Защо бедни избиратели гласуват за богати избраници

Защо бедни избиратели гласуват за богати избраници Българите, т.е. хората с най-ниските доходи в целия Европейски съюз, си избраха за президент милионера Росен Плевнелиев. Освен че е милионер, новият ни президент притежава луксозни имоти в София, в провинцията и в чужбина. Иначе казано, той е всичко това, което огромната част от българите не са - много богат и много успешен. Със сигурност е изкушаващо от този факт да бъде изградена една малка оптимистична теория за българския народ. Ето такава - след като за президент беше избран толкова богат човек, значи българите вече не мразят богатите.

Изчезнала е автоматичната връзка между богаташа и престъпника,

така характерна за българското мислене. Тъкмо обратното, богатството на някой съгражданин вече не е повод за злобни коментари, а за уважително отношение. Няма ненавист към богатите, има позитивна настройка да бъде следван техният пример.

Подобен извод, разбира се, ще бъде дълбоко неверен. Нито на йота не се е променило отношението на българите към богатите хора. Това, че един богат човек беше избран за президент, не означава ново мислене. Най-вече защото българите не избраха за президент неповторимата индивидуалност Росен Плевнелиев, те само подкрепиха избора на Бойко Борисов. Нямаше никакво значение какво е материалното състояние на г-н Плевнелиев - той можеше да бъде както милиардер, така и да живее от заплата до заплата - пак щеше да стане президент. Думите на премиера на пресконференцията след изборите, че който и от ГЕРБ да беше издигнат, щеше да спечели, може и да звучат обидно по отношение на новия президент. Само че са напълно верни. Защото гласоподавателите подкрепиха не някаква направила им страхотно впечатление личност, а поредното превъплъщение на Бойко Борисов. Гражданите пожелаха духът на Борисов вече да се стеле не само над Министерския съвет, но и над президентската институция. Това тяхно желание беше толкова силно, че затъмни всички останали мисли и евентуални съмнения. Едва ли някой от гласувалите за г-н Плевнелиев изобщо се е замислял за неговите милиони, за имотите му и за начините, по които е спечелено всичко това. За гласоподавателите беше напълно достатъчно, че десницата Борисова е миропомазала точно този представител на управляващата партия.

Има известен парадокс във факта, че гражданите на най-бедната държава в Евросъюза избраха точно такъв президент. Хората, загубили материален и социален статус по време на прехода, гласуваха за представител на онази изключително тънка прослойка, която се облагодетелства неимоверно през последните двайсет години. Но нека преди за пореден път да нахокаме „несъобразителния български народ“, си зададем един изключително семпъл и в същото време много важен въпрос.

А къде е алтернативата?

Къде е партията, която да защитава интересите на унизените и оскърбените, на безработните, на безимотните, на тези, които с много мъка успяват да си връщат кредитите и да си плащат сметките за парно и ток? Изобщо къде е истинската лява партия, която да защитава несвързаните с олигархията граждани? И дали има някой, който все още да смята, че БСП е такава партия? Едва ли. БСП, където решенията се вземат под натиска на олигарси, милионери и остатъчната „червена аристокрация“, никога не е била и няма да бъде проводник на истинска социална политика. Лидерите на социалистите могат да говорят каквото си искат, но действията им, особено когато управляват, показват, че с тях може да се гордее всеки представител на неолибералната теория и практика - от Милтън Фридман и Фридрих Хайек до днешните им комични нашенски апологети. И е съвсем естествено българските граждани да не припознават в кандидатите на „левицата“ автентичните изразители на техните тревоги и притеснения.

На практика нямаше никаква разлика в идеологическата нагласа

на стигналите до балотаж кандидат-президенти. И двамата участваха в това състезание като представители на олигархичния елит - само дето единият досега се изявяваше основно в политическата му, а другият в икономическата му част. Е, българите, които си дадоха труда да гласуват, предпочетоха по-богатия кандидат. Но това изобщо не означава, че те изведнъж са заобичали милионерите, които живеят в затворени защитени комплекси и които постоянно се сблъскват с екзистенциални въпроси от сорта на този къде точно да карат ски през зимата - в Куршевел или в Аспен.

Не ме разбирайте погрешно. Струва си да бъде уважаван човек, който е успял да постигне нещо важно в живота си благодарение на собствените си усилия и талант. Но за много малка част от богатите известни българи може да се каже подобно нещо. Повечето от тях не станаха, а бяха потайно назначени за капиталисти, предприемачи, банкери, малки и големи собственици. Защо тогава да ги уважаваме? Това не са хора, които да са се отличили сред околните с някакви оригинални бизнесхрумвания, нито пък са направили впечатление с изнурителен многогодишен труд. Те са богати главно защото са имали правилните приятели, които са ги назначили за такива. Повечето от нашите богаташи са далеч от смелия ум на Стив Джобс, Бил Гейтс или Уорън Бъфет. Те са просто менте, царкировци. Като толкова други неща в България.

Петър Волгин

„Сега“