Димитър Николов - "контрабандист" ли е бил ?

 

На изпроводяк на експрецедента, премиер в оставка и парламент доминиран от ГЕРБ и сателити да припомним какви им бяха и са им кадрите и в местната политика 

Преди да коментираме това, което е широко известно на цяла България и позабравено в Бургас, е редно да отбележим, че нашата статия не е насочена срещу обикновените честни хора-членове на ПП ГЕРБ, това е техният политически избор и ние го уважаваме. Няма да спрем обаче да разказваме с факти и обстоятелства за криминалното минало на кмета на ГЕРБ в община Бургас, както и за сътрапезниците - сателити които повече от 9 години бяха заедно при гласуването на важни за града ни решения и споделяха радостите на властта. Бургазлии, познайте истината и тя ще ви направи свободни от политическите заблуди. Най-голямата от тях е, че имаме честни и почтени местни политици управляващи Бургас.

 

 

Контрабанда на сухо мляко

Може би за пръв път в бизнес­историята си Димитър Николов удря кьоравото с внос на сухо мляко от Украйна и Молдова.

Това научаваме от скандална публикация на известния бургаски разследващ журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“.

Три години по-късно той е награден за своята разследваща журналистика. Наградите Leipzig Media Award бяха връчени на 8 октомври т.м. в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.

Ето какво заявява той след награждаването си:

 

„България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле, отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден", казва още журналистът.

Материал на Медиапул от 11 окт. отбелязва: “Журналистът, който живее в Бургас, е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците "Стандарт", "Монитор", "Политика" и "Телеграф". В момента е на свободна практика.

В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.“

Точно Асен Йорданов през 1995 г., в репортаж за в. "Стандарт" разкрива и фотографира нелегалната фабрика за цигари в Крайморие, регистрирана на 17.10.1994 г., която е съсобственост на 30% на сегашния премиер Бойко Борисов. На 24.06. 1996 г. Борисов продава дела си във фирмата "Тео Интернационал" на съсобственика на фабриката на Иво Каменов. Въпреки разкритието и започналото разследване, нелегалното производство продължава още три години.

"Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми... Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия", заявява журналистът в Лайпциг пред аудиторията от министри, политици, банкери, журналисти и медийни експерти.

 

Контрабандист иска да управлява Бургас

Ето едно професионално журналистическо разследване на в. „Нова зора“ от онова време на криминалния български преход, който явно все още не е завършил. Доказателствата?! Ами припомнете си кой е начело примерно в местното управление на община Бургас, а ако ви липсва информация, прочетете следните материали по-долу. Един от тях си е чист „приятелски огън“ от екипа на в.“Атака“ срещу Димитър Николов и подкрепящия го горещо през 2007 г. лидер на ПП СЕК Георги Манев.

Насладете се на встъпителната част на онова, което ще ви предложим под общото наименование:

БАНДИТСКИЯТ   БУРГАС

"Нова зора" - брой 35 - 4 септември 2007 г.

Контрабандист иска да управлява Бургас

Лидер на ГЕРБ мамел години държавата с внос на сухо мляко

Енчо ЕНЕВ

Началото

„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове - 1" - Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове - 1", която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ.

Хотел Белица приморско Димитър Николов

Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на "Слънчев бряг" АД Малина Бакалова. Това - между другото.

Същественото е Дунав мост

Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове - 1" е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост.

Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване - митница Бургас - истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?

Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1" е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.

Схемата

На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове - 1" с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ - Бургас, че е внесъл на 

Контрабандист или кмет е Димитър Николов?

23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно - 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас, внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи.

Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове - 1". В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици.

Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост.

Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове - 1". В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда - б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие.

Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи, изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги, разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото.

Контрабандист или кмет е Димитър Николов?

Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия.

Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.

Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове - 1", абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. "Самуил" 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. "Батак" II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист.

На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно.

Контрабандист иска да управлява Бургас

 

Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” - София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда.

Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец.

Прави впечатление и „наглостта”, с която „Бове - 1" самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.

Развръзката

В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.

Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове - 1" е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес - ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления, са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”.

Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 - 22.02.2000 г. Районна прокуратура - Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове - 1" - Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г.

Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите.

До момента в РМД - Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече - то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години.

Наблюдаващият в момента прокурор по делото - Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България.

„Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание”, споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.

Темида гледа през превръзката

На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия - практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление.

Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.

Справедливост с мирис на корупция

„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева.

