Заплахата от комунистическите служби на "Държавна сигурност" или защо бандитите представляват държавите

Чекистката матрица продължава да работи успешно прераждайки се и мимикрирайки в условия на демокрация

 

Дон Алтоада, The Lrberty Sentinel

Родените след падането на Стената смятат, че комунистическите режими са останали само в учебниците по история. 
Голяма грешка.
Тридесет години след падането на Берлинската стена, когато родителите им очакваха, че историческата страница се затваря веднъж и завинаги, 

свободният свят все още се бори с призрака на комунизма

 и неговото влияние.
Мрежите на наследниците на комунизма открито изобилстват от проекти за унищожаване на свободата и са активни под прикритие в националните икономики чрез фондовите пазари.
Изучаването на криволичещите пътеки, които позволиха на органите за държавна сигурност да съхранят своята власт е нужно, заради възникването на нови форми. 
Жертвите на комунизма наброяват милиони. По оценка на експерти, комунистическите режими по света са убили над 100 милиона души, много повече отколкото всички останали масови изтребления в най-новата история взети заедно  (Холокостът, нацистския геноцид над етническите поляци, геноцида в Камбоджа, геноцида в Руанда, арменския геноцид) и др.
Независимо от ужасяващите свидетелства за последствията от комунизма, пет страни все още се намират под властта на комунистическата политическа система: Китай (Комунистическата партия на Китай оглавява Обединения фронт), Куба (Комунистическата партия на Куба); Лаос (Лаоската народно-революционна партия ръководи Лаоския фронт за национално строителство); Северна Корея (Работническата партия на Корея ръководи Демократичния фронт за обединение на отечеството) и Виетнам (Комунистическата партия на Виетнам).
Нещо повече, в десетки страни комунизмът управлява или е част от управляващите коалиции в многопартийни държави, такива като Аржентина (Комунистическата партия на Аржентина), Бангладеш (Работническата партия на Бангладеш), Беларус (Комунистическата партия на Беларус подкрепя правителството на президента Александър Лукашенко), Чехия (Комунистическата партия на Бохемия и Моравия), ЮАР (Комунистическата партия на ЮАР) или в Непал (Комунистическата партия на Непал).
Падението на комунистическите режими е общонационалния апарат, специално създаден за подтискане на свободите на хората.
Централна роля в този апарат са играли органите на Държавна сигурност. Те въплъщават най-страшната и свирепа част на комунистическите режими. Изчезването на Съветския съюз и неговите сателити се превръща в повратен момент за тези служби.
Съществуването на службите за Държавна сигурност доказа на света, че никаква свобода не се получава завинаги. От 90-те години на миналия век мащабната контрабанда, финансовите и инвестиционни мошеничества, политическият шантаж, изнудването, манипулирането на изборите се превръща в 

новото Елдорадо

на бившите органи на Държавна сигурност.
Техният опит, натрупан през последните 30 години, е безценен в надпреварата за власт и влияние. Мнозинството служби успешно се адаптираха към новата продемократична политическа среда.
В същото време те никога не са губили контрола над националните служби за наблюдение и над големите парични потоци.
След като се убедиха, че техните служители няма да понесат отговорност за действията си в комунистическо време,  "смениха кожата си" си и започнаха деструктивна игра с политическите сили, която подкопа доверието на хората към новата продемократична система за управление. 
Нито една друга структура, състояща се от дисциплинирани и обучени хора не би могла да се сравни с тяхната ефективност в първите мътни години на демокрацията в Източна Европа.
Преструвайки се, че отстояват националните интереси, службите за сигурност продължиха да защитават и разширяват своята власт и влияние върху националните процеси на вземане на решения.
За съвременните младежи "КГБ" е просто надпис на модните им фланелки, такива като  Adidas или Nokia. Малцина от тях могат да си представят, че  КГБ (Съветския съюз), Щази (Източна Германия), Секуритате (Румыния), StB (Статни Безпечности) в Чехословакия или КДС (Комитет за държавна сигурност) в България са били най-плашещите съкращения за няколко поколения мъже и жени.
Всички тези служби имат 

един и същ произход - чекистката матрица

Принципно важно е да се разбере професионалният характер на политическата полиция на Източния блок. 
Той е формиран във времената на комунистическия "червен терор" след Първата световна война от Феликс Дзержински (с прозвището "Железният Феликс"), болшевишки революционер и високопоставен чиновник на съветската власт. От 1917 година до смъртта си през 1926 година Дзержински ръководи двете първи съветски структури за държавна сигурност - ЧК и ОГПУ.
Даже след смъртта си той продължава да служи като ориентир за ръководителите на политическата полиция, които продължават да съхраняват ценностите на "хората на действието".
Офицерите от съветската политическа полиция, прехвърляйки се от държава в държава, преуспяват в разпространението и насаждането на тези "ценности", които се асоциирали с чекисткия идеал.
ГДР (Източна Германия) е последната от "народните демокрации", която създава своя служба за политическа сигурност (ЩАЗИ, през февруари 1950 г.). В продължение на седем години ЩАЗИ се намира под пълния контрол на съветските си наставници, и дори когато официално става автономна през 1957 година, съветските офицери присъстват във всички отделения на германската държавна сигурност и в нейните 15 регионални отделения.
Започвайки от 70-те години, след Пражката пролет (1968 г.), ЩАЗИ, благодарение на своите човешки, финансови и технически ресурси става основен партньор на съветското КГБ, което напълно използва своя опит в борбата в страните от Източния блок и извън неговите предели, в частност в Африка.
До момента на нейното разформироване през 1989 година в ЩАЗИ работят около 280 000 агенти и неофициални информатори. "Покритието" на ЩАЗИ е зашеметяващо - даже могъщото КГБ е имало само по 1 шпионин на 595 граждани, а в Източна Германия те са 1 към 180.
В Румъния по време на комунистическата диктатура Службата за държавна сигурност или "Секуритате" постоянно тероризирала гражданите. Тя разполагала с третия по големина архив (след КГБ и ЩАЗИ) за своите граждани и била най-безжалостната секретна служба в Европа, като е убила над 10 хиляди души.
"Секуритате" е създадена пред 1948 година с помощта на съветските спецслужби. Осъзнавайки недостига на професионалисти в новата организация, Съветите предприемат необичайна стъпка и вербували членове на "Сигуранти", секретната служба на Кралство Румъния (1881-1947). 
Скоро след падането на Николае Чаушеско, организацията е разпусната, а секретните лични досиета стават достъпни в съответствие със Закон № 187 от 7 декември 1999 година.
Главната особеност на комунистическите агенции за държавна сигурност и тайната полиция е тяхната способност да атомизират обществото.
Предизвиквайки страх, те пресичали социалните контакти и предизвиквали плашещо недоверие сред населението. Това донякъде обяснява стабилността на комунистическите режими, които се опирали не само на силата на съветските щикове, но и на способността на своята политическа полиция и органите за държавна сигурност да действат превантивно, пресичайки в зародиш всеки намек за опозиция или съпротива.
Мнозинството държавни агенции в Източна Европа преживяха така наречения мирен демократичен преход. Под предлог, че техните функции са да защитават висшите интереси на нацията, е взето решение да не бъдат демонтирани службите, разполагащи с много информация за основните политически играчи и, които имали добре осведомени агенти, чиито възможности трябвало да останат "под ръка". 
Като следствие от това решение, 

Държавна сигурност и полицията преуспяват в трансформацията

 и интеграцията в новата демократична игра.
Органите за Държавна сигурност често се асоциират с мита за "държава в държавата". Това е неправилно възприятие: те просто са били въоръженото крило на комунистическите режими и техните лидери. 
В контекста на мирните преходи тази роля се е развила, а техните ръководители са сядали на масата за преговори, които формирали и определяли плавния преход от комунизма.
По този начин, приемниците на агенциите съпровождат реформаторските движения и предприемат всички необходими крачки, за да избегнат възможните съдебни искове против тях заради престъпното им минало.
Това тъмно престъпно минало на комунизма се превръща в надеждна база за тяхното светло престъпно бъдеще в условията на демокрация.
От 80-те година КГБ е централен играч, контролиращ икономическите реформи в Русия. 
Дори сега Владимир Путин, бивш ръководител на КГБ пропагандира политически и икономически модел, исторически вдъхновен от чекисткия опит натрупан по време на "Великата отечествена война".
След повече от две десетилетия управление на Владимир Путин като президент и премиер 

