You are here

Изнасилването и убийството на българската журналистика вече не е метафора

Изнасилването и убийството на българската разследваща журналист(и)ка вече не е метафора. То има своето въплъщение от изнасилена плът и от кръв.

Това е Виктория Маринова, 30 годишна, майка на първолаче, разследваща журналистка от Русе. Умна и красива (за сведение на подиграващите се с “умните и красивите”).

Когато нещото толкова “досадно” за властта се случи у нас, политици и медии стават още по-големи привърженици на политическата коректност. “Не ги пресирайте” даде тон за медийна песен премиерът Борисов на и без това депресираните журналисти, от които изисква да не притискат горките разследващи бруталното  изнасилване и убийствота на Виктория Маