Зелените надежди на атомните лакомници у нас намирисват на зелен хайвер

Атомните ентусиасти с пеликановите гуши у нас май избързаха да си хвърлят радостно ушанките, дочувайки за намерението на Европейската комисия да обяви добиваната от ядрени централи електоенергия за зелена. Защото има “едно” условие това евентуално да се случи на конкретна държава от ЕС, която все още иска да строи подобни чудовища ( човечеството вече е изобретило и едни мини централи от подобен тип, но на нашите мегаломани им дай нещо большое ) .

Та ето какво е условието с едно голямо ако:

ЕК обсъжда дали да (не) обяви за зелени ядрени централи от бъдещо поколение “ако проектът съдържа план, средства и площадка за безопасно изхвърляне на радиоактивни отпадъци”.

От пръв поглед се чува с невъоръжено ухо какъв вой долита от ядреното лоби у нас, което си е сложило яйцата в менгемето на руската кошница АЕЦ “Белене”. Защото тази химера отговаря хипотетично на само едно от евентуалните изисквания, за да възкръсне от плановата съветска икономика, която преди повече от 30 години закопа проекта след мнение на съветски специалисти, че е прекалено опасно да се строи толкова близо до най-големия земетръсен разлом в региона край Вранча в Румъния.

Да, има планове за АЕЦ “Белене”, при това конкурентни по своята давност на чертежите за Хеопсовата пирамида. Има и вицове относно мераците, повечето от които са нецензурни или расистски, но поне един може да бъде припомнен за илюстрация. Това е, разбира се, древният лаф, че само мераклиите са повече от китайците.

Освен “планове”, нероденото решение на ЕК изисква още две доказано неизпълнени и неизпълними на местна почва условия. “Средства” така и не се намериха, въпреки многобройните твърдения, че те се задават със страшна сила – нещо като онази вълна от милиони мигранти, която щяла да ни залее ( и за двете бившият премиер вдъхновено лъготеше). Така че да припомня още по-баналния лаф, които се приписва на сръбското чувство за хумор “ пАри нема, действайте”…Знаете какво се има предвид в подтекста.

Най-непреодолимата пречка за реинкарнацията на галимацията с АЕЦ “Белене” обаче е изискването за построяване на площадка за безопаснно изхвърляне на радиоактивни отпадъци. Хайде, нека си представим, че въпреки доказаната през десетилетията липсата на инвеститори за толкова спорен проект все пак се намери достатъчно гламав милиардер от частен или държавен вид, който да рискува ( при толкова много възможности по света) да си вложи милиардите точно край тихия, но земетръсен бряг на Дунав. Ще бъде ли така любезен да отдели още милиарди и за съответното хранилище?

Дори и това да направи някой инвеститор с мазохистични наклонности да си вложи парите в регион, който и в момента прелива от производствени излишъци на електроенергия, остава една малка подробност: къде да бъде площадката? Кое кътче от нашия земен рай ще се съгласи да бъде жертвано за ядрено гробище на отпадъци с период на разпад на някои от радиоактивните съставки от милиони години? И кой престъпник, въоръжен с власт ( сменяема, слава на Господа ) в България ще се осмели изобщо да предложи подобно безумие?

Ако въпросите изглеждат малко, да добавя и питането към местните феодоли, които се опитват да зарибят населението с обещания за разкриване на работни места, както ги поощряваше да спекулират в Плевенско от името на своя началник в София злополучната Цецка Цачева. Че хората налапаха въдицата на протестите срещу едно дупчене за проверка дали не сме наистина баснословно богати с природен газ в Северна България, какво остава да поискат от тях да складират край домовете си тонове отработено ядрено гориво! 

Онези протести срещу проучването за недоказаните ( освен чрез американски сателитни снимки) залежи от шистов газ бяха организирани в полза на руския монополист в доставката на суровината “Газпром”, но дали “Росатом” ще успее на същото поприще с демонстрации в полза на изграждането на въпросната площадка?  

Въпросите са много, а отговорът е само един: не. 

Така че радостта на атомните пеликани от евентуалното обявяване на бъдещи ядрени централи за “зелени” е не само преждевременна, но и намирисва силно на зелен хайвер.   

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://offnews.bg/ikonomika/v-avstria-i-germania-skochiha-sreshtu-obiav...

Зелените надежди на атомните лакомници у нас намирисват на зелен хайвер – Иво Инджев / Ivo Indzhev