Изборът ще бъде между демокрация и едноличен режим

Тази оставка започна с три лъжи. Тоест завърши с три лъжи, а започна с много. Лъжите бяха, разбира се, негови. На Бойко Борисов. А лъжите на Бойко Борисов имат едно или няколко своеобразия. Въздействащи са. Омайни. Завладяващи. Убедителни са. Имат въобще всякакви видове достойнства и само един недостатък. Че са лъжи. А това, че има вероятност Бойко Борисов да си им вярва не е онтологичен, а парапсихопатологичен въпрос. Тоест не е въпрос на отношенията между битие и съзнание, а на отношенията между лекари и страдащи от някои видове отклонения.

...

Първата от последните три бойкови лъжи беше, че до края на деня ще отнеме лиценза на ЧЕЗ. Разбира се, че няма как да отнеме лиценза на ЧЕЗ до края на деня. За това се изисква поне месец. С неизбежните съдебни дела и международни разправии след това.

Ама иначе е гот да кажеш с величествено-дрезгав и мъжествен глас „ до края на деня ще отнема лиценза” Все едно да кажеш „ Заповядвам до края на деня слънцето да свети”. Макар второто да има по-голяма вероятност да се осъществи. Важното е, че народът се радва. А някои женици от село и впечатлителни моми започват дори да те боготворят.

Но да кажем, че тази му лъжа е вид художественост. Преувеличение, хипербола, или нещо подобно.

Следва втората лъжа. „ Няма да подам оставка заради Доган / Местан/ и Станишев – казва Борисов и след по-малко от двадесет и четири часа тъкмо това прави. Подава оставка.

Като замазва втората си лъжа с трета.

Още по-художествена, въздействаща и трогателна. Дори красива. Чудесна, прекрасна, направо. Да прикачат към нея – една вълнуващо – нежна музика, а пък самата нея да прикачат към някой сериал, та да плачат домакините докато бъркат манджата и да гласуват съответно.

574671_4249414644599_178668933_nколаж: Владимир Дойчинов

Бойко не подавал оставка заради Доган и Станишев, а защото не можел да гледа кръв по полицейските коли. Следва нежната музика, сурово-разчувствания поглед на Бойко, разчиствания поглед на домакините и падащите в полусуровата им манджа сълзи.

...

Винаги когато има някакви граждански вълнения и негодувания между искрено негодуващите се набутват всякакви разни предизвикатели, тоест провокатори, а също хора отчаяни, ултраси, или пък и откаченяци, а често дребни и средни престъпници.

Но има цяло едно учреждение, създадено за да им противодейства. Това учреждение се нарича полиция. В полицията работят полицаи. Те имат каски, палки, щитове, големи заплати, бюджет, организация, опит, стаж и обучение, имат зад гърба си правителство, държава, власт, закони и правила, имат всичко необходимо за да свършат тази работа. Да отделят ултрасите, откаченяците и престъпниците от мирно протестиращите хора и да ги обезвредят, като приложат необходимото насилие и не повече от необходимото насилие.Не да ги ритат и да ги пребиват до смърт, както направиха няколко пъти при други случаи. Нито пък да използват бронирани возила.

17693_4223913007074_1550256010_nколаж: Владимир Дойчинов

Това не го ли знае Бойко Борисов. Не е ли служил в полицията и пожарната. И ако не е служил, то не е ли гледал по телевизията какво става в Гърция, Испания, Франция, Италия и навсякъде?..

Или просто „хайде да се фръцнем, щом сте такива...”

...

Всъщност от негова си гледна точка фръцкането, освен че е фръцкане си е и много тарикатска стъпка. Единствената възможна дори /май в шаха това са наричаше цун цванг. Да не се бърка с цвъ цвъ/. Като не вършат работа красивите лъжи, като никое от обещанията не може да се изпълни, то ако остане още на тая длъжност само ще изгуби. Най-добре е да зареже всичко и да започне предизборните навивки/пропаганда/. Единственото кофти е, че без властта на вътрешното министерство не могат да се тъкмят, донатъкмяват, правят и преправят изборните гласове, ама то не може всички хубавини напук.

