You are here

Европейски градове стават бастиони на Черните знамена, навсякъде е пълно с ислямисти

Според проучване на фондация „Бертелсман“, 57% от германците смятат исляма за заплаха, докато 61% са на мнение, че „тази религия е несъвместима със западния свят“, а 40% се чувстват чужденци в собствената си страна. Има градове, където никакви закони не важат.

Меркел е неверница, Камерън е неверник, Оланд е неверник, всички власти в Европа се ръководят от неверници, а в Корана пише да не се подчиняваме на неверници, казва духовен водач от град Лутън, където джамията се извисява заплашително над целия град.

В същото изследване, този път сред мюсюлманите в Германия, се стига до тревожното заключение, че „мюсюлманите второ и трето поколение имигранти са по-религиозни от родителите си“.

В книгата си „Силата на разума“ италианската писателка Ориана Фалачи пише, че ислямът е нападнал Европа и че онова, което очаква стария континент е „да се превръща постепенно в емирство или ислямска колония“. 

Друг автор, канадецът Марк Стейн, предупреждава, че европейските държави няма да устоят на ислямизацията на живота и настъплението на ислямската култура през 21-и век поради редица причини, от въздействието на културно-доктриналните фактори до убеждението за правото им да наследяват Европа. От друга страна, изследвания сочат, че за да се запази броя на населението в Европа е необходимо да има прираст от 2.1, докато понастоящем тази пропорция е 1.5, което води до намаляване на европейците. На този фон възпроизводството при мюсюлманите се колебае между 2.5 и 3. Сега ЕС се нуждае годишно от 1.6 млн. имигранти, за да запази баланса между работещите и пенсионерите.

Съществуват различни оценки за общия брой на мюсюлманите, живеещи в Европа. Според някои от тях, става дума за около 45 млн. души, от които между 5 и 6 млн. във Франция, и 2-3 млн. във Великобритания. В Барселона броят на мюсюлманите достигна 30% от жителите, в Стокхолм – 20%, в Ротердам и Амстердам – 25%, а в британския Лутън – над 50%. Холандският крайнодесен депутат Герт Вилдерс твърди, че през следващото десетилетие делът на мюсюлманите в Европа ще достигне до 25% от населението. Британският изследовател Кристофър Колдуел пък припомня, че през 2006 г. 57% от новородените в Брюксел са били мюсюлмани с имена като Мохамед, Хамза или Махди. На този фон през 2010 г. Европа преживя демографски спад – макар населението й да се увеличи с 1.4 млн. души спрямо предходната година и по този начин достигна 500 млн.души, в 19 европейски държави това се дължеше на имиграцията.

В научните и политически среди усилено се говори за възникването на „паралелно общество“ на мюсюлманските имигранти в западните общества. Неговите членове живеят в съответствие със шариатските норми и традициите си, като се изолират в своеобразни гета в стремежа си да запазят идентичността си. Според доклад на американските служби, озаглавен „Оценка на световните терористични заплахи за САЩ“, Европа се е превърнала в притегателен център, използван от джихадистите в атаката им срещу западните интереси. В документа се посочва наличието на екстремистки клетки в рамките на мюсюлманските общности в Европа, които улесняват рекрутирането на терористи и извършването на терористични актове в градове като Вашингтон, Ню Йорк, Берлин, Лондон и др. Швейцарският експерт по тероризма Дорон Цимерман предупреждава Европа, че е заплашена от бомба със закъснител, поради липсата на механизъм, който да се противопостави на ислямския екстремизъм. Атаките във Франция и последната такава – в Дания, показват колко близо е тази опасност.

Европейските джамии – средища на екстремисти

Ислямистките групировки насочват дейността си към посетителите на редица джамии в различни европейски градове. Много от тези храмове са нелегални и не притежават лиценз за религиозна служба. Според доклад на Жил Де Керхов, координатор на ЕС по борбата с тероризма, четири са основните групировки, извършващи подобна дейност: салафитската групировка, Ислямската група на мароканските бойци, групировката „Такфир Уа Дауа“ и „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ).

 

Доклад на Комисията по сигурността и отбраната на холандския парламент съобщава, че клетките на радикалния ислям се стремят да привличат дори жени в редовете си и да ги наемат за въоръжен джихад. Някои европейски държави, в които има мюсюлмански диаспори или малцинства, предупреждават за опасността от безредици на религиозна почва. Подобно предупреждение отправя и американският експерт по проблемите на исляма Робърт Спенсър, който ръководи организацията „Джихад уоч“, специализираща в мониторинг на религиозния експремизъм в света. Според него, напрежението в отношенията мюсюлмани-християни в Европа заплашва с възникването на т.нар. „ислямистки анклави“, особено в страни като Албания, Македония и Босна и Херцеговина, чието мюсюлманско население съставя съответно 70%, 30% и 60%. Спенсър предупреждава за обезпокоителни тенденции в мюсюлманските общности в рамките на Европа, сред които са самоизолацията в рамките на религиозно-етнически гета в градските предградия, като например тези в Париж.

Като цяло, европейските държави преминават през период на преосмисляне на политиката си спрямо мюсюлманските имигранти в условията на засилено внимание към радикалния ислям и негативното му влияние върху мултикултурализма и европейските демократични ценности. В този контекст се засилват спекулациите за опасността от „ислямизиране на Европа“, които се свързват предимно с демографския прираст на мюсюлманското население на фона на ниската раждаемост сред останалата част от населението.

Основание за подобни прогнози е и засилването на радикализацията сред мюсюлмани, които вдъхновяват от терористични организации като „Ал Каида“, ИДИЛ, „Боко Харам“ и др. Почти не минава ден без някой европейски политик с висок пост да съобщи за свои сънародници, които се сражават в редиците на „Даиш“ (арабското название на ИДИЛ) или на друга джихадистка структура. По думите на Де Керхов, броят на европейските джихадисти нараства постоянно и надхвърля 5 хил. бойци. След завръщането си в Европа, те представляват сериозна заплаха за сигурността, тъй като са придобили нужния опит в извършването на терористични действия.

Самата Ангела Меркел неотдавна сподели с горчивина, че усилията за интеграцията на имигрантите в Германия не са се увенчали с успех. Същото твърди и Дейвид Камерън за Великобритания. Усещането е, че на много места в Европа програмите за интеграция не са постигнали целта си. Това важи дори за Швеция, която доскоро се считаше за държавата, успешно приложила политиката на интеграция на малцинствата си.

Според австрийско проучване от 2010 г., обхванало 500 респонденти от арабско-мюсюлманските общности, 76% от тях се самоидентифицират като мюсюлмани, а не като австрийски граждани. В отговор на въпроса за отношението към държавата Австрия, 79% от респондентите я считат за „враг“. Според властите в страната, мюсюлманите там могат да бъдат класифицирани в четири групи – 18% от тях са силно фанатизирани, 27% са привърженици на традиционната религия, 31% – умерени мюсюлмани и 24% – светски настроени мюсюлмани. Общият им брой е около 400 хил. души в страна с 8 млн. обитатели. Според друго изследване, около 45% от австрийските мюсюлмани отказват да се интегрират, при това няма значение дали са представители на първо или трето поколение имигранти, нито коя е страната на произход – Турция, Чечения или някоя арабска държава. Според проучване на американския специалист по тези проблеми и психолог Марк Сигман, в което участвали 400 привърженици на „Ал Каида“ от Близкия изток, Източна Азия, Северна Африка и Европа, 85% от респондентите твърдят, че са се радикализирали в Европа, а не в страната си по произход. /7plus7.net