Защо българите вярват на Путин повече отколкото руснаците

И защо у нас продължаваме да вярваме в един напомпан и нереалистичен образ на руския президент
 
 

Парадокс – руският президент Владимир Путин се радва (чисто процентно) на по-голямо доверие у нас, отколкото в собствената си държава, където вече над 20 години той държи юздите на властта.

„Никой не е пророк в собствената си страна“, се казва в старата поговорка, но в конкретния случай иронията около рейтинга на руския президент изисква сякаш малко по-близък поглед. Къде е разликата?

Простият отговор е, че там си имат Путин за президент и са го виждали как работи от първа ръка. У нас – не.

У нас се сблъскваме с един силно митологизиран, всеможещ, всесилен и горд вариант на руския президент, пречупен през призмите на русофилия и русофобия, и през кривите огледала на руската пропаганда.

Всичко това успява да изгради на Путин образа на силен и решителен лидер, който с твърда ръка ръководи всичко, което се случва в държавата му. По този начин, според тукашната представа, я превръща в място на реда и дисциплината, което расте нагоре и се превръща в заплаха за Запада и САЩ и в тяхна (православна) алтернатива.

Добавете към този митологичен образ и факта, че България исторически е дълбоко свързана с Русия – от общата религия, през Освобождението, и през 45-те години, в които играем ролята на „по-малък брат“ на един задушаващ в „грижите си“ режим. Този факт също играе ключова роля за това Путин да се чувства толкова близък.

Разбира се, реалността и този силно напомпан образ са две дълбоко различни неща. И голият до кръста руски лидер, който с едната ръка окичва пионерчета с гергьовски ленти, а с другата сипе бомби върху враговете на Русия, е не по-малко фантастичен образ от Билбо Бегинс или Батман.

В реалността Владимир Путин е един безспорно умел лидер, който в началото на 20-годишното си управление успя да извади Русия от сериозна криза. Но макар за тези години той да й върна старата слава на военна машина, в икономически план страната, въпреки целия си потенциал откъм ресурси и хора, не е особен фактор.

Да го кажем така – лесно е да си голяма клечка, когато зад гърба си имаш потенциала на Руската федерация. Тя разполага с наистина огромни ресурси – нефт, газ и полезни изкопаеми, огромни пространства и голямо като брой население. И все пак в икономически план тази държава – с всичките й природни дадености – е съизмерима с Испания, т.е. тя е значима, но не и топ икономическа сила… за Европа.

Истината е, че в развитието си като държава Русия все още е заседнала дълбоко в миналото – доминиран от държавата бизнес; държавна администрация, която все още твърде много работи на големи, тежки тетрадки; още по-тежък репресивен апарат и огромни количества държавна пропаганда, на която (поне що се отнася до вътрешната политика) вярват все по-малко хора.

Русия отдавна се е превърнала в страна, контролирана от своите олигарси и силни на деня – т.нар. „царски двор“ на президента Путин, докато за общата маса ситуацията е просто оцеляване в тези условия.

И това е големият проблем за руснаците днес, който води и до ниския рейтинг на Путин – не мащабните външни операции (които са одобрявани от около 70% от населението), а ситуацията у дома.

Процентът на живеещите в бедност във Федерацията се повишава трайно, като според данните на Федералната служба за държавна статистика „Росстат“ под прага на бедността за 2019 г. са били 20,9 млн. души – с близо 500 хил. повече в сравнение с предходната година. Същевременно с това по данни на уважавания социологически център „Левада“ две трети от руските семейства признават, че нямат спестявания, а 44% от тях имат непогасени дългове.

Факт, да плашиш руснак с бедност е все едно да плашиш мечката с тъмна гора – познатото не може да уплаши никого. Но в един момент започва да тежи.

Именно това лице на руския лидер у нас не се показва толкова много и толкова мащабно – лицето на руската бедност, на държавния апарат, който, каквото и да говорим, е в пъти по-скован и корумпиран от нашия собствен, на цялостното усещане за липса на развитие, което го има в Русия.

Да, страната е голям играч на международната сцена, на места дори е незаобиколим и решаващ фактор. Но у дома проблемите за руснаците са също толкова реални и болезнени, колкото са и у нас. Та дори и повече.

И в този ред на мисли, лесно е да си изградиш образа на големия и страшен Путин, когато зад теб е потенциала на Русия. Какво обаче би направил той, ако разполага само с ресурсите на България? И щяха ли толкова хора да го мислят за велик и непоколебим лидер?