За 2021 г. всеки трети очаква да живее по-зле

Българите са влезли в новата 2021 г. със силно песимистични очаквания за личното си благосъстояние и доминиращ песимизъм за икономиката на страната. В края на първата година от кризата, предизвикана от пандемията и точно в началото на поредната вълна ограничения три четвърти (75%) са смятали, че до края на 2021 г. няма да подобрят условията си на живот. Над една трета (35%) очакват той да се влоши.

Отговори на въпросите "Какви ще са след година условията ви на живот? (лява графика) и "Какво ще е състоянието на икономиката на България след една година?" Вътрешният краг са отговорите от България, а външният - средният показател за ЕС. В червено са отговорилите с "Ще се влоши", в светлосиньо - "Ще остане без промяна", в тъмносиньо - "Ще се подобри".Отговори на въпросите „Какви ще са след година условията ви на живот? (лява графика) и „Какво ще е състоянието на икономиката на България след една година?“ Вътрешният краг са отговорите от България, а външният – средният показател за ЕС. В червено са отговорилите с „Ще се влоши“, в светлосиньо – „Ще остане без промяна“, в тъмносиньо – „Ще се подобри“.

Това показва проучване на агенция Kantar по поръчка на Европейския парламент, резултатите от което бяха разпространени в петък. То е проведено във всички страни от Европейския съюз, като анкетираните в България (лице в лице) са 1038 души в периода 24 ноември – 21 декември. Участвалите са питани и за оценката си за ЕС, за работата и ролята на Европарламента, както и какво според тях би трябвало да поставя на първо място тази институция.

Само 15% от българите са казали, че очакват след 12 месеца да живеят по-добре, докато средният показател са ЕС е 21%. В оценката за бъдещето на икономиката през 2021 г. оптимистите са още по-малко – 13% от анкетираните (при 21% средно в ЕС). И в двата случая над три пъти повече българи (10%) спрямо от средното за ЕС (3%) отговарят с „Не знам“.

Така в България над половината (55%) отговарят, че националната икономика ще завърши годината по-зле от 2020 г. Този дълбок песимизъм цари, въпреки че всички международни институции, правещи оценка – Европейската комисия, Световната банка, Международният валутен фонд, водещи рейтингови агенции казват, че през 2021 г. пропадането ще спре и ще има растеж, макар и не толкова бърз, колкото на други страни в Европа.

Отговори на въпроса "В последните 12 месеца трудно ли ви беше да си плащате сметките на домакинството?" България е предпоследна с общо 63% отговарящи, че постоянно или понякога имат такива затруднения.Отговори на въпроса „В последните 12 месеца трудно ли ви беше да си плащате сметките на домакинството?“ България е предпоследна с общо 63% отговарящи, че постоянно или понякога имат такива затруднения.

Засега ефект изглежда не оказва и планът на ЕС за извънредна финансова помощ от над 12 млрд. евро за България (от които над 9 млрд. евро безвъзмездна) за справяне с последиците от пандемията. На въпрос дали антикризисният пакет ще помогне на националната икономика да се възстанови по-бързо с „Да“ отговарят 68% от анкетираните и 27% с „Не“. Възможно е това разминаване с очакванията за икономиката да се дължи на и на факта, че по времето на допитването (а в значитела степен и в момента) много малко се знае за това как правителството предвижда да изразходва тези средства. Планът още не е задействан.

Само в Словакия има повече, отколкото в България, песимисти за личното си състояние в края на 2021 г.

Само в Словакия има повече, отколкото в България, песимисти за личното си състояние в края на 2021 г.

Но друго възможно обяснение се съдържа в самото проучване. На въпрос „Доволни ли сте от начина, по който функционира демокрацията в страната ви?“ с „Не“ са отговорили 59%. Увеличаването на недоволните за една година до шестима от всеки десет е с 4 процентни пункта. Доволни са 38%. (Средното за ЕС е в точно обратното съотношение – 57% са доволни и 41% са недоволни)

В по-широк план българите остават предимно еврооптимисти. Но в детайлите нещата не изглеждат точно така.

Над половината (56%, увеличение за година с 3 пункта) в България казват, че членството на страната им в ЕС е нещо добро, макар че всеки трети (33%) продължава да е на противоположното мнение (средно в ЕС тази група е 27%). Почти две трети (64%, увеличение със 7 пункта) смятат, че България има полза от еврочленството, а всеки четвърти (25%, увеличение с 4 пункта) не вижда полза, а 11% казват „Не знам“.

