You are here

Ех, Митко, надмина ти учителя си бай Йоан

Йоан Костадинов и Димитър НиколовЗдравей Мите,

Отдавна бате ти Йоан не ти е драсвал 2-3 реда, но то не е защото не съм искал, ами защото сега страдам от прекомерна заетост. Ниже се ден и нощ народът пред портите ми, за да иска съвети за изборите – сал много кандидат-кметове ще има в Бургас, всички искат да се почерп... да почерпят от моя опит и да узнаят как тъй успях да изкарам три цели мандата, без въобще да се поклатя. И трябва да ти кажа, че без изключение всички искат да се почерп... тъй де, да почерпят от опита ми – БСП си ги знаеш, те са си мои хора и наши с теб открай време. Ама идват също така и от ГЕРБ (щото кво да се лъжем, те също са си комсомолци, ние ли двамата с теб не го знаем? Нали в една партийна организация на БКП бяхме едно време и с другарката Йорданова, дето е майка на сегашната гербаджийка Йорданова, и с таткото на Стоян Гюзелев, дето сега виден партиец от ГЕРБ се изявява? А колко другари от ДС сега станаха гербаджии, то роднини, то милиционери...). Идват и от всички други партии, от СДС, от Зелените (де да ги знам кои зелени вече, те толкоз много зелени станаха!), червени другари отцепници също идват. Идват и от разни партии, дето не съм ги чувал – европейски и световни щати ли не щат, партия на жените ли не искат.

Най ми допаднаха едни мили хора от Бирената партия, щото имахме какво да си хортуваме с тях по много. Даже те най-много ми се задържаха в двора под асмата. Намислихме даже едни коалиции да правим, ама за целта и Ракиена партия трябва да регистрираме, ама нейсе. Казах им даже, че едно мое момче имам, за тебе ми беше думата – един съучредител да станеш на Ракиената партия, макар да знам, че водка пиеш и няма да ти допадне много, но пък можем да прекръстим партията после, то не е речено, че ракиена трябва да се казва...

Да не се отплесвам, че за друго ми беше думата. Идват значи всички и питат – как тъй се става кмет за три мандата, щото досега не е имало кмет на Бургас, който толкоз дълго да е царувал като мене. Викам им – то става, то и три става, и четири, ама не успях аз накрая да озаптя нещата. Щото от една страна, много взех да се измарям, от друга – едни другари направо дойдоха и ми подшушнаха, че вече е време да сдавам поста. То ти си го знаеш това, те другарите си бяха подготвили поста за тебе, няма кво да се лъжем двамата с теб, че хората те избирали. Не сме на избори, не е партийно събрание туй, ние ли не знаем как стават тия работи?

Йоан КостадиновТа обяснявам им аз на тези, дето идват да черпят ... от опита, че туй гласуване, предизборни кампания, то всичко е бошлаф работа, да се лъжат хората само. Само на теб споделям сега, че и аз голям грях имам към хората, че ги лъгах толкоз години. Значи имам едни стари другари, все членове на партийната организация, и роднини имам по много, дето не успях всичките да ги уредя на работа. Туй ми е грехът, мира не ми дава, надявам се сега всички да ми простят. Още повече, че нали като дойдоха другарите да ми кажат да сдавам поста за тебе ме успокоиха, че няма да взема четвърти мандат, ама моите хора ще си останат на работа, че и по-доволни ще бъдат. Спазиха обещанието другарите, то и на теб трябва да съм благодарен, че и още мои хора назначи. Да питам сега – как я карат тези мои стари другарки, дето заедно оправяхме едно време строителните бакии в общината? За Весито те питам, архитектката, дето даже я повиши, сполай ти. За Красито – и тя едно време при мене по-малка заплата зимаше, сега разбрах, че ти повече й даваш. Пък и строителството гледам – върви, па не спира. И аз едно време строях, ма ти сега повече строиш. Няма кво да се лъжем, пак казвам – не сме на предизборно събрание, има хляб в строителството, па и далаверка има. Аз едно време не успях да отмъкна повечко пари от столицата, ма ти си станал голям играч и ги умееш тия работи. Знам, че ги делиш нещата, щото като дойдоха другарите да дават моя пост на теб направо си казаха – не се безпокой, той и Митето ще черпи.

