Доклад за работата на 'Народния съд' – 3 юли 1945 г. (партиен архив)

Григор Симов
разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета и половината министри на Иван Багрянов – 33-ма министри, между които трима Министър председатели; 67 души народни представители; ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др... |
|
… И, наистина, кои лица разстреляхме? Ами това са:
тримата регенти, между които един княз от Сакс-Кобурготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духът на „О Боже почиващия Цар Борис ІІІ”, за да го развенчаем като „народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър председатели; разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Об Нар Събрание.
Но само това ли? Не, ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. Военни престъпници, които имат дълголетна служба на велико-българския шовинизъм и са водили страната ни от катастрофа към катастрофа и са заповядвали избиването на прогресивния българ народ и неговите героични синове; разстреляхме целият апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Обли Окол. полицейски началници, коменданти и Окол. управители, всички групови полиц. началници и цялата полит. полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, фашизирани палачи над българ. народ, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр. и пр.
Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия
фашистки апарат в нашата страна.
Всичко това преценено обективно, ни извежда към твърдото
заключение, че НародСъд изпълни достойно възложената му
задача, в общи линии – както вече изтъкнах по-горе.
ЕТО ЗАЩО, историческото дело на Народ[ния] Съд днес се
сочи като един бляскав пример сред всички демократически народи,
а най-вече в СССР…
… ПРИЗНАВАМ СЕ ВИНОВЕН, че се бях превърнал на едно
бюро за ходатайства на хиляди хора и не можах да намеря у себе
си достатъчно сили да се боря срещу тази напаст. Ежедневно
стотици хора се тълпяха пред моя кабинет за всевъзможни жалби и претенции. Наредих милиционен пост за да се предпазя от тези неканени гости, никакви кордони не можеха да ги спрат и в края на краищата се видях принуден да си определя приемен час за публиката от 11-12 ч. преди обяд. С чуждите хора и близките на задържаните лица аз лесно се справях, на никого не позволявах да говори повече от1-2 минути и ги изпращах да си отидат с нужното безучастие и суровост, което се налагаше от заемания от мен пост на Глав. Народ. Обвинител. Но не мога да откажа, че в много от тези оплаквания имаше известна доза общочовешка правда.
Задържаните лица, между които имаше и невинни, задържани на лично донесение и за лична мъст, се държаха с месеци без завивки /черги и одеала/ и без бельо за преобличане – така беше първите няколко месеци и в помещенията на народ[ната] милиция и в Центр. затвор. В резултат на това, хората бяха въшлясали и имаше сериозна опасност да се появи някоя инфекциозна болест, която би застрашила и соф. граждани. Появила се бе и краста.
Всички сочиха мен като отговорен за това положение.
Без да давам вид, че съм се затрогнал за това положение и
щадейки авторитета на нашата народ. милиция, аз ги съветвах
да подадат за това заявление до Директора на нар. милиция и въпросът се уреди. А когато подаваха за това заявления до мен,
аз ги препращах до милицията „на разпореждане”…………..
извадка от сайт: http://www.nbu.bg/historyproject/represii.htm
https://grigorsimov.blog.bg/politika/2008/11/17/doklad-za-rabotata-na-na...