You are here

Държавните порции в строителството само за избрани

 

С договори за над 1 милиард лева ГБС детронира "Трейс"

Един от най-засегнатите браншове от кризата е строителният. Спрямо пиковата 2008 г. оборотът намаля близо два пъти. Въпреки това за последните три години произведената строителна продукция остава относително стабилна около 12 млрд. лв. заради държавните поръчки, показват данните на НСИ. Най-много средства идват от еврофондовете, които се превърнаха в наркотик за бранша. С тях се строят магистрали, пътища, пречиствателни станции, железници.

Тази година е планирано да бъдат усвоени над 4 млрд. лв. европейски пари, по-голямата част от които са за инфраструктура. През първото тримесечие вече са оползотворени близо 500 млн. лв., показват данните на Министерството на финансите. Извън европрограмите държавата е заложила да изхарчи за капиталови разходи 923 млн. лв., което е с 20 млн. лв. повече спрямо 2012 г. Тези пари обаче вече бяха взети от служебното правителство за социално слаби.

Частните капитали в строителния бранш се превърнаха в “изчезващ вид”, по думите на строители. Единственият голям проект - газопровода "Южен поток" е замразен до произнасянето на Европейската комисия.

Така обществените поръчки останаха единственият източник за сигурна работа. Затова и вниманието все повече се концентрира върху това дали играчите се състезават при равни условия и има ли гаранции за честна игра.

Според анализ на Камарата на строителите, около една трета от търговете са с насочващи условия за определена фирма. Дискриминационни условия се залагат по -често от общините. Отделни министерства и държавни фирми също не им остъпват.

“Това, че намаляха обемите, е само едната беда. По-голямата е, че конкурсите целенасочено се обявяваха и провеждаха така, че да бъдат печелени от тесен кръг фирми“, коментира Велин Терзиев, зам.-председател на Строителната камара и вицепрезидент на международната строителна организация FIEC.

Според него по този начин се “прави груб опит да се монополизира браншът“. Това става чрез окрупняването на обществените поръчки и залагането на прекомерни изисквания за оборотни средства, приходи, достъп до финансиране, определена техника, поемане на рискове, наличие на различни сертфикати и т.н. “Това са най-вече дискриминационни условия за малките и средните дружества. Става така, че колеги, които са изграждали атомната централа “Козлодуй”, в момента не могат да участват в обществена поръчка дори за детска площадка“, дава пример Велин Терзиев.

Когато няма истинска конкуренция, най-големият губещ е обществото, което не може да получи най-добрата услуга на конкурентна цена.

Друг ефект на нагласените търгове са хилядите фалирали компании. По данни на строителната камара за последните две години работа са спрели над 2600 фирми. В момента в регистъра на строителя, задължително условие за да работиш легално на пазара, са вписани малко над 4000 фирми. По данни на камарата за последните четири години над 140 хил. строители са загубили работата си заради съкращения в 80% от компаниите. Над 90 на сто от строителните фирми имат значително намаление на обемите, а около една пета от тях са замразили дейността си.

И победителят е ...

Ако някой реши да прави залози за фирмите -победители в големите търгове, рискът да не се познаят резултатите е твърде незначителен, клонящ към нула. С две думи – безпредметно начинание, което в същото време подсказва, че няма състезание или "мачовете" са уредени. Засега никой не смее да произнесе това на глас.

"Дори и бегъл преглед показва кои са печелившите участници в повечето търгове - “Главболгарстрой” (ГБС), “Трейс груп холдинг”, “ПСТ Холдинг” и “Хидрострой”, други трудно ще се вредят", коментират представители от бранша, които обаче не смеят да се опълчат на големите.

Pe6ov

Твърди се, че напоследък има напрежение и в челната тройка, тъй като всички поръчки от над 100 млн. лв. се печелят неизменно от ГБС на Симеон Пешов - самостоятелно или в обединения и консорциуми с други фирми.

Последният спечелен търг е за 135 млн. лв. за ремонт на магистрални компресорни станции на държавната фирма “Булгартрансгаз”, за който договорът все още не е сключен.

Дни преди да предаде властта кабинетът “Борисов” подписа договора за близо 360 млн. лв. за изграждането на 37-километровия участък от Дупница до Благоевград на магистрала “Струма”. Победителят е консорциум начело с “ГБС-Инфраструктурно строителство”. Сто милиона лева струваше и “спортното бижу” на София – зала “Арена Армеец”, където ГЕРБ откри предизборната си кампания.

