Ето защо мълчаха дълго социолозите за промяната в електоралните нагласи и защо не мълчат българите в чужбина

Иво Инджев

Опитвам се да избегна проявата на лошия вкус да цитираш себе си, но ще понеса критиката на несъгласните да спомена двата акцента от последния си коментар за протестите: дълго забавената статистика за актуалната картина на електоралните предпочитания и многозначителната липса на евроатлантическа подкрепа за изпадналия в беда (а скоро и от евроатлантическата луксозна карета) Бойко Борисов.

По първия въпрос настъпи развитие буквално часове след вчерашната ми публикация. Най-после бяха обявени данни как са се отразили протестите на партиите в очите на избирателите. Очаквано ГЕРБ губи подкрепа, но неочаквано за онези, които ни плашат с БСП като единствена алтернатива, столетната продажница също се търкаля надолу.

Разликата между абонираните от години за първите две места скачени съдове, които надъхват симпатизантите си чрез образа на удобния враг, остава приблизително същата както преди, но в низходяща градация. https://www.mediapool.bg/alfa-risarch-slavi-trifonov-i-db-iztlaskvat-dps-do-peto-myasto-ako-izborite-sa-sega-news310589.html

Антисистемният образ на “Има такъв народ” на Слави Трифонов получава системна подкрепа от голям брой недоволни от статуквото избиратели към днешна дата. Не е изненада.

От гледна точка на здравия разум също не е сюрприз и сривът на доверието в ДПС, изобличена чрез нейния почетен председател Ахмед Доган след акциите на съпредседателя Христо Иванов. Може би само в централата на движението са си мислели, че и този път ще им се размине презрението благодарение на верния по етнически признак електорат.

Ако има партия, която се изстрелва на висока позиция спрямо своето скромно електорално положение преди изборите, това е “Демократична България”. Не с проценти, а в пъти. Превръща се в това, което клиширано се нарича незаобиколим фактор. 

Този скок затвори устата на медийните хипопотами. Затънали в собствената си кафявост, разпръсвана наоколо с въртенето на опашката пред властта, те преживяха непрекъснато риторично темата как с някакви си около 2 процента влияние върху избирателите няма как от “Демократична България” да се надяват да изплуват на повърхността. Сега хипопотамите се потопиха и “забравиха” този дъвкан и предъвкван от тях “аргумент”.  

Да спомена и интервюто на Иван Костов за БНТ, който подкрепи протестите и остави в (голямо) малцинство вероятно скептиците сред своите съмишленици, колебаещи се каква позиция да заемат, за да не се окажат в един окоп с дългогодишни политически противници. Иначе казано, Костов обори съзнателните и неволните говорители на ГЕРБ, според които от протестите полза щели да имат непременно червените.

А по втория въпрос, свързан с мълчанието на западните съюзници, промяната засега настъпи по улиците и площадите на градове на няколко континента.

НА СНИМКАТА (от сайта на българската секция на “Cвободна Европа”):

Буквално в един глас българи питат в чужбина чрез своите лозунги защо западните правителства мълчат (макар това мълчание да е достатъчно показателно като вид липса на подкрепа за техния Бойко).

Тези българи искат вече нещо повече: ясно разграничаване на западните демокрации от съмнителния демократ Борисов и неговата проекция в българската прокуратура Иван Гешев.

Не мога да го опиша по-добре от илюстрацията в галерията от снимки в “Дневник”. https://www.dnevnik.bg/photos/2020/08/03/4098539_fotogaleriia_nemi_i_slepi_li_ste_bulgari_v_chujbina_se/?ref=home_photos

Следва продължение. Не знаем точно какво ще бъде, освен, че ще е продължително.