Вярно, много отдавна не сме се виждали и чували, само отстрани разни работи научавам за тебе, ама те всички са хубави. Значи първо – помня как се канеше разни договори да разтрогваш, па да ревизираш. Знаех си аз, че туй е част от играта и никакъв договор няма да пипнеш (то тъй и стана де), ма кофти ми беше, щото толкоз години работихме заедно с теб и то много добре. Помниш ли как мина сделката за Колодрума, дето стана на частна фирма, па беше хубав общински имот. И други работи сигурно помниш, щото нали аз те уредих шеф на икономическата комисия в общинския съвет да станеш, та заедно да ги връткаме нещата.

Сегат като стана приказката за Колодрума, се сетих как ги оплеска работите в Царево, та я купи тая земя там край морето на къмпинг „Корал” за жълти стотинки, па после я препродаде. Не биваше тъй ачик да ги правиш работите. Хем колко пъти съм ти казвал – бе действай чрез други фирми, недей се ръга ти там! Ето, виждаш ли сега как те атакуват, дето хем далавера си направил за милиони левове, хем си унищожил блатното кокиче, дето расте там и дето го ползват за децата за лекарство! Казах ли ти аз да стоиш настрани, ма млад беше тогава, не слушаше! Ама айде, дано не се сетят сега журналистита да я ровят тая история, че клипът още ти стои в ютуб, за срамотиите.

Синя зона бургасКазах оня ден на сина ми да провери, дали не са го махнали случайно, ама не – стои си и там разни местни хора ти развяват името, много грозни работи говорят. Ама ти си го знаеш де, какво да ти го казвам пак. Ама те хората няма да търсят в интернет клипове сега, спокойно. Забравили са сигурно, никой няма да се сети. Сбърка, не ме послуша, сега ще си теглиш. Макар че там доста парички понатрупа, сега – ако се наложи, ще дадеш някой лев на някой журналист да му запушиш устата. Но ти и туй го знаеш, щото едно време аз така правех – давах на всички журналисти по някой лев, те само ме хвалеха. Хем не искаха и много пари – от бюджета на общината все се намираха стотинки. И черпни им организирах, и в командировки ги водех – затуй никой не ме плю мене дори до последния момент. Че и сега не ме плюят, само ме хвалят – че и разни хора ми водят да се чер.... да черпят опит от мен, де.

Но гледам, добре си се научил да черпиш и даваш някой лев на журналистите. Ма много им даваш ми се струва. Те и за по-малко са съгласни, ама гледам – много си ги разглезил! Нови сайтове взели да създават, нови вестници взели да пишат. И всички те хвалят. Брех, викам си – туй не може да е истина, Митето явно е тръгнал по моите стъпки да храни журналистите. После поразпитах – вярно се оказа. Ма пак ти казвам – много пари им даваш, ще ти изядат главата. Всъщност какво се кахъря – ти да не ги даваш от джоба си, от общината ги даваш – да му мислят избирателите, те ти ги плащат.

Гледам, че пак кмет си тръгнал да ставаш – внимавай, Мите, че лоши работи ти мислят. Има хора, които ги разбират и знаят нещата как стават. Явно са подочули, че другарите те сложиха на туй място, пък може и вътрешна информация да имат. Много си се разпищолил, Мите, много кредити си изтеглил – не е хубава тая работа. Надминал си ме и тука. Аз само 15 милиона теглих, че като си спомня какъв вой беше! А ти – вече към 75 милиона ще връщат бургазлии. Ще фалира общината, ей, заплати няма да има. Внимавай какви ги вършиш, че тежко им и горко на хората – ако разберат какво ги чака, въобще няма да гласуват за теб!

И с данъците полека. За четири години се оляхте с другарите от ГЕРБ, ей! Щом и аз (дето знаеш, че не съм беден), вече взех да пъшкам, като ходя да си плащам такса смет, значи представи си на хората какво им е! Знам какво ще ми кажеш – че не ти дреме за хората, че таз загриженост трябва да лъха само от плакатите, ама не е тъй! Аз едно време из Морската градина ходех, всяка сутрин ме спираха и се оплакваха. Теб в Лексуса те возят, само пред общината те спират, пеша не ходиш, ама и теб ще намерят да се оплакват. А почнат ли много хора да се оплакват, работата отива на зле. Затуй – внимавай с данъците. Знам, че пак сте щели да ги вдигате след изборите (казаха ми другарите), ама гледай никой да не разбере, че няма да гласуват и няма пак да станеш кмет. И моите другари ще трябва да си търсят друга работа.