На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписът е поставен от друго лице - пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове - 1" е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва..., с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов - Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове - 1" и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива.

Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам.

Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно.

И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си.

Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи - дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.

Добре покриван като областен председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник (признат от съда) застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си... Ако разбира се, България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи, това нямаше да е възможно.“

в. Атака бр.43 от 31.10.2007 г.

Уличен в контрабанда човек на ГЕРБ напира за кметския стол в Бургас

ЕКИП АТАКА

„Скандален бизнесмен, обвинен в контрабанда, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, избран лично от неформалния лидер на партията Бойко Борисов, е ощетил държавата с около 690 000 лева, сочат документи. Сумата никак не е малка имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси. По случая срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове.

Димитър Николов е бил освободен от длъжността изпълнителен директор на бургаския завод "Победа" АД заради злоупотреби със служебното положение и лоши финансови показатели на дружеството, твърди сегашният собственик на завода Сава Чоролеев.

Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. В нея обаче удобно е пропуснат фактът, че човекът на ГЕРБ в Бургас е собственик на един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие - хотел "Белица" в Приморско.

Човек, чието име е замесено в контрабанда със сухо мляко, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, лично избран за битката в морския град от неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, всъщност е част от досегашната управа на общината. До момента Николов работеше удобно с досегашния кмет на града Йоан Костадинов като председател на комисията по икономика и инвестиции в община Бургас. Човекът на ГЕРБ беше и отявлен седесар, но преди изборите бързо се пребоядиса и прегърна идеите на партията на Борисов. Това разкриват общински съветници и граждани на Бургас.

Най-скандалното е, че срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове за контрабанден внос на  сухо мляко, с което е ощетил държавата с близо 690 000 лева. Сумата никак не е малка, имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси, писа в. "Политика". Обвинението беше потвърдено и от водачът на листата на БСП в София Георги Кадиев, който обяви, че левицата няма да подкрепи Николов на втори тур, тъй като е замесен в митническа измама. "Аз като човек, който е надзиравал митническата администрация, не мога да подкрепя такъв човек", обяви Кадиев.

Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г., и според резултатите от проверките Николов е ощетил държавата с 687 123 лева.

Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години

Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма "Бове - 1" - Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче "Бове - 1", която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция, "Митници". Още две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката. Най-накрая на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Интересен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов. Той обжалва пред Бургаския районен съд. Оправданието му е, че митническите документи са попълвани не от него, а от пълномощника му Славей Николов. Пред съда Славей Николов отрича да е съставял, попълвал или подписвал книжата. Графологична експертиза обаче така и не е направена.

Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество "ДИД-КО" АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: "търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини". Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името "ДИД-КО Лимитед" АД, регистрирано в София, като правоприемник на "ДИД-КО Лимитид" ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на "ДИД-КО" Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес.

Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. Има три коли  "Пежо 206", "Опел Кадет" и "Лада Самара". Притежава апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.

Един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие - хотел "Белица"в Приморско, е собственост на кандидат-кмета. Това обаче удобно е пропуснато в имотната му декларация.

Освен имотите и колите си в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма "КБС" ООД с основен предмет на дейност туризъм, хотели и има 50% дялово участие в "Европа 5" ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. "КБС" означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на "КБС" е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в "Европа 5".

Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на "КБС" въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие-хотел "Белица" в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко  не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.

Зад Димитър Николов стои и лидерът на така наречената партия "Средна европейска класа" (СЕК) на бургаския бизнесмен и общинар Георги Манев.“

Такива бяха и вероятно такива са и сега, както ще бъдат и в бъдеще ония, които отново искат да смучат от вашите данъци и такси, да градят „бъдещето“ на Бургас, тясно преплетено с интересите на т. нар. „приятелски фирми“ от Йоаново време. „Бъдеще“ със скъпи данъци и такси, съсипия на малкия и средния бизнес, висока безработица, отвратително здравеопазване, безхаберие за чистотата на въздуха и водата, която пием, с порутена инфраструктура в крайните бургаски квартали, с едни от най-високите кредитни задължения на глава от жителите на града ни (по 190 лв. на всяко живо човешко същество в Бургас срещу 32 лв. на човек в София?!) и най-важното-с криминално минало и нагласи, които не се променят и след години. Народът го е казал просто: „Вълкът козината си мени, но нрава си не“.

Георги ИВАНОВ

Лука БАЛКАНСКИ

 

Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.