Към големите поръчки за над 100 млн. лв. са и три кръстовища на две нива в София (120 млн. лв.), като това при Телевизионната кула вече е факт. Сред по-малките са ВиК мрежата на Суходол (4 млн. лв.), спортната зала на Пловдив (30 млн. лв.), Националният музеен комплекс т.нар. “Българският Лувър” (24 млн. лв.), кулата на летището (15 млн. лв.), водният цикъл на Габрово (20 млн. лв.), раковата болница в София (8 млн. лв.), ВиК мрежите на Раковски (44.6 млн. лв.), на Хисаря (50 млн. лв.), на Приморско (15 млн. лв.), околовръстното шосе на София (97 млн. лв.) и т.н. Както се изрази строител, като чукнеш в интернет на поръчките в бранша изскача “Главболгарстрой”.

zx500_514157

Тоталът, по думите на Бойко Борисов, вече надхвърля милиард, а ГБС се готви да вземе още завода за боклука на София (200 млн. лв.), водния цикъл на Пловдив (125 млн. лв.) и този на Банско (60 млн.лв.).

“Невероятно, фантастично, отново имаме рекорд”. Тези думи обичаше да казва президентът Росен Плевнелиев по време на търговете за магистрали, докато беше министър на регионалното развитие. Дори “извънземният” Юсеин Болт обаче може да завиди на успеха, с който ГБС успява да печели със завидна лекота във всяка дисциплина. Болт е номер едно само в спринта, докато ГБС във всички сектори – пътен, воден, енергиен и сградно строителство.

Големите в бранша

Безспорно ГБС е една от трите големи фирми в бранша. Другите две са “Трейс” на Николай Михайлов и почти фалиралата “Холдинг Пътища” на Васил Божков съгласно финансовите отчети на дружествата за 2011 г. (за 2012 г. все още не са излезли).

Според тях лидер по приходи е “Трейс” с оборот от 380 млн. лв. спрямо 243 млн. лв. за ГБС и 216 млн. лв. за “Холдинг Пътища”. ГБС обаче има най-голяма печалба 14.8 млн. лв. и собствен капитал – 187 млн. лв. За сравнение “Трейс” отчитат печалба от 6.9 млн. лв. и капитал от 79 млн. лв., докато “Холдинг Пътища” е на загуба от 13.4 млн. лв. и е почти декапитализиран с 3.1 млн. лв.

По-добрите финансови резултати на ГБС се дължат основно на факта, че за разлика от конкуренцията, фирмата на Симеон Пешов успяваше да спечели търговете с високи цени. Това ставаше чрез елиминиране на другите кандидати преди отварянето на ценовите оферти и написани технически изисквания, на които можеше да отговори само ГБС. Така се развиха събитията със спортната зала на Пловдив, централната жп гара на София, водния цикъл на Хисаря и Раковски, Българския Лувър, кръстовището на две нива на Лъвов мост в София.

Другото, което отличава ГБС е, че компанията печели независимо от това кой е на власт. Според Симеон Пешов формулата за успешна работа с всички правителства през последните 20 години е “да имаш силен екип, да работиш качествено и в срок и бизнесът ти винаги да е на светло”.

Нашият бизнес винаги е бил изцяло на светло и компанията винаги е била най-големият данъкоплатец в сектора на строителството и всички правителства са оценявали този факт”, казва Пешов в интервю през 2012 г.

От ГБС твърдят още, че "от корпоративна гледна точка, щеше да е прекрасно", ако действително печелеха всички големи поръчки. "Реалността обаче е съвсм друга. Вътрешната ни статистика показва, че средно една от десет подадени оферти е успешна", се казва в отговора на ГБС до Mediapool.

За разлика от ГБС възходът на “Трейс” безспорно е свързан с управлението на Бойко Борисов. Компанията на Николай Михайлов нямаше шанс при тройната коалиция и съсредоточи усилията си в общински проекти по европейски програми. “Трейс” влезе с летящ старт на софийски терен с поръчката за изграждането на част от втория метродиаметър на София именно при управлението на Борисов като кмет.

Последваха част от уличните ремонти в столицата, водопроводи и канализация по ИСПА, кръстовището на две нива в жк ”Младост”. Освен това “Трейс” направи и пречиствателната станция за отпадни води на Троян за 5 млн. лв. При кабинета “Борисов” успешната серия продължи и през 2010 г. “Трейс” успя дори да направи “голям шлем” - пътна магистрала, железница и метро с поръчки за над 550 млн. лв.

