Жабите от гьола "Белене" пак се разкрякаха

 

България още дълго ще се гърчи в многомилиардния финансов капан, от който няма безболезнено измъкване

Юлиана Бончева

Сега

Едва поел изпълнителната власт, премиерът Пламен Орешарски направи странно изявление - имал усещането, че проектът АЕЦ "Белене" ще бъде довършен и че почти сигурно руската компания "Атомстройекспорт" (АСЕ) ще спечели дело за 1.25 млрд. евро, което води срещу България. Всички изтълкуваха това като знак към Москва. Само че сигналът не прозвуча като покана за преговори, а като признание, че нямаме козове. Най-странното е, че Москва говори за иска в бъдеще време, а българският премиер го коментира като свършен факт. В сряда във Варна започна международният форум "Булатом" и там вицепрезидентът на "Атомстройекспорт" Генадий Тепкян потвърди, че до дни АСЕ ще внесе в Парижкия арбитраж детайлизиран иск за 1 млрд. евро срещу Националната електрическа компания (НЕК). "Освен ако България не рестартира проекта", допълни Тепкян. Смяната на властта явно е окуражила руснаците, че се отваря мегдан за преговори. Днес се очаква у нас да пристигне руският зам.-министър на енергетиката Анатолий Яновски.Той ще се срещне с новия български министър на икономиката Драгомир Стойнев. Гвоздеи на програмата вероятно ще са две теми - "Белене" и газовият "Южен поток".

........................................

Искът на АСЕ не е новина. За него се знае от миналата година, когато вицепремиерът Симеон Дянков се изцепи, че: "Пак ще напляскаме руснаците". Преди месец пък служебният министър на икономиката Асен Василев обяви, че очаква до края на май да бъде внесен "детайлният иск" на "Атомстройекспорт" срещу НЕК, че той е за ?1.250 млрд. и че делото било преместено от Париж в Женева.

Руснаците трябва да подплатят с доказателства претенциите си, а България ще има на разположение 3 месеца да се запознае с документите и да представи своите обяснения и възражения в арбитражния съд. Със сигурност резултати от Париж скоро няма да има. Търговските дела са сложни и решаването на споровете обикновено отнема години, а казусът "Белене" е особено костелив орех.

Абритрите в Париж обаче със сигурност ще се дивят как е възможно едната страна да възлага, а другата да изпълнява поръчки за стотици и милиарди евро, без да са подписали конкретен договор с ясен график, точни финансови разчети и ясни акционери в начинанието.

Руснаците от години произвеждат оборудването на Белене и, както разбираме, тъй като никой не ги е спрял, дори вторият блок вече бил готов. Въпросът е защо руснаците произвеждат нещо, за което няма договор. През 2006 г. бе подписано споразумение, което през годините бе удължавано с анекси. Същински контракт обаче няма, също както я няма и проектната компания "АЕЦ "Белене", в която НЕК трябваше да е акционер с 51%, а западен частен инвеститор - с 49%. Потенциален партньор имаше - RWE, но през 2009 г.

германците се отказаха заради липсата на договор

и схема за финансиране. През февруари 2010 г. и финансовият партньор BNP Paribas се отдръпна. Това бяха ясни оценки за перспективността на АЕЦ "Белене".

"Няма инвеститор, защото "Белене" е най-малко 10 милиарда евро. Плюс един милиард за електропреносна система, 1 милиард за ядрени хранилища, инфраструктура. Това са 12 милиарда евро, 22 - 23 милиарда лева и нагоре. Откъде да дойдат? Ние сега едва събираме 700 милиона лева, за да вдигнем пенсиите." Така се обоснова тогавашният премиер Бойко Борисов, когато реши да сложи кръст на АЕЦ "Белене" през 2012 г.

Но в предишните 6 години въпреки странните обстоятелства около споразумението работата и разходите по проекта продължиха, а сега АСЕ претендира да получи поне 2 млрд. лева компенсации и неустойки. Похарчени са почти още толкова, а България се намира поне на две петилетки от работещ нов реактор. Към 31 декември 2011 г. по ядрения проект вече са били фактурирани 837 810 224.26 евро разходи - над 1.6 млрд. лева, а харчове се трупат и след тази дата. Срещу крупната инвестиция имаме големия гьол с дълготрайни материални активи за около 45 милиона евро и съдебни разправии за милиарди с руските партньори. Над една пета от всички разходи по проекта "Белене" са за консултантски услуги. Само инженерните съвети на "Уорли Парсънс", към който като подизпълнител участва и "Риск Инженеринг" на Богомил Манчев, струват близо 204 милиона евро.

"Трябва да има преразглеждане на икономическите показатели на проекта "Белене", казва днес новият премиер, според когото, ако има рестарт, трябва

да се запази старата схема за акционерите

- 51% за българската държава, 49% за друг крупен инвеститор. В същото време Орешарски кой знае защо твърди, че "финансовата структура на проекта може да се олекоти значително и да не натовари нито с лев българския данъкоплатец", ако се стигне до възраждане на проекта. Нашият уважаван финансист и политик ще е готов за Нобелова награда, ако открие начин хем държавата да запази 51% дял в проекта, хем да не дава повече пари за осъществяването му.

Истината е, че България е вкарана от собствените си управляващи във вълчи капан - няма как да се измъкнем от него без сериозни финансови поражения. "Това не е проект, който ще стартира тепърва, вложени са много средства - трябва да платим милиардите на "Атомстройекспорт" и да се отчете дали е по-евтино да се откажем, или да довършим "Белене". Имам усещане, че ще е по-изгодно да го довършим", заяви Орешарски.

