You are here

Един по един се будим и направо отлитаме…

Pantaley Kuzmanov III

Скъпи близки, приятели и познати,

Не обичам да пиша сериозни постове, но този ще е точно такъв. Тази вечер присъствах на едно събитие, което според мен целеше да ни обедини като хора – бдението за изнасилената и убита журналистка в Русе.

Толкова коментари се изписаха, толкова хора се отбелязаха, че ще присъстват. Според мен нямаше и 800 души, които бяха отделили час от делника си и бяха съпричастни. И ако сте стигнали до тук Ви заявавам, че ще обидя себе си, някой от Вас и голяма част от останалото Българското население.

Тази вечер аз изпитах недоумление. Това чувство се преплете с гняв, тъга, омраза, неприязън и какво ли още не. Меняха се с всяка следваща моя мисъл, изказана дума и видян човек. В ума ми възникваха десетки въпроси. Изпитах срам.

Защо празнуваме Освобождение? Защо празнуваме Съединение? Защо празнуваме Независимост? Не притежаваме нито едно от изброените. Ние не сме народ. Ние не сме единни. Ние не се подкрепяме.

Чувстваш ли се удовлетворен от това, което си? Ставаш, отиваш на работа. Ядеш. Пиеш. Прекарваш време с приятелка, жена или близки. Получаваш месечното си възнаграждение. И всичко се повтаря отново и отново. А през цялото време не си буден. Не си буден и се чудя защо…

Колко пари трябва да бъдат откраднати? Колко влака трябва да избухнат в пламъци? Колки хора трябва да загинат в катастрофи? Колко автобуса трябва да се обърнат? Колко наводнения трябва да ни залеят от неподдържаните язовири? Колко сгради трябва да бъдат съборени, изгорени или нелегално построени? Колко плажа трябва да бъдат бетонирани? Колко хора трябва да бъдат убити?

А баба ти и дядо ти как са? Стига ли им пенсията? Аз и ти сме преклонили глава, сложили капаци на очите. Всички спим! Който се събуди изчезва от тук. Един по един се будим и направо отлитаме… накрая ще остане само платения електорат от квартала, с нелегалните постройки, до летището.

Целите са ни денят да отмине и да се наядем. Да продадем нещо – семейната къща, нивата и да си купиш стара кола от луксозния клас за да се почувстваш поне малко успял, с цената на пълната нула. Без цел. Но как да имаш цел като спиш.

Колко жени ти трябват? Колко богати чичковци искаш? Всички? Докато така минават дните сме обречени. Обречени да спим докато някой печели. Печели много повече от всичките лотарийни билети, които си изтрил.

Пием по 1,2,3 питиета, ставаме патриоти – пеем възрожденски песни и се бием в гърдите, колко сме велики. А тези цитати на Ботев и Левски по вашите тела избледняват и нямат стойност.

Спирам. Будя се. Буден съм. А ти? Замисли ли се? Трогна ли се? Или дори не стигна до тук. Дано спиш добре!

Панталей Кузманов – гражданин без държава.
08.10.2018