You are here

Здравейте, казвам се България и с мен злоупотребяват

 Евелина Гечева

 

Какво трябва да научат европейските ни гости за нас, освен че кимаме наобратно

Лелеяното Председателство даде два вида надежди – вероятно на две отделни Българии. Едната смята, че получава шанс да подобри имиджа си. Явно мисли, че само това  й е проблемът. Другата вижда шанс да покаже по единствения възможен начин – с протести, че нещата в България съвсем не опират до имидж, а до дълбоки проблеми, поставящи под въпрос демократичността на държавното устройство и смисъла на политическата система.

За първите не си струва да говорим. На тях са им нужни милиони за фалш, пудра и парфюм, с които обаче няма как да се прикрие огромната смрад, носеща се от всички нива на управление.

За втората България – тази, която отказва да приеме да я мачкат, фокусът на Европа върху нас е шанс за лечение. Поне на по-сериозните болести. Това е и смисълът на всичките видове протести във всички градове.

С тях казваме на Европа (ако това изобщо я интересува) много неща. На пръв поглед те може би звучат като „не можем да се справим сами” и донякъде това е така. Но имаме право поне да крещим, докато бавно ни убиват заедно с опустошената ни от продажни управници земя.

Здравейте, казвам се България и с мен злоупотребяват.

Злоупотребяват предимно с користни цели, уважаеми европейски гости, но и поради глупост, макар и по-рядко.

В последните години демокрацията става все по-криворазбрана. По Конституция сме парламентарна република, но на практика законите ги прави овладелият изпълнителната власт. Законотворческата институция е превърната в поточна линия, депутатите изобщо не знаят за какво гласуват, а парламентарният контрол от години е синоним на празна зала. Целият лелеян след Освобождението парламентаризъм е превърнат в бутафория. Не ни казвайте, че ние сме си виновни. Икономическите и финансовите лостове нямат държавна граница, за мутрите да не говорим.

Терминът „мутри” ще е малко труден за превод. Най-лесно е да се направи аналогия с престъпен свят, ъндърграунд, незаконен бизнес и т.н. Но и така ще е трудно, защото в нормалните държави ъндъргаундът си стои където му е мястото, а не в правителство, парламент и прочие.

И това не е целият проблем. Влизайки във властта, мутрите налагат своите правила. И така всички подвластни на мутри институции се превръщат в бухалки, с които се наказват инакомислещите, конкурентите и всички, които не искат мутренско управление.

Да, уважаеми европейски приятели, в България нещата стоят точно така. НАП, следствие и прокуратура са синоним на наказателни отряди. Силовите институции съвсем са се отказали да работят срещу престъпността. Тук-там се чуват гласове за съдебна реформа, за оздравяване на всички правораздавателни и правоприлагащи органи, но тези гласове биват своевременно заглушавани. Част от борците за правда минават на отсрещната страна – по-добре се плаща и няма толкова рискове. Останалите да работят в системата полицаи си носят консумативи от вкъщи, а пък пожарникарите си купуват огнеборски костюми сами. Протестираха няколко пъти, но без резултат.

С правораздаването в България се злоупотребява.

Мачкат се изрядни и невинни хора, които по някакъв начин са изразили несъгласие с мутренското управление или са се опитали да му попречат да овладее всичко.

А овладяването е тотално. Как се случва ли? Първо, разбира се, се поизлъсква имиджът на мутрите, които ще ги вкарваме във властта. Тази услуга не е безплатна, но по цял свят се плаща за такива неща.

Така, целите в бяло, въпросните мутри отиват на избори. А българските избори, уважаеми европейски приятели, не са като вашите. У нас постоянно се разкриват изборни машинации за купуване на гласове и нито един осъден няма. Напротив, изнасящите такава информация плащат скъпо и прескъпо. И за да не се получават такива инфекции, участващите в избори се подготвят отрано. Настаняват в секционните избирателни комисии (с двузначната за българите абревиатура СИК) платени преброители и резултатът е винаги според очакванията. Нарича се контролиран вот и е нещо толкова нормално у нас, че никоя институция не се занимава да го разследва.

Купуването на избори обаче е по-мащабно нещо от изборните комисии. Първо, за управляващите гласува под строй  цялата администрация – централна, местна, градска и селска. Защото ако не го направи, следва дълга безработица. Да, у нас държавната работа все още е най-висше благо – 28 години след падането на комунизма.

С политическата система също се злоупотребява.

Тя от десетилетия служи за прехрана на тези, които просто нищо друго не умеят. Партиите получават субсидии, достатъчни за изхранването на ръководствата си. Някои дори създават партии и участват в избори само заради субсидиите. Същите после ги виждаме с успешен бизнес и само можем да се досещаме откъде е дошъл началният капитал.

Имаме си и медии, с които злоупотребата е изведена до норма, до стандарт на работа. Повечето от тях са под влиянието на един човек и всички му знаят името, но малцина се осмеляват да го осветят. Журналистиката е сведена до най-долен тип обслужваща дейност и това не възмущава обществото. Или поне не го възмущава до степен такава, че да бойкотира въпросните медии.

Същото това общество е подложено на системно промиване на мозъка от най-ранна възраст. Която и телевизия да пуснете, ще видите реклама на лотарийни игри. Разбира се, това е хазарт. В България той е представян като най-висше достояние на човечеството. Никоя телевизия не насърчава трупането на знания, нито пък учи с какво знанията помагат на човека и на човечеството. Напротив, търкането на всевъзможни талони с надежда за печалба е денонощна гледка в българския ефир. И някак неусетно се пренася в ежедневието на децата, на младежите и на старците. Не им се учи, не им се работи, 90% от разговорите по улиците са за пари. Няма друг живот освен парите, най-вече лесните.

България е изключително красива, както може би вече знаете, скъпи европейски гости. Българските планини са уникални, морето ни е истинска приказка, но и с тях се злоупотребява. Мутрите презастроиха всичко, което можеше да се бетонира. Няма кой да ги накаже, защото те си купуват не само отделни министри, а и цели партии. Няколко поколения некадърни и лакоми управници направиха така, че малките населени места да запустеят, всички се струпаха в големите градове и там вече не се диша. В буквалния смисъл.

Но най-много се злоупотребява с търпението на хората. Повечето си избират друга родина, създават децата си другаде и не искат да чуят за България. Сигурно ще попитате защо продължава да е така. Да, години наред има всевъзможни протести, които обаче не водят до съществен резултат. Причината е в това, което ви казах в началото – има две Българии. Работещите за мутренската система, мутренското управление и мутренския бизнес не искат промени. Останалите сме все още по-малко.

Ето тези неща трябва да знаете за България. Да, и кимането ни е наистина наобратно.

http://www.transmedia.bg/2018/01/10/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5...