Новият икономически министър Драгомир Стойнев бе по-сдържан - обяви, че политическо решение за подновяване на Белене няма и скоро няма да има, поне докато не се актуализират икономическият и техническият анализ на проекта и прогнозите за потреблението на ток у нас, на Балканите и в Европа. Това е правилен подход, но той означава, че България отново ще трябва да възлага поръчки и да харчи милиони за анализи и консулти - с неясен ефект.

Всички, които твърдят, че "Белене" е изгоден проект, трябва да отговорят на един-единствен въпрос -

защо няма опашка от частни инвеститори,

потриващи ръце за големите и сигурни печалби? Богомил Манчев, който е най-запознат с беленските потайности, понеже фирмата му "Риск инженеринг" е сред основните консултанти по проекта, признава, че с лихвите централата ще струва 10 милиарда евро. "Никога не съм казвал, че токът от "Белене" ще е евтин", обяснява още бизнесменът в прелюбопитно интервю за "24 часа". Манчев твърди, че нашата втора атомна "събира САЩ и Русия" и че дори в момента имало американски инвеститори, готови да скочат в "гьола". Само че ги смущавала политическата несигурност у нас - понеже утре някой нов премиер можело да поиска да национализира частната АЕЦ "Белене". Проектът "Белене" още не е в сметката, той тепърва ще фалира НЕК, казва още Манчев.

От форума във Варна дойде и информация, че дори още утре София и Русия да си стиснат ръцете, строителството на площадката в Белене може да бъде подновено не по-рано от 2015 г. В същото време Тепкян подчерта, че всяко забавяне води до поскъпване на проекта. Вицепрезидентът на АСЕ обясни също, че за да тръгне отново "Белене", освен политическо решение е нужно и одобрение на техническия проект от българската Агенция за ядрено регулиране (АЯР). Според Богомил Манчев агенцията била готова да одобри проекта след известни корекции, но тогава управляващите решили да го прекратят. И какво се оказва - НЕК е поръчвала и плащала ядрено оборудване, без АЯР да е казала "да" на техническия проект. Това е

удивително и плаче за вниманието на прокуратурата

Впрочем похвално е, че главният прокурор Сотир Цацаров се е захванал с "ушите" на бившия министър Цветан Цветанов, но в държавата ни има и други дела, заслужаващи намесата на Темида. Тресавището АЕЦ "Белене" е точно такъв казус.

Тревожно е също, че българските управници гонят дивото, вместо да се погрижат за питомното. В момента приоритет трябва да е удължаването на живота на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй." Часовникът неумолимо тиктака и след 15 години внезапно можем да се окажем с нула ядрени реактори вместо с два или три. Пети блок има лиценз до ноември 2017 г., шести - до октомври 2019 г. Ако процедурите по удължаването, които отнемат години, се забавят, какво ще правим през 2020 г. - ще разчитаме на скъпия и зависещ от слънцето и вятъра ток от перки и фотоволтаици? Не знам каква би била цената на тока със или без "Белене" - всъщност май никой не знае. Но със сигурност без пети и шести блок на "Козлодуй" сметките ни за ток ще станат разоряващи.

Докато на "Златни пясъци" форумът "Булатом" бистреше новите мегапроекти на българската енергетика, от централното диспечерско управление дойде лоша новина - един от двата хилядника в "Козлодуй" няма да влезе в системата след редовния ремонт, защото

България се дави в излишък на ток

Според Булат Нигматулин, дългогодишен зам.-министър на атомната енергетика на Русия, по електропроизводство на човек от населението си България е шампион на Източна и Южна Европа. Централите ни бълват на калпак в пъти повече в сравнение с Турция и Румъния например. Бием с 30% дори и Русия (без Урал), която за разлика от нас е пълна с всякакви енергоизточници. Това обяснява защо днес централното диспечерско управление се чуди какво да прави с излишните гигавати енергия.

Но и Нигматулин смята, че България няма много полезни ходове. Неговата препоръка е да се опитаме да убедим руснаците да си задържат произведеното дотук оборудване и да го монтират на свои площадки - например в Хмелницката или в Ростовската АЕЦ. Това вече се е случвало. България се отказа от старото оборудване, ръждясващо в Белене от началото на 90-те години, а руснаците го откупиха. То бе оценено за 300 млн. евро, но договорът бе за далеч по-малка сума. На всичко отгоре и тя не бе платена изцяло и затова НЕК също води арбитражно дело. Шири се мнение, че лобистите на този проект и от руската, и от българската страна играят в интерес на даващите подкупи, пише в своя статия Нигматулин.

На фона на всички тези факти, притеснения и предположения имам усещането (и се надявам), че българският премиер блъфира - не казва това, което мисли, и не мисли това, което говори по казуса "Белене". Не знам дали Орешарски е по-добър финансист от Дянков, но със сигурност е по-дипломатичен. От друга страна обаче, точно Орешарски бе министър и стопанин на държавната хазна, когато правителството на Станишев наля 300 млн. лева от бюджета в БЕХ, а оттам в НЕК за разходи по АЕЦ "Белене". И пак заради атомните харчове НЕК задлъжня с 500 млн. лева заем от БНП "Париба", без да броим лихвите. Дано като министър-председател, носещ цялата отговорност, не допусне гьолът отново да зейне като бездънна каса за хонорари, комисиони, рушвети.