...

Но това, разбира се, са подробности. Важното е друго . Извечно славянското„ ами ся какво правим ?” присъщо на хората, които мислят не преди, а след като сторят каквото и да било.

Краткосрочният отговор е : Спазваме правилата, това правим.

По-дългосрочният отговор е: Подреждаме предимствата. Приоритетите, както му викат сега. Подреждаме нещата по важност.

...

Правилата са написани в конституцията, не е нужно сега да ги мислим.

А иначе най-важното е да се възстанови държавността. Демократичната държавност, не на самодържавието. Да бъдат прекъснати народняческите пориви, които дават всичката власт в ръцете на един човек. Възстановяване самостоятелността и независимостта на институциите, а то ще рече на Народното събрание, на съда, прокуратурата, медиите и на държавните служби. Възстановяване силата на демократичната държава. Това е най-важното

...

Това е най-важното. Тук ще вмъкна, по изключение, нещо лично. Писал съм го вече това за важността. Много пъти даже. Писал съм го преди Станишев.

Не съм виновен, че след оставката на Борисов пръв го произнесе, не друг Станишев. Станишев обяви възстановяването на държавността като първата работа, която българите трябва да свършат след оставката на Борисов.

И след това – подпомагане на средния и дребния бизнес, надзор върху монополите, грижа за най-бедните. Това каза Станишев.

Всъщност за монополите и за нуждата от надзор върху монополите пръв заговориха Костов и ДСБ. Доста преди Станишев. И за подпомагането на средния и дребния бизнес също заговориха преди Станишев.

От което някои хора биха си направили простоватото, плиткоумно и злонамерено заключение : „ Значи ДСБ, Костов и бившите комунисти си приличат. От едно котило са значи” С вече почти неизбежните „Луканов, програмата Ран Ът” и другите простотии.

При което възниква страшният, непоносимият и съдбовният за някои хора въпрос.

Могат ли ДСБ, Костов и социалистите да си сътрудничат по какъвто и да било начин със социалистите. Да действат заедно. Няма ли да бъде ужас, предателство, измяна...

...

Трябва да се каже ясно, твърдо и недвусмислено.

ДСБ, Костов и социалистите, десните и левите партии не само могат да действат заедно. Те са длъжни да действат заедно. Те са длъжни да действат заедно, когато демократичната държавност е застрашена. Когато са застрашени демократичните институции, когато е застрашена демократичната система.

Нека да определим различията и границите не според окачените табелки / ГЕРБ – партия за европейско развитие, глупости, партията на Яне – консервативна партия, още по-големи глупости /, хайде да определим различията не според това дали тия са от наш,те , а ония от ваш,те, а според същността.

Кой е против партиите, кой против Народното събрание, кой е против независимия съд, кой е против независимите медии, кой иска да слее всички видове власти в една – неговата си власт.

Това са ГЕРБ и Бойко Борисов, това са атакистите на Волен Сидеров, това са и останалите видове популисти – Ярешки, Марешки и подобни. Към тях за съжаление да се принади и онази партия, която осъществи демократичните промени в България и от която останаха само три съскащи звука.

Това са също предложенията и на част от улицата, която негодува, дори може би по-голямата част, това е простонародното, всъщност много простото народно мнение – да се разтурят партиите, да се обезсмисли парламентарното представителство, да се разтурят демократичните институции, да задействат тричленки и трибунали и да се прати господстващата класа в концлагери и затвори както са казали Маркс, Енгелс, Ленин и останалите.

Кои са обществените сили, които биха искали, дори само заради това, че им е изгодно, да се запази представителната демокрация, да се укрепят демократичните институции, да се запази разделението на властите и партийната система ?

Това са старите десни партии, това е социалистическата партия, това партията на Кунева. И е съвсем естествено те да се обединят против едноличния режим на Борисов, или на който и да било друг. Дори е задължително. Или препоръчително, ако не задължително.

