You are here

Единението на властите и ненамесата в далаверите - основен принцип на местната демокрация

200_19-bbС правилното на теория твърдение, че не трябва да се меси в медиите, премиерът Борисов повдига парадоксалния (на пръв поглед) въпрос: защо?

 

В интервю за радио К2 министър-председателят определя правосъдието и медиите като двете саморегулиращи се сфери, в които той не се меси. Вие вярвате ли? Моето впечатление, с което рискувам да ядосам отново привържениците на властта, е, че в медиите Борисов просто няма нужда да се меси (вече).

Те сами се натискат за слугинажа, което е резултат от дългогодишната дресировка. Само като ги погледне, без дори да е посегнал към камшика и „хоп“, скачат сами през горящия обръч (от фирми) под аплодисментите на олигархичната публика. Наистина, защо да им се меси, когато изпълняват подскоците така старателно. Само ще развали номера им!

Ако се позовем на аналогията с правосъдието, абсурдът на твърдението му за ненамеса става още по-голям. Каквито и да си кривиците на правосъдието, а те са направо лабиринт на кривосъдието, изречението „ние ги хващаме, те ги пускат“, ще остане като мото на това управление в отношението му към предполагаемо независимата съдебна система.

Хайде още малко аналогия за взаимовръзката между медиите и правосъдието. В края на изминалата седмица адвокати на акционери на „Нюз корпорейшън“ внесоха колективен иск срещу ръководената от Мърдок медийна корпорация, втората по големина в бранша в света.

Атакуват империята на магната заради подслушването на телефони с презумпцията, че Мърдок е скрил (а е трябвало да знае) какви ги вършат журналистите в негови издания, с което е подвел акционерите да продължават да наливат парите си в корпорацията, претърпяла междувременно голям спад на борсата след изобличаването на порочните практики с подслушваните телефони.

От тезата на адвокатите става ясно, че е възможно искът да обхване период от около 4 години. Ако бъде признат за основателен от съда в такъв обем, сгромолясването на Мърдок не му мърда.

Вече писах, че съдружникът (макар и вече бивш) на Мърдок от „Нюз корпорейшън“ и негов аналог за българските мащаби (настоящ) Красимир Георгов в същото време „заслужи“ бюджетна почерпка. Частният безнес с голфа, на който Гергов също е представителното лице в България, получи косвено инжекция от 30 милиона лева за преобразуването на военното летище край Балчик в гражданско, макар гражданите и селяните в много други райони на страната да заслужават не по-малко загриженост за какви ли не неотложни инфраструктурни нужди, отколкото гражданите на света, от които се очаква да прииждат с чартърни и частни самолети стиковете си за голф във владенията на Гергов и компания.

Съдебната власт не се намесва. Медиите (с пренебрежимо малки изключения, които съответно биват пренебрегвани) не се намесват. И Борисов не им се меси! Не се меси и опозицията, която в битността й на тройна коалиция трижди се опита да направи това, което Борисов постигна без да се церемони с въпросното финансиране, заявявайки дори гордо, че подаръкът от 30 милиона е „политическо решение“ (кой да му опонира, нали ще отвори архивите на стенограмите и ще се види, как Станишев пледираше голфът да бъде обявен за приоритетна държавна задача)

Това е не просто примирие по въпроса за т.н. взаимен контрол, а примирение по взаимно съгласие, с което сме принудени да се съгласяваме заради безсилието си срещу пълното единомислие между уж разделените власти.

Иво ИНДЖЕВ

http://www.ivo.bg