на правителството и Народното събрание да преразгледат поне законодателството, което допуска подобни недопустими в САЩ и ЕС безобразия да се случват в България, и то безнаказано.

Разбира се, че е невъзможно да се открие конкретен извършител, след като повече от един човек и от една служба имат достъп до изтеклите записи. Как разследващите да узнаят дали някой от Специализираната дирекция по оперативно-технически информации (СДОТО) на МВР е направил презаписа, или някой от ДАНС е сторил същото на акаунта (изнесено работно място с подслушвател)? Единственият начин е, ако той си признае, но самопризнанието само по себе си не е доказателство.

По делото бяха изготвени безброй експертизи и N-брой допълнителни – от експерти все по-независими, докато се стигна до най-независимия – професор от БАН, редовно търсен за консултант по-рано и от ГДБОП (!).

Шшшт! Това, последното, не е за телефон.

Разкритията на органите бяха толкова резултатни, че един служител от ДАНС бе качен на детектора на лъжата, шефът на ДАНС Цветлин Йовчев подаде оставка, а в същото време от прокуратурата казаха, че нямат заподозрян служител. За служителите от СДОТО нищо не казаха – те били толкова тайни, че и самите те не знаели какво е нивото на сигурност при тях.

По това време – съвсем разбираемо – опозицията обяви единогласно: МВР и ДАНС подслушват когото си искат! А висш прокурор сподели, че “чувства някакво присъствие на трети”, когато говори по телефон.

Държавното обвинение се ангажира със законодателни идеи за по-строг контрол на СРС-тата. То алармира остро, че шпионирането на хора е нараснало неимоверно – за 2 г. с 300%! МВР отвърна, че не полицаите, а прокурорите прекаляват с исканията за слухтене и следене. Оказа се вярно и едното, и другото. Прокуратурата иска СРС-та във връзка с разследвания на престъпления. Но има още две категории СРС-та: за нуждите на националната сигурност и други – по оперативни дела и искове на застрашени граждани. Такива СРС-та заявяват и от МВР, и от ДАНС, и от Министерството на отбраната.

Зам. главният прокурор Галина Тонева предложи изменения в Закона за СРС, които да спрат масовото и безразборно подслушване, както и безконтролното искане за разрешаването му: 1. Заявката за включване на спецсредства да става не само от наблюдаващия прокурор, но и от административния му шеф. 2. В съда да има електронен регистър на СРС-та. 3. Всеки, който е бил “прихванат” със СРС, от което не е произлязло доказателство за престъпление, да бъде уведомен, за да поиска обезщетение по съответния ред.

Какво се случи със законотворческите идеи? Стигнаха до подкомисията за СРС-тата. Появиха се в проектозакон, съгласуван с държавното обвинение, и после... изчезнаха. Потънаха като в черна дупка някъде в парламента.

Така пожеланията за законодателство с гаранции против злоупотреби се превърнаха в нещо толкова бездушно и безсмислено, колкото са напечатаните честитки за Нова година.

Камери над акаунтите

Едно уверение от министър Цветанов вчера проби тишината, колкото да предизвика лек смях. Сложили били камери при акаунтите, та който изнася информация, да бъде сниман с тях.

Така за сетен път г-н Цветанов демонстрира твърдото си убеждение, че говори пред публика в неравностойно умствено положение. Щели да фотографират, моля ви се, спецагентите, които и без това влизат при акаунта по специален режим – по заявка, с парола и т.н. Ако агент изнася информация, той ще манипулира, естествено, и камерата. Той не е някакъв неук апаш, който влиза в будка да краде цигари и го “хваща” съседната снимачка на КАТ...

И тук можем да си кажем нещо, което не е за телефон (тъй като у нас, както се знае, всичко тайно става явно): Серията “Ало, Ваньо!” нямаше да стане, ако не беше режисирана от висш началник в сферата на сигурността. Може би той е “неизвестният извършител”, който не е могъл да бъде разкрит. Той ще си остане скрит, а ще има и последователи, ако са рекли Бог и законодателите.

Анна Заркова

 в. Труд