You are here

Диуърсификация вместо диверсификация

Добро е правителството. И това, и предишното. Очертава се и бъдещото да влезе в графата на най-успешните управления в най-новата българска история. Благодарение на бившия, сегашния и предстоящия Министерски съвет България може да се окаже първата държава в света, която успешно е диуърсифицирала енергетиката на страната. Както казва премиерът, въпрос на няколко години е да диверсифицираме. А дали?

------

 

Диуърсификацията е неуспешният, двойно несполучилият вариант на диверсификация. Терминът произлиза от английското съчетание diworsification, т.е. удвоено и повторно влошаване, дефинирано за първи път от легендарния инвеститор и изследовател Питър Линч.

 

Игра на думи. Но в нашия случай правителствата, в качеството на суверенни инвеститори на народните пари, постигат диуърсификационен ефект, като работят по една и съща стратегия за минимизиране на риска чрез инвестиции в сходни активи, каквито са енергийни проекти, повечето от които с руско участие. Ако ставаше дума за диверсификация, щяха да се търсят инвестиции в несвързани помежду си активи, за да се минимизират вредите в критичен момент чрез управление на различните видове икономически рискове и лавирането между тях. Диверсификация на енергийните доставки би означавало създаване на възможности за използване на различни енергийни източници, производство и доставка.

 

Ако се спрем на газовите проекти, ще видим, че няколко български правителства преследват диверсификация и намаляване на опасността от кризи чрез инвестиции предимно и приоритетно само в руски газопроводи и въобще енергийни проекти. Привидна е логиката, че ако се инвестира в руски газопроводи с различно трасе, ще отпадне рискът от секване на горивото (като при кризата между Русия и Украйна). А и различните трасета все още не решават въпроса с монополната зависимост от руски енергийни доставки, а още по-малко проблема с цената на руския газ. И в десет тръби да инвестират, газът в тях си остава руски, а държавата - енергийно зависима от Русия.

 

Същата е картината и в други европейски държави. И благодарение на монополното си положение "Газпром" продава на цени над 350 долара за 1000 куб. м  докато американският газ е под 120 долара.

Според Питър Линч до диуърсификация се стига след прекалено диверсифициране, което подлага на риск първоначалната идея за разпределяне, раздробяване и управление на риска. Прекаленото разнообразие разпръсква управленската енергия, време, капитали... прахосва ресурси и отдалечава стратегията за печалба и развитие.

 

Казано накратко, българските правителства напразно са обсебени от енергийни проекти и нереалистично разчитат на тях за развитие на страната. Това няма как да стане поради простия факт, че в условия на слабо производство и неработеща икономика няма какво да се прави с излишната и скъпа за препродажба енергия, достигнала дотук чрез множеството тръби и централи, в които са инвестирани български пари. Нещо повече, излишната енергия отделно се oскъпява и товари бюджета поради разходи за поддръжката и управлението на системата. Т.е. товарят се потребителите и производителите. Те плащат и част от цената, за да стане тя приемлива за външни купувачи.

 

Докато българските политици си играят на ''монополи'' и ни разиграват с референдуми, в Полша например инвестират в инсталации за втечнен газ, работещи с катарски, американски и пр. газ. Така Полша си развързва ръцете и ще може да извлича предимства от ценовите разлики на различните пазари по света. Ако руският газ някога се окаже по-евтин, нищо не пречи на Полша да си зарежда от Русия.

А нашето правителство чака правилния влак, но на погрешната гара.

Цветозар Вълков

Дневник