Русия се е превърнала в държава на КГБ

Макар, че КГБ е официално закрит през 1991 година, след като нейният председател Владимир Крючков се включва в неуспешния държавен преврат срещу тогавашния президент на СССР Михаил Горбачев, манталитетът на КГБ все още процъфтява.
Русия е управлявана от бивши служители на КГБ и приятелски настроени към Кремъл олигарси.
Те контролират всичко: промишленост, търговия, медии, банково дело и др. Те раздават правосъдие, произнасят присъди, сплашват опонентите и дори отравят някои от тях, както в случая с Алексей Навални през 2020 година.
Вярна на комунистическите традиции, държавата КГБ не търпи политическа опозиция или икономическа конкуренция. Под ръководството на Путин на смяна на уличната мафия и рекетьорите от времето на Елцин дойде "държавната мафия".
В основата на тази мафия са бивши офицери от КГБ, на върха на стълбата са министри и техните заместници, бивши служители на КГБ, които замениха олигарсите в качеството им на ръководители на гигантските държавни предприятия и, които с гордост олицетворяват несекващото господство на Агенцията за държавна сигурност.
Китайците все още се намират в условията на комунистически режим и тяхната институция за държавна сигурност не се реформира. Агенцията по разузнаване, сигурност и тайна полиция, известна като "Гоанбу", отговаря за корнтраразузнаването, външното разузнаване и политическата безопасност. Тя е създадена през 1983 година под ръководството на Дън Сяопин и 37 години по-късно си остава една от най-влиятелните организации.
Смята се, че Гоанбу наброява 7 000 официални служители и десетки хиляди неофициални агенти - "чен дийю", (дълбоководни риби), намиращи се не само в Китай, но и по целия свят. 
Агенцията, разделена на 18 офиса, също така гарантира, че Тайван, Хонгконг, тибетските автономисти, уйгурските активисти в Синджян, дисидентите и правозащитниците не могат да направят и стъпка извън нейното наблюдение.
Нито една политическа, социална, промишлена, културна или пропагандистка сфера не може да се изплъзне от нейния контрол и "широк кръг интереси".
"Патриотични хакери" и независими индустриалци действат заедно с агентите на Гоанбу.
Законите за национална сигурност дават на Гоанбу безпрецедентни пълномощия. По този начин законът от 2017 година задължава предприятията и гражданите да "сътрудничат, поддържат или помагат на националните разузнавателни служби". С други думи, те са задължени да участват в шпионски операции.
Проникването на Гоанбу се координира от висшата политическа власт и служи на нейната агресивна тактика за икономическо превъзходство.
Заплахата от комунистическата партия на Китай срещу националната сигурност на САЩ се разпростира върху финансовите пазари и влияе върху инвеститорите.
Страните, намиращи се под влиянието на бившите служби за държавна сигурност, продължават да са в застой по четири основни причини: първо, несправедливостта в обществото продължава и това е сериозен фактор за демотивация на хората, снижавайки социалната им активност, иновациите и икономическата производителност. Второ, ненадеждността на правото на собственост задържа предприемачеството. Трето, големите банкови кредити се предоставят само на определени лица, а кредитоспособните бизнеси остават настрана, без да имат достъп до кредити. Четвърто, чуждестранните инвестиции си остават несигурни, дори когато са одобрени на най-високо политическо ниво.
Социалната несправедливост, незащитените права на собственост, политическото разпределение на капитала и несправедливото отношение към чуждестранните инвеститори обясняват защо посткомунистическите икономики не се модернизират и не растат. Техните бизнес практики показват, че между законните действия на правителството и откровения бандитизъм понякога има малка дистанция.
Разликата е там, че 

бандитите представляват държавата,

а това означава, че те са много по-могъщи от бандитите от "частния сектор". Тази узаконена бруталност е маскирана зад произвол на данъчните органи, органите за опазване на природата и генералната прокуратура.
Влиятелната роля на ключовите икономически играчи се определя от мафиотски структури, управлявани от бивши агенти на държавна сигурност и техните наследници. 
"Износът" на незаконните им методи в ЕС и страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, в Канада и САЩ е акт на насилие над националния суверенитет и мащабна заплаха за свободата на обществото.
На това трябва решително и настойчиво да се противопоставим. Неспособността да се противодейства на методите и практиките на бившите органи на Държавна сигурност поставя под заплаха свободния свят и засилва слабостта на демокрацията.
Ако разрушат суверенитета, те биха могли да изпълнят историческата мисия на комунизма да пороби умовете и да лиши хората от основните им права и конституционни свободи.

Превод: Faktor.bg

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-zaplahata-ot-komuni...