Това стана с изградения вече участъка от Стара Загора до Нова Загора на магистрала “Тракия", железопътната отсечка от Пловдив до Бургас и два участъка от метрото. Успешната серия продължи с т.нар. нулев лот на магистрала "Хемус", обходите на Монтана и Враца и западната дъга на София и спря през пролетта на 2012 г. От тогава “Трейс” не са печелили голям обект или поне публично не се е разчуло.

За разлика от ГБС, която държеше високи цени, "Трейс" залагаше на нови технологии и ниски цени. Това доведе и до по-нисък марж на печалбата на холдинга, която намаля от 14.8 млн. лв. през 2010 г. до 6.9 млн. лв. Освен това последните поръчки на “Трейс” по стойност са направо трохи в сравнение с договорите от по над 100 млн. лв. за ГБС.

През последните години славата на “Холдинг Пътища” помръкна – както се твърди, заради игрите с източването му през свързани компании и налагането на новия бранд “ПСТ Холдинг”.

Държавните пари в строителния бизнес на Васил Божков (един от най-богатите българи, според различни класации), секна и заради перипетиите около изграждането на най-дългия участък на магистрала “Тракия” от Ямбол до Карнобат и замръзналото строителство на магистрала “Марица” от Димитровград до ГКПП “Капитан Андреево”.

Независимо, че успя си издейства допълнителни средства заради “слаби почви”, строителството на “Тракия” изостава, а пътни експерти и държавни чиновници твърдят, че е нужно да се вземе политическо решение за магистрала “Марица” за да не се загубят европейските пари.

Фалирали малки подизпълнители на холдинга в началото на годината символично погребаха бизнеса си на строящата се “Тракия”. За 2011 г. “Холдинг Пътища” е на загуба от над 13 млн. лв., а през миналата година дори поискаха обявяването му във фалит.

Печеливша комбинация

И докато едни са изправени пред фалит, други като варненската “Хидрострой” дръпнаха забележително при управлението на Бойко Борисов. Зад компанията стои бившият шеф на пътната агенция по времето на НДСВ Велико Желев, но възходът й е свързан с назначаването на доскорошния съветник от управляващата партия Николай Пашов за изпълнителен директор. Той напусна общинския съвет във Варна дни преди началото на предизборната кампания по настояване на ГЕРБ.

Хидрострой” обикновено печели почти всички поръчки в района на Черноморието и в Североизточна България, но има и няколко “скъпи” на софийски терен – като надлез “Надежда”.

Първата му голяма спечелена поръчка е обходът на Габрово за 80 млн. лв. “Хирдрострой” е водещ партньор в избрания консорциум ПСВТ, като дни преди да предаде властта кабинетът на Бойко Борисов разреши подписването на договора. Финансовите отчети на варненската компания показват, че приходите й са скочили от 39 млн. лв. през 2009 г. на 58 млн. лв. за 2011 г.

Хидрострой” е и една от трите големи фирми по подписаното рамково споразумение за строителните поръчки на държавната “Летище София” за 116 млн. лв. през следващите четири години. Другите двама са “Трейс” и ГБС. Тай като договорът беше подписан сравнително наскоро, досега по него няма възлагане, твърдят от компаниите.

Друга печеливша комбинация за печелене на търгове в последно време се оказа сдружаването на ГБС с “Водстрой 98”, зад която стои банкерът Цветан Василев. Той навлезе в строителния бранш чрез изкупуването на “Интегрирани пътни системи” (ИПС) на Ясен Ишев през 2010 г. През следващите години към нея прибави “Водстрой 98” и приватизираните “Промишлено строителство холдинг” и “Техноекспортстрой”. От началото на тази година ГБС заедно с “Водстрой 98” спечели поръчките за ремонта на централната жп гара в София, както и тази за спортната зала на Пловдив, след като всички останали кандидати бяха елиминирани.

Иначе финансовите отчети на ИПС и “Водстрой 98” сочат, че сделките на мажоритарния акционер на Корпоративна банка Цветан Василев по придобиването на компаниите, поне засега, не са много успешни. Оборотите на двете дружества намаляват през последните години. Приходите на “Водстрой 98” за 2009 г. са били над 66 млн. лв. и падат до 24 млн. лв. през 2011 г., докато на ИПС от 144 млн. лв. през 2009 г. са паднали на 35 млн. лв. през 2011 г.

Низходящият тренд обаче най-вероятно ще се обърне след спечелените нови поръчки.

Ще има ли промяна сред фаворитите на следващия кабинет, предстои да видим. Както и дали амбициозните обещания на президента Росен Плевнелиев и назначеното от него служено правителство за борба с монополите и установяване на по-добра конкурентна среда за бизнеса, ще дадат някакъв осезаем резултат.

Лили Границка

Mediapool