Също и друга забележка имам. Гледам, добре си се научил от мене градинки и фонтани да правиш. Обаче – внимавай като си избираш фирмите, щото и аз се осрах там. Значи има една фирма, дето много ти харесва, ама калпава работа върши бе! Онзи ден бях тръгнал да почер.... да почета един вестник в градинката пред общината. И гледам – плочките по главната взели да хлопат! Е как може да хлопат плочките бе, нали сума ти милиони левове изсипахте в тях? Ся, разбирам, че моите фирми, дето аз ги обичах и при теб много добре се чувстват и само на тях работа даваш. Обаче им кажи на тия калпазани да се стегнат малко и да си вършат работата, бе! Чу ли?

И друго има. Фонтани и градинки в центъра – добре. Особено туй с делфините много хубаво е станало там долу до гарата, баш до щаба на нашия другар Павката Маринов. Павката много доволен, праща ти много поздрави – да знаеш. Значи вика ми Павката: „Ех, много съм доволен от Митето. Значи тоз човек четири години толкоз добре си работим. То и аз в изборите участвам само ей тъй, майтап да става, щото бате Йоан, ти нали си знаеш, че си работим заедно с Митето? Всичките червени другари уреди да взимат поръчки, наш другар зам.-кмет направи. Сега и фонтан ми направи до щаба, да идват бабите тука да се снимат с внуците, че и ние да се правим, че работа партийна вършим”. Тъй ми вика Павката. Хубав бил фонтанът, обаче се развалял отвреме-навреме и не работел. Само ние двамата с теб си знаем, колко струва, моли се бургазлии да не разберат. Щото хубаво, хубаво се снимат бабите с внуците, ама като им се намалят пенсиите, щото трябва да се изплащат дълговете за фонтана, хич няма да им стане хубаво. Да не се изтървеш някъде, ей?

Автобуси също гледам купуваш, и аз едно време тъй правех. Щото автобусите са ми стара любов, няма как да не знаеш. Та купувай автобуси, лошо няма. Обаче пак много пари бе! Как ги смятате тия работи? Тез хора в Бургас да не са прости? Ще се усетят и кат нищо ще ти спретнат някой митинг пред общината, целият ти пиарски отдел няма да помогне.

Също тъй много хора си взел да назначаваш в таз община. Тя не е разтегателна, ей! То разбирам роднини – то дъщери на депутатки (как я кара докторката Милева? Много поздрави да пратиш по щерка й, дето си я взел), то сестри на депутати, то племенници! Фонд „Работна заплата” скокнал до небето, ми вика мойта бившата счетоводителка, дето сега е твоя. Каза ми също, че някакво Казино си построил. Не знаех, че хазартът вече е официално разрешен за общинските служители да ходят в обедната почивка, ма щом ти е слабост, ти е простено. Щото казаха, че много често там ходиш. И там хора работят, ми казаха – стотина души назначени, па едни хубави заплати си им дал...

И Мите, прекаляваш мойто момче с тез басейни и работи. Пак много пара потроши, а и хората мърморят, дето баш до вас си си го направил. Аз едно време бях къде-къде по-скромен – само една улица си направих до нас, ама ми изядоха ушите за нея. Внимавай, млад си още и зелен. Щото другарите при мен дойдоха да ме сменят чак след третия мандат, а сега се опасявам, че при теб още след първия ще дойдат. И други другари се опасявам да не дойдат при тебе, че тогава ще стане сложно и много добри адвокати ще ти трябват, ама ще чукам на дърво да не се случва.

И да знаеш – винаги съм насреща. Както те учих в предните години, и сега с радост съвети ще давам. Па и ще се почерпим, както в добрите стари времена.

Ай, сполай и да пишеш след изборите!

 

Твой учител: Бай Йоан

 

PS. Всички прилики с действителни лица и събития са измислени. Ако някой все пак се разпознае, има право на отговор.