You are here

Десетилетието 2010-2020 като загубените години за България, когато разпадът на ценностите започна да добива непоправими и нелечими размери...

Nikolay Slatinski

Когато се тревожа за засилването на уродливите тенденции в обществото ни, когато споделям болката си, че в страната ни се настаняват цинизъм и анормално количество на (зло)качествени социални трансформации, то е не защото съм краен. А защото с изострени от жизнения опит сетива съзирам поводи да мисля и чувствам така.

Ето погледнете последните дни.
Високопоставени политици са пипнати в прегрешение, което е безпрецедентно по разреза си с моралността и нравствеността. 
Досега през тези 30 години, когато някой политик е пипнат публично и пернат медийно през ръчичките, той неизменно се е скривал, покривал, минавал е в невидимата зона на обществото, подвивал е опашка и търпеливо е чакал чудото за три дни да мине, отмине и замине. Това е било така, защото човекът все още си е давал сметка, че така се е изложил, че ситуацията просто се размирисва и започва да вони.
А сега! А сега?
За първи път за тези 30 години се демонстрира - и то не само сега, но и съвсем наскоро с друго високопоставено лице във властта - пълна липса на осъзнаване на прегрешението, тотален непукизъм какво ще си помисли обществото, абсолютна демонстрация на "перде", колосална доза арогантност по отношение на фактите, мегаувереност, че всичко ще се размине, хиперлипса на чувство за отговорност, просто наглост и наплевателско отношение към ценностите на демокрацията и елементарната норма на порядъчност!

Господи, в какво се превърнахме като държава! Аз не знам как ще се лекуват последиците от това, което се случва, колко още метастази то ще даде! Но съм сигурен, че ще дойде време, когато всички ще смятаме десетилетието 2010-2020 като загубените години за България, когато разпадът на ценностите започна да добива непоправими и нелечими размери...

Фейсбук профил на Николай Слатински