След дълго увъртане и снишаване най-после прозвуча български управленски евроатлантически глас на солидарност с многострадалната Украйна. Външният министър Теодора Генчовска заяви в телевизионно интервю, че България застава изцяло зад Украйна. https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/teodora-genchovska-imame-gotovnost-da-reagirame-na-vsjakakvi-scenarii-s-ukrajna.html
Генчовска сподели също, че се кани да посети Украйна заедно колегите си министри на външните работи от трите балтийски страни. България в компанията на бившите сълагерници от съветския лагер, които са сред най-добре интегрираните новодомци в НАТО и сред проспериращите в ЕС някогашни комунистически държави, противопоставящи се днес решително на руската агресивност, за разлика от България!
Не поставям под съмнение искреността на Генчовска. Но се боя, че гледаме стар филм от времето на гербаджийската мимикрия. Тя се състоеше в съмнителното изкуство властта да седи да източния и западния стол едновременно. Тази зле маскирана като “европейска”, но пропуска по същество корпорация, в крайна сметка (из)падна и се приземи в опозиция. Сега драпа гузно да се докаже като истинската проатлантическа политическа сила у нас, паразитирайки върху очевидните дефицити на атлантитечската солидарност на София.
Предишната власт в София също пускаше напред външната министърка Екатерина Захариева да критикува руски провокации. Но никога шефът на корпорацията ГЕРБ не се включи с поддържаща роля в тази инсценировка. Същият също така никога не подкрепи и президента Плевнелиев на това поприще. И Захариева и Плевнелиев му останаха верни въпреки това и днес са сред най-добре изглеждащите ( на сравнителна основа) защитници на техния повален вожд – независимо от факта, че по линия на тона спрямо Москва се различаваха съществено от него. Избягват да коментират този факт, а и никой не ги пита в телевизионните изповедални за този техен спазарен грях.
Имаме всички основания да се запитаме какво става. Повторението на същата схема на разпределението на ролите в демонстрациите на вербална солидарност с НАТО и Запада прилича на deja vu. В превод на български, ако се върнем към здравите земеделски корени в нашия фолклор, това означава повторно настъпване на мотиката.
Има начин да се избегне това впечатление.
Премиерът Кирил Петков би могъл да (пре)назначи Теодора Генчовска за министър на отбраната. И без това тя идва от този сектор с професионалната си биография на експерт в отбраната. За целта трябва да върне на президента Румен Радев съветника му Стефан Янев, където двамата да продължат играят играта със столовете, които не стигат за всички участници в нея. Нали я знаете – участниците обикалят и по сигнал ( от Москва в случая) бързат да седнат, но закъснелият губи и отпада от играта.
А за министър на външните работи Кирил Петков може да спази коректното присъствие на дама на поста външен министър като върне в играта Надежда Неински – ако Петков е мъж на място(то), което му отредиха (част) от избирателите. Защото Неински няколко пъти заяви публично позиция по кризата с Русия, която е по – мъжествена и категорична от шикалкавенето на първите ни мъже във властта, както и от казаното казаното от Генчовска днес.
Съюзниците ни със сигурност биха аплодирали, а путлеристите биха експлодирали.
