Западният интелектуалец и Русия

Николай Флоров

 

Преди години, по време на един купон в Торонто, Канада, се разговорих с един професор по политически науки, с когото бързо стигнахме до обща тема – Куба. Той твърдеше, че за цигарите и пурите в страната на Кастро няма купонна система; аз твърдях обратното. Професорът загуби 50 долара на бас и никак не му беше приятно – той симпатизираше на Кастро.

В Канада такива са много. Те вече стареят и излизат от сцената, но през седемдесетте и шестдесетте години на миналия век са се носели на гребена на вълната. 

Западният левичар и специално западният ляв интелектуалец, е особена категория човек. Той вярва в теориите на Маркс и Енгелс, обича да си похапва, да носи хубави дрехи и изобщо да опитва удоволствията на така нареченото «буржоазно общество».

Той носи типичните за западните демокрации социалдемократически традиции. В Америка няма социалдемократически традиции и затова такива там ги наричатт “armchair-socialists” или още “kafe-socialists”.

Никой от тях не е имал и най-малка представа какво  представлява Русия, нито днес, нито в далечната 1919. Тогава в Москва се събират около 35 души да основават комунистически интернационал, който да се бори до победата на пролетарската революция в целия свят. Според френският журналист Борис Суварин обаче: «Да, но по това време имаше само две компартии – съветската и българската!»

Не след дълго с натиска и златните рубли на ленинското ЧК (Чрезвычайная Комиссия – предтечата на КГБ) започва разцеплението на традиционните социал демокрации в много страни на света на комунисти и социалисти. 

През двайсетте години на миналия век в Москва пристигат (просто да видят как изглежда, или да станат част от Коминтерна), многобройни групи и полит-емигранти от всички краища на света. 

Тук трябва да споменем един особено важен детайл – Ленин и Троцки бързо загряват, че това сборище от идейни доброволци може да се превърне в «манна небесна» за плановете им за световна пролетарска революция. С други думи, тези левичари от целия свят са идеалната възможност за активна пропагандна дейност в техните страни в полза на СССР.

Малцина от днешните български комунистически будали си дават сметка какво значи да живееш в Москва в ония години и какво значи да си коминтерновец.

Първо, още на гарата им прибират паспортите (изключително редки са случаите когато някой ще си го получи обратно). Настаняват ги в държавни квартири и изрично им забраняват да излизат от Москва по какъвто и да е повод. Хранят ги, поят ги. С други думи – златна клетка.

Една изумителна подробност: от тези, които приемат да останат на работа в Коминтерна, се иска да подпишат известните 21 точки, с които да признаят главенството и безпрекословната ръководна роля на комунистическата партия на СССР и да подчинят дейността на националните си организации на нейните нареждания.

Така Ленин и Троцки, а след тях Сталин,  получават  карт бланш за своя международен шпионаж. Златните рубли на болшевишка Русия влизат в действие за подкупи, пропаганда и въстания в очакване на световната революция.

Междувременно Сталин започва да подслушва всяка отделна коминтерновска група, за да знае какво мислят всички за него и за цялата бутафория, наречена СССР. Възпитани в традициите на западно свободомислие, те не подозират, че всяко отклонение от линията на сталинизма един ден ще ги запрати в Сибир, откъдето няма връщане.

Така изчезват цели делегации, общо две трети от състава на Коминтерна. Изчезват и 135 българи, за които дори и «тигърът от Лайпциг» нищо не може да направи и го е страх да се застъпи.  

Една от многото илюстрации за наивитета, с който западните интелектуалци и левичари са подхождали към Съветския съюз, е италианската делегация, която в 1921 пристига в Москва, за да види какво точно е чудото на победилия пролетариат, наречено СССР. Водят италианците по грижливо подбрани заводи и фабрики, но водачът на делегацията Палмиро Толиати се колебае да си сложи главата в торбата. С него обаче се заема… Васил Коларов, този номер едно предател на България, чийто живот няма никакъв смисъл в родината му. Той успява да го убеди  и Толиати подписва изискванията и става верен слуга на руския болшевизъм, включително и в сталинския му вариант.

Единият от основателите на италианската компартия, на име Игнацио Силоне обаче не се навива. Той вижда клопката, връща се в Италия и заявява: «Нашите работници работят и живеят много по-добре от съветските. Ние нямаме нужда от попечителство.» След което става не само успешен писател, но и особено изявен антикомунист.

Друг западен интелектуалец, допринесъл неимоверно за демаскирането на гигантското Потьомкинско село, наречено Съветски съюз, е Артур Кеслер, авторът на “Darkness at Noon”.  Комунист и убеден марксист, той успява да получи разрешение за едногодишно пътуване в СССР с идеята да напише книга за първата петилетка в държавата на работниците и селяните. Там започват и ревизиите на вярата му: цялата скована от тайна полиция огромна държава, следене на всяка крачка, отчет пред местните органи, специални магазини за чужденците и привилегированите болшевики, претъпкани със стоки на фона на полугладно население. 

Истинският прелом обаче идва когато по време на Втората Световна война една негова приятелка  му описва подробности от сталинските показателни процеси в 1936 и 1937 година. Кеслер минава през дълъг и тотален катарзис. Тогава (1944) се ражда “Darkness at Noon” – най-безмилостната дисекция на комунизма като обществен строй и неподражаем документ за неговата психопатия.

Малко след това (1945) от съветското посолство в Канада избягва заедно с жена си шифровчикът от съветското посолство Игор Гусенко. Той носи със себе си дълъг списък на съветски, канадски и американски шпиони, финансирани и инструктирани от КГБ.

В духа на царуващата инерция след съюзничеството със СССР през Втората световна война, новината е равносилна на земетресение от десета степен. В мозъците на западните правителства и разузнавателни органи постепенно се разкрива степента на сталинския шпионаж. Осъзнаването е болезнено и изисква спешни мерки.

От двете страни на Атлантика започват спешни тайни съвещания, арести и разпити. Разузнаванията на Великобритания и САЩ постепенно обръщат цялата си дейност наопаки – започва дългия период на Студената война. 

От този момент нататък Игор Гусенко живее скрит с цялото си семейство. При публичните си изяви се показва само с известната книжна кесия на главата, за да не бъде разпознат образа му през годините.  

Всяко нещо крие своето отрицание – кой би казал, че още тогава с Гусенко започва краят на комунизма!

https://kafeneto.wordpress.com/