Иво Беров: Щабът се държи с нас като с деца, обидно е

Поведението на хората от оперативните щабове е обидно и би трябвало да бъде обидно за хората. Те се отнасят към тях като към деца. Без съпричастие и без съчувствие. Може би така трябва. Може би така действа българското общество. Може би аз принадлежа към някаква тънка прослойка от хора, които не искат да бъдат хокани.

Защото тази тънка прослойка изпълнява все пак тези мерки, те са хора почтени и никой няма право да ми се кара“. Този коментар направи пред БНР журналистът и блогър Иво Беров, според когото днес сме по-страхливи откогато и да е в историята.

 

„Изведнъж животът придоби много по-голяма ценност. За смъртта не се говори толкова. Тя се скрива, по всякакъв начин. В миналото хората са били много по-близо до смъртта – на родители, на големи части от населението от войни, от болести и никой не се е ужасявал чак толкова от смъртта“, смята той.

Приемали са я като нещо неизбежно, като част от живота. Докато сега изведнъж, в едно общество, което по всякакъв начин утвърждава успеха, жизнелюбието, щастието – всички тези неща са измислица като ценности, те са наложени като ценности преди 30-40 години – условно казано, в средата на миналия век човек е имал задължения, а не правото да бъде щастлив, смята журналистът.

Важно е властта да мисли за сетнините след сегашната криза. От тази криза може да се излезе, когато управляващите в лицето на официалната власт и оперативния кризисен щаб говорят искрено и казват нещата каквито са, а когато нещо не знаят, казват, че не го знаят, подчерта Иво Беров.

„Когато има взаимодействие между двете власти и когато това взаимодействие е на страната на хората, а не на страната на унищожаването на вируса. Защото има един сигурен начин да се унищожи вирус – като се унищожат хората, разбирате ли.

Вирусът може да остане завинаги, все пак го каза вече Световната здравна организация. Ние може да си живеем с него като с грипа. Това не значи да се затвори една държава, да се затвори едно общество, да се затвори една икономика. Трябва да се мисли какво да се прави. Да се търсят стратегии.“

Ако наистина трябва 60-70 на сто от хората да преминат през болестта, за да бъде тя победена, то тогава явно трябва да се промени стратегията, допълни той.

„Вече има в България две, две поколения и половина, които са минали през социализма, през казармата. Те са свикнали да бъдат навиквани, да им се заповядва, да изпълняват заповеди и може би се чувстват по-сигурни, когато биват хокани и когато им се казва какво да правят.

 

Противно на все по-често срещаната прогноза, че светът след коронавируса няма да бъде същият, Иво Беров смята обратното. Кризите не променят нагласите, посочи той.

„Във всичките кризи, за които съм чел досега – например чумата през 14 век или тази в древна Гърция, всички тези препятствия, войните, каквито искате бедствия, по никакъв начин не са променили човешките нагласи и човешките взаимоотношения. Сега също нищо няма да се промени, поне в тая насока.

Тази криза само изостря двете възможности (говоря за България) – едната възможност е да има все пак някаква сплотеност между хората, другата възможност е да се намразим още повече, доколкото в нашето общество имаме тази склонност. Примерно тези, които стриктно спазват правилата да намразят тези, които не ги спазват толкова стриктно. Да се намразят вярващите, които са отишли в църква или малцинствата и, най-вече, има една подмолна омраза, която се проявява от време на време, но която никой не признава – това е непоносимостта към по-възрастните хора.“

Има начини да се отпуши тази зла енергия, която се трупа с всеки изминал ден, убеден е Иво Беров.

https://frognews.bg/novini/ivo-berov-shtabat-darji-nas-kato-detsa-obidno.html