Защото в следващите месеци това ще бъде изборът.

Този избора няма да бъде между десни и леви, нито между сини и червени. Изборът ще бъде между една истинска демокрация и едноличния режим на генерал Бойко Методиев Борисов.

Защото има достатъчно десни и сини уж демократи, които биха подкрепили един едноличен режим, ако той прилага десните им, демократични уж виждания. /Ами нищо, че е простак и диктатор, важното е да не строи Белене / И защото има достатъчно левичари, които тутакси биха подкрепили всеки ляв едноличен режим.

Ако в следващите месеци България избере едноличния режим на лицето генерал Бойко Методиев Борисов, това ще бъде задълго. Няма популист изгубил властта след избори. Популистът губи властта едва след като съсипе държавата, която е управлявал. А Борисов още не я е съсипал съвсем. Има още малко пари във финансовия резерва, например. Ще го направи при втория си мандат, ако има такъв. След което ще избяга в някой офшорна бърлога, така както преди няколко дена избяга от отговорността си за противодействие срещу енергийните монополи.

Оттук нататък вече започва вече политиката. Политиката заради която съществуват партии - десни, леви и всякакви. Като левите и десните не правят коалиции, властнически съюзи тоест, освен в изключителни случаи. Защото имат видими и естествени противоречия.

Едните – левите, например, предлагат да се противодейства на монополите чрез национализация. Това си е ляво виждане и е част от eстествения политически живот. Другите – десните предлагат срещу монополите да се противодейства чрез конкуренция. А също и чрез някакъв вид държавен надзор. Това също е естествено. Това също е политика. Едните са за Белене, други са против. Това също е следствие на политически виждания. Това също е естествено, стига тези противоречия и тези виждания да се решават и осъществяват чрез законите и правилата на демокрацията.

Неестественото е друго.

Да подкрепиш един популист, или диктатор, защото е против Белене и против приватизацията. Това вече е неестествено. Ако си демократ.

То е като избора дали да се движиш с криво колело по прав път, или с право колело по крив път.

Ако си с право колело, дори да си тръгнал по крив път, ще спреш, ще се огледаш, ще разбереш грешката си, ще се върнеш малко назад и ще намериш вярната посока. А кривото колело и по правия път ще те изостави. С него вече няма как да свърнеш по правия път. За криво колело прав път няма – писах вече за това /виж предишното писание /.

Има едно противоречие, което ако не е в основата, то поне е важна съставна част от днешния безпорядък.

Явно простонародните поревки и тежнения се срещу политическите партии, срещу представителната демокрация, срещу демократичните институции и срещу парламентаризма. Явно простонародните тежнения са за силна ръка и за личен режим.

Тези простонародни поревки имат намират своето политическо представителство преди всичко в двама души. Първият е Волен Сидеров. Той, обаче не става. Вторият е Бойко Борисов. Той вече става.

Само че нали тъкмо срещу него уж са протестите, които до голяма степен отразяват тези простонародни тежнения и поревки.

Тогава ?

Ами намери се решение и на това противоречие.

Не е виновен Бойко – дума простонародната мисловност – виновни са всички преди него”

И всяко оправдание с „всичките ония преди него”и всяко обвинение към „ония преди него” увеличават вероятността генерал Бойко Методиев Борисов, наричан от други Боко Тиквата да дойде отново на власт, този път още по-як, още по-уверен, с още по- необуздани властови забежки и с още по-безогледни антидемократични действия.

С неизбежната стопанска, национална и държавна съсипия, която ще последва и в сравнение с която днешното дередже ще се струва на следващите поколения непознат и непостижим стопански разцвет.

531645_4176738227734_354763655_nколаж: Владимир Дойчинов

И чак тогава народният любимец ще се оттегли в някой закътана офшорна бърлога. С награбено.

Просто така се получават нещата при страните от третия свят.

Каквато вече е България.

Иво Беров

ivremena.com