You are here

За (не) съизмеримостта на Тодор Живков и Бойко Борисов

Започва отбелязването на стогодишнината от рождението на Тодор Живков с тържества в родния му град Правец, съобщават медиите. Учреден е Инициативен комитет, в който влизат синът му Владимир 

Живков и внуците му Евгения Живкова и Тодор Славков, партийни величия 

и съратници на Живков от преди 1989 г. като Георги Йорданов и Григор Стоичков, настоящи активисти на БСП като Антон Кутев, Евгени Узунов и Искра Баева, и носталгично настроени жители на Правец.

Според директорката на Историческия музей в Правец и член на Инициативния комитет Татяна Борисова годишнината от рождението на Тодор Живков трябва да се отбележи „по достойнство”, защото „той е бил дългогодишен държавен глава на България и като такъв има място в българската история. Този период се е градяло, строеше се и има действително много неща, които са направени, и в крайна сметка на историята е последната дума и на нея се пада да даде точната оценка.”

В случая отбелязването „по достойнство” означава целодневни тържества. В дългия списък с поканените фигурира и името на премиера Бойко Борисов, зачетен с официална покана от името на комитета. Сутринта ще бъде открита изложба под наслов “Тодор Живков и светът – отминало настояще”. А следобед в градинката при паметника на Живков ще има концерт с участието на представителния ансамбъл на Българската армия. Военният министър Аньо Ангелов вече дал разрешение.

Родната къща на Живков отдавна бе превърната в къща-музей. Преди 10 години във връзка с честването на 90-ата годишнина от рождението му паметникът, представляващ комунистическия вожд в цял ръст (висок повече от 2,50 м!), държащ книга в лявата си ръка, с поглед, вперен в бъдещето, бе преместен на входа на града в специално създадена за целта градинка – точно до Спортния център в града. Сега къщата музей ще се украси от ново допълнение – бюст паметник на Тодор Живков.

Дотук нищо изненадващо.

Задочното участие на Тодор Живков в предизборната кампания е неизбежно.

Дори не ни и учудва, че висш държавен чиновник участва в Инициативния комитет, натоварен с организацията на тържествата. Става дума за областния управител на София – област, Красимир Живков, който е и бивш кмет на Правец.

Съвпадението на фамилното име е случайност, въпреки че Красимир Живков беше избран за кмет типично „по живковски” – като независим кандидат с едновременната подкрепа на БСП и ГЕРБ, той получи над 81% от гласовете. После през лятото на 2009 г. бе назначен за областен управител със заповед на премиера Бойко Борисов. Живков е член на БСП, но се твърди, че се ползва с личното доверие на Борисов. Вероятно поради общото им приятелство с фамилията Златеви.

Няма лошо един областен управител да е близък до управляващите независимо от партийната си принадлежност.

Но със сигурност не е проява на добър вкус държавата в лицето на свои висши чиновници да се включва в подобно честване като стогодишния юбилей от раждането на дългогодишния комунистически диктатор на България.

Никой не би могъл да си представи, че в Германия администрацията може да организира някаква годишнина, свързана с раждането или смъртта на Хитлер, нищо че и той е част от германската история. И ако на някой този пример му се струва неуместен или прекалено драстичен, убедена съм, че нито една посткомунистическа страна в Европа не би чествала с държавно участие никаква годишнина на своя диктатор от времето на Желязната завеса. Нито Румъния, нито Унгария, нито Полша, нито Чехия...

Ние обичайно не сме „като света”. В конкретния случай обаче причината е съвсем проста. От две години ни управлява бившият телохранител на въпросния български диктатор от времето на комунизма.

И не само ни управлява, използвайки все повече прийомите на Тато, но и непрекъснато го реабилитира в очите на обществото. Носталгията на телохранителя по тоталитарното управление на Живков постоянно блика от поведението и изказванията му.

Достатъчно е само да припомня негово изявление по повод колажите във “Фейсбук”, в които образът на ръководителя на социалистическа България Тодор Живков прелива в лика на Борисов. Тогава премиерът коментира, че сравнението било некоректно, защото той  Живков били „несъизмерими”. И допълни: “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство.”

За приликата между Борисов и Живков в мимики и жестове много е коментирано. В интернет могат да се видят и други сполучливи колажи. Борисов често е сравняван с Тато, а ситуацията в момента у нас – с България по времето на Живков. Дори западни вестници отбелязват някои общи характеристики на двамата като популизма, прагматизма, близостта им до масите и естествения „народен” изказ.

Въпреки че отрича, Борисовото его се ласкае – личи си. „Опитвам се да огрея навсякъде, такава ми е работата, но не мога да стигна Тодор Живков.”

Възхитата на премиера от Човека от народа зарази дори и коалиционната патерица на ГЕРБ Волен Сидеров, който взе да приглася, че „качествата на Тодор Живков не могат да бъдат отречени”.

Щеше да е поне мъничко допустимо, ако носталгията на премиера и съмишлениците му по близкото ни минало се ограничаваше само до персоната на Живков. За съжаление обаче не е така.

Известно е, че истинската разделителна линия между различните политически сили в посткомунистическите страни се основава именно на отношението към комунистическия режим и неговите репресивни органи. У нас отново е различно. Управляващите се хвалят, че са дясна партия, член на ЕНП и пр., но не доказват тази своя принадлежност с осъждане на комунистическите престъпления, нито с последователно отношение към лицата с принадлежност към бившите тайни служби, които не би трябвало да участват в управлението на държавата. Само отзоваването на дипломатите с принадлежност към ДС не е достатъчно.

Не трябва да се забравя, че бившият телохранител на Живков и настоящ премиер оправда и възродителния процес, в който самият той е участвал. ГЕРБ (заедно с „Атака”) отхвърлиха и предложението щатни служители и сътрудници на ДС да не бъдат награждавани с държавни отличия. Сега ще правят и музей на тоталитарното изкуство с положителен знак.

Да, управляващите начело с телохранителя на бившия български диктатор казват, че градят страната ни. Изобщо няма да се учудя, ако авторът на предизборния им слоган „Градим България” е самият телохранител. Напълно е в стила на възхитата му от „построеното” от Живков. Кореспондира и с целите на Инициативния комитет за тържествата, формулирани от директората на Правешкия исторически музей, в който впрочем основна забележителност е колекцията подаръци на Живков, получени от разни негови колеги – например седлото за камила от Кадафи...

Сякаш са си плюли всички в устата. Неотдавна председателката на парламента Цецка Цачева заяви, че новата национална кауза на България може да е „добруването на гражданите й”. На мемориалната плоча в двора на Живковата къща в Правец пък пише: „Аз, Тодор Живков, използвах цялата власт, която имах, за добруването на своя народ“.

Впрочем, преди десет години онзи паметник на Живков с книгата в ръка събра в Правец двама души, които и днес са в центъра на политическия ни живот: току-що встъпилия в длъжността главен секретар на МВР Бойко Борисов и бъдещия президент Георги Първанов. Днес телохранителят на Живков ни е премиер, а президентът ще се връща в БСП да консолидира политическото пространство.

Чудя се какво ще му консолидира, когато то си е съвсем консолидирано!

Вместо епилог:

13 юни 2059 г. Активисти от БСП и ГЕРБ откриват нов паметник в Банкя. Петметровият паметник е от злато и представлява Бойко Борисов в цял ръст, в лявата си ръка държи платинена магистрала, в дясната – бронзова спортна зала. Погледът му е вперен в бъдещето...

Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

Гласове