Когато ги питат как по-точно виждат тези ползи за България следват отговори (анкетата допуска до 3 отговора), които не са съвсем пряко свързани със страната:

– дава ни нови възможности за работа (62%)
– подобрява сътрудничеството ни с другите страни от ЕС (35%)
– допринася за икономическия ни растеж (30%)

В допитването средно 40% в ЕС посочват позитивния ефект върху ръста на националната икономика и само 29% – че ЕС им помага да си намерят работа. Това потвърждава трайната тенденция българите да ценят най-високо от еврочленството възможността да работят в друга държава от съюза, да пътуват свободно из Европа и да изпращат децата си да учат там. Икономическите ползи остават назад.

Само за 21% от българите в момента страната се движи във вярната посока, 60% са на противополоното мнение.Само за 21% от българите в момента страната се движи във вярната посока, 60% са на противополоното мнение.

България не е сред най-големите песимисти за посоката, в която се движи ЕС, но прави впечатление, че е сред тази, в които доста хора (над една пета или 21%) без мнение.България не е сред най-големите песимисти за посоката, в която се движи ЕС, но прави впечатление, че е сред тази, в които доста хора (над една пета или 21%) без мнение.

Тези нюанси се виждат и в частта с въпроси за Европейския парламент.

Българите дават по-висока оценка от средните показатели в ЕС – за 51% (срещу 37%) Европарламентът има добър образ. Но намаляват с 12 пункта до 55% (при 63% средно в ЕС) искащите тази институция да има по-важна роля.

Отговори на въпроса "Колко често използвате интернет в дома си?" Всеки пети (19%) от българите казват "Никога" и още 9% - че нямат интернет.Отговори на въпроса „Колко често използвате интернет в дома си?“ Всеки пети (19%) от българите казват „Никога“ и още 9% – че нямат интернет.

Запитани какви би трябвало да са приоритетите на евродепутатите, българите категорично избират социалните проблеми, които всъщност в значителна степен са отговорност на националните правителства, а не на евроинституциите.

При възможност да изберат до 4 от 15 отговора резултатите в България показват (средното за ЕС е в скоби):

1. Мерки за намаляване на бедността и неравенството – 61% (48%)
2. Мерки за достъпни и безопасни храни и условия за по-честен стандарт на живот на фермерите – 37% (26%)
3. Борба с тероризма и организираната престъпност – 36% (35%)
4. Мерки за пълна заетост на хората във всички страни от ЕС – 35% (21%)
5. Мерки за достъп на всички до качествено образование – 31% (33%)

Като цяло проучването показва увеличение с десет процентни пункта на броя на гражданите, изразили положително мнение за ЕС (50%) в сравнение с есента на 2019 г. За България делът им достига до 59%. Две трети (66%) от анкетираните в ЕС (61% за България) са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз.

Само 6% от българите са "Много доволни" от това как функционира демокрацията в страната.Само 6% от българите са „Много доволни“ от това как функционира демокрацията в страната.

В края на 2020 г. повече респонденти оценяват положително отговора на здравната криза на ниво ЕС в сравнение с предприетите действия в собствената им държава.

Увеличават се призивите за промяна: само 27% от европейците (35% от българите) подкрепят ЕС в настоящия му облик, а 44% (34% за България) „по-скоро подкрепят ЕС“, но биха желали да бъдат направени промени. На общоевропейско ниво 22% от анкетираните „са по-скоро скептични към ЕС, но има шанс да променят мнението си, ако бъде осъществена радикална реформа“, като данните за България са идентични – 20% от респондентите са дали такъв отговор.

Извършването на такава промяна няма да е лесно, защото има ясно очертани разлики между източната и западната части на ЕС, както и между севера и юга на Европа. Най-много песимисти за личното си благосъстояние например има в Словакия (43%), Гърция (40%), Румъния (36%), България (35%) и Словения (35%). В същото време влошаване очакват само 7% от датчаните и холандците.

С оценката за икономиката картината е по-пъстра – най-големи песимисти са в Латвия (68%), Франция (67%) и Чехия (67%), а оптимисти са в Малта (42%), Ирландия (39%) и Естония (34%).

Това има значение и за оценката за ЕС – средно 50% от анкетираните са изразили позитивна нагласа, но в държавите, където повече хора очакват подобряване на националната икономика, отговорите стигат до 67%.