Изборът е две азбуки или латиница

Николай Флоров

Защо латиница ли? Един от най-силните аргументи е защото  би била  шут в задника на Русия?   

Това, читателю, не е стария спор за кирилица или латиница, който се разгаря от време на време за ужас на комунистическите русофили, а доста определено геополитическо решение на българския проблем  поради  натрапчивата и битангаджийска политика на руския  мужик в България.

Примери в полза на този аргумент има много – днес дейността на византийските мисионери Кирил и Методий и досега се празнува като към светци в Чехия, Словакия, Хърватия и Словения. Тоест там където са били пратени, независимо дали тези страни използват латинската азбука. Нито кирилицата е създадена от Кирил И методий, така че когато празнуваме мисионерската им дейност ние празнуваме приобщаването ни към византийската (римската) цивилизация. Покръстването на тогавашната викингска Киевска Рус е станало със същата цел, а не от някаква въображаема любов към славянството.

Да не споменаваме, че една от най-големите реформи в историята на Турция е въвеждането на латиницата – един гениален ход в усилията й за приобщаване към европейския свят и един от главните признаци за уникалността на Турция сред останалия ислямски свят. А ако на българските анти-турски бабаити не им харесва сравнението с Турция, да си спомнят, че същата реформа днес облагодетелства и Румъния – най-добрия начин да защити своето национално самосъзнание, тоест зарезвайки кирилицата . Да не ви казвам също и за очевидния факт, че и в бивша Югославия съжителствуваха две азбуки (както днес в България),  за удобство и прагматизъм. Да не ви казвам също така, че гърците са най-изолираната езикова общност в Европа, тъкмо защото  азбуката им (както и българската) не пасва с общия ход на историята. Един от най-важните факти за съществуването на Полша е латиницата и в присъствието на руската царщина не се знае дали такава държава щеше изобщо да съществува, ако пишеше на кирилица.

Да не ви описвам също така жадните за повече печалба днешни български дюкянджии, готови да проговорят и да пропишат ако трябва и на патагонски, за да пълнят чекмеджетата си. Така е било винаги, така е и сега – живота определя и азбуката, и колко букви има в нея. 

Кирилицата днес е безпомощна без латиницата.Тя си е изиграла ролята когато е трябвало, и то пак с много натиск отвън, и от Запад, и от Изток, независимо кой е истинския й създател. Дошло е време да я оставим на академиците да се ровят в нейното минало и нейните постижения, така както правят днес академиците в Турция със старотурския език. 

Руснаците трудно могат да преглътнат унижението, че една Българийка в състава на византийското мисионерство е пренесла просветителския си опит на руска територия и ги боли. 

Пред нас,  читателю, днес отново стоят панславянските амбиции на една традиционно лакома и имперски вманиачена нация, срещу която българския инстинкт за самосъхранение би трябвало да сработи с пълна сила. С други думи, въпросът за кирилица или латиница е свързан с оживяването на нацията, а недорасли сантименталщини и фанфари с патриотарски изблици няма да помогнат. Достатъчно е да погледнете карикатурното сборище от десари и кагебисти, обърнати на богомолци, като Гоце Първанов, Румен Петков, Симеон Кобурготски, патриарх Кирил и цялата негова пасмина, за да видите путинския панславизъм в действие. В ръцете на тия хора кирилицата отдавна се използва като политически инструмент за поддържане на руско-съветското влияние в най-добрите традиции на царизма и сталинизма, а не като някакъв въображаем културен фактор.  

С такава пасмина, «народе възродени», няма никога да се добереш до възраждане!