You are here

ЕДНО ОТ НАЙ-СТРАШНИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ СТАВА РЕАЛНОСТ

 

Преди две години ученът от НАСА Джеймс Хансен и негови колеги направиха анализ със страховит сценарии: разтопяващите се ледници може така да променят океанската циркулация, че това да доведе до огромни бури, а нивото на водата да се надигне и залее ниските континентални площи.

Сценарият на Хансен бе основан на компютърна симулация и не се приема за неизбежен в научните среди. Но днес нови проучвания доказват, че подобно развитие не само е възможно, но и е в своя начален етап.

Ново проучване на източния бряг на Антарктида показва, че топенето на ледниците блокира процеса на сформиране на антарктическата дълбока вода. Когато студената океанска вода не може да се влее в дълбините на Антарктида, то до ледниците достига по-топла вода – това на свой ред допълнително забързва процеса на тяхното разтапяне.

С една дума се получава порочен кръг, в който топенето на ледниците блокира процеса на създаването на нови, а това от своя страна предизвиква по-бързото топене на настоящите.

„Това, което открихме, не е основано на симулация, а процес, който наблюдавахме в самия океан“, казва водещият международната научна експеция Алесандро Силвано пред Washington Post. „Проучването за първи път предоставя истински доказателства за този механизъм. Проучването ни показва, че това вече се случва.“

От своя страна Джеймс Хансен, който първи излиза със сценария за този процес, потвърждава с думите: „Това проучване е добър малък пример за процесите, за които говорим в нашия доклад. По отношение на големия процес е все още рано да се каже как ще се развият събитията, основано на емпирични доказателства.“

Снимка: Alessandro Silvano/Washington Post

Други учени също потвърждават заключенията на Хансен. Макар все още да е рано да се предвиди как този процес ще приключи, то той вече е започнал и ще поражда различни цикли на промяна при ледниците на Антарктида.

И ако при Антарктида тези процеси са все още в зародиш и това позволява Южното полукълбо да не претърпява трусове, то далеч по-притеснително е случващото се на Северноатлантическия океан, където се наблюдава развитието на подобен процес заради разтапящата се Гренландия.

„От тези две ключови зони северноатлантическата се смята за по-уязвима на глобалното затопляне“, казва Стефан Рахмстроф, учен от Постдамския институт за промените в климата.

Силвано също така заявява, че ако в допълнение на топенето на Антарктида от океана тя започне да се топи и на повърхността, това може да предизвика рязка и внезапна промяна в климата. Засега за разлика от Гренландия това почти не се случва на Антарктида, но е възможмо.

Процесът на слизане на океанската вода в дълбините на Антарктида е изключително важен за природния кръговрат. Чрез него се изгаря въглероден диоксид дълбоко под океанската повърхност – без него двуокисът може да остане в атмосферата.

И още по-сериозен ще е ефектът от покачването на нивото на водата, ако продължи разтапянето на ледниците.

„Идеята е, че този механизъм на бързо топене и стопляне на океанската вода води до покачване на нивото на водата“, казва Силвано. В бъдеще е възможно заради глобалното затопляне да видим подобни процеси и на други места в Антарктида и тогава тези събития наистина ще настъпят.“

Статията е основана на материал на Washington Post с автор Крис Муни 

http://terminal3.bg/edno-ot-naj-strashnite-predskazanija-za-globalnoto-z...