Заговорът срещу Кудоглу - епизод последен

Евгений Тодоров
За прехода

Преди три години Пловдивската телевизия реализира документалния филм "Заговорът срещу Кудоглу".  

В него се проследяваше необяснимата последователност, с която се унищожават всички материални белези, свързани с делото на Димитър Кудоглу - една от най-значимите личности в историята на ХХ век.

Дали няма заговор? Заговор на дребните човечета, получили власт и разбрали, че не могат да се съизмерват с една такава личност и решили  да унищожат всичко, свързано с него, да изличат спомена за този човек.

Да припомним, че водещата мисъл в живота на Кудоглу, е че "Богатството, спечелено с 
честен труд, трябва да служи на човека да върши добри и полезни дела".

Колко са богатите българи, които употребяват богатството си не за имоти, джипове, яхти, любовници, а за добри и полезни дела?

Та в началото на 70-те години беше извършено едно от най-мерзките дела в пловдивската история - разрушен бе Домът на благотворителността, дарен от Кудоглу. Дарил го е не за "артпространтво", а там да се лекуват бедните хора.

В началото на 90-те бе бутната т.н. Противобясна станция, за да се построи на това място първата Била - тоест една тенекиена барака. И то напук на генералния градоустройствен план.

Малко по-късно бе разрушена Яслата на Кудоглу на "Васил Априлов" - на това място сега е "Копчето" - хотел и бизнес сграда, маскирани като фабрика. Общински съветници от онова време разказват, че това си е било жива и безсрамна далавера.

Направен е бюст на Кудоглу, който трябваше да стои в центъра на града, но по някое време бе командирован в двора на болницата "Кудоглу". Става дума за Гръдоболната, която няма нищо общо с Кудоглу, но поне получи неговото име. Оказа се, че прокобата или заговорът настигнаха и болницата и тя бе затворена.

Остана поне складът на "Иван Вазов" - утешавахме се ние, но се оказа, че и той не бе пожален. Огънят онзи ден го унищожи.

Отначало медиите не се сетиха за каква сграда става дума, след това започнаха да повтарят, че това била една от най-красивите сгради в т.н. Тютюнев град. Имала някакви "флорални мотиви" на фасадата и т.н.

Истината е, че нито един склад няма особена архитектурна стойност. Стойност има комплексът, тъй като е уникален в съвкупността си от подобни сгради.

Хората са строели складове и фабрики не за да създават архитектурни чудеса, а за да правят пари.

За да печели пари е създаден и изгорелият склад. Но тези пари не са отивали в джоба на Димитър Кудоглу, а с тях се е издържал Домът на благотворителността. Част от тези пари са отивали за издръжка на студенти по медицина, изпращани в Европа, но подписали договор, че ще се върнат в Пловдив, за да лекуват без пари бедните. Богатите са си плащали.

Доктор Благоев, един от последните управители на Гръдоболната, разказваше, че "кооперацията" между печелившия склад и безплатното лечение в Дома е една уникална формула, завещана от Кудоглу. Завещана и унищожена от потомците. И от огъня, да кажем.

Така че този склад беше последният материален спомен за делото на големия благодетел.

Отделен въпрос е кой и как го продаде. Той е бил управляван от една благотворителна фондация, която реално е национализирана и собствеността я придобива новата социалистическа власт - респективно тютюневите фабрики, известни накрая като Пловдив БТ, ако не се лъжа.

И преди 15-ина години тайно складът бе продаден. Доколко се говореше - за да се платят заплатите на закъсалото предприятие.

За нещо като търг, конкурс или опит да се спаси сградата като последен символ на едно голямо дело - не се е чуло.

Как складът стана собственост на почетния италиански консул - също остана тайна.

Защо толкова години сградата се руши - можем само да предположим.

1. Собственикът няма пари за скъпия ремонт, който е задължителен.

2. Собственикът няма идея какво да прави с имота. Или ако има идея, тя нама шанс да бъде одобрена.

3. Собственикът иска просто да го продаде, но няма кой да купи такава защитена сграда, защото знае какви главоболия следват - много пари, много съгласувания, а може би и рекет.

Така изход от ситуацията няма. 

Един собственик на такъв имот, след като е разбрал - след одисеята със склада на "Одрин" 8, че не може да го разруши, би имал само един изход - да се моли на Господ сградата да изгори.

Господ явно е чул молитвите.

Разбира се, по-добре беше собственикът и собствениците на съседните складове /алчни частници/  да бяха извадили по 10-20 милиона лева, да ги реставрират, да ги превърнат в галерии, музеи, сцени и място за всякакви арт и фест прояви на звезди на модерното изкуството, които не са спечели и един лев на пазара.

Впрочем Кудоглу е купил цигулка на Недялка Симеонова и е помогнал на проф. Йордан Иванов да издаде прочутата си книга за българските старини в Македония. За повече жестове от подобен характер нямаме сведения. Не е давал пари за паметници, за църкви, за пленери, за опери и галерии. Камо ли за инсталации и фестове.

Парите си е давал за бедните и болните. Като никой друг.

А, забравихме,че в гробищата още стои гробницата на Кудоглу. Това вече е последното. Дали да не я бутнем, та наистина нищо да не остане? 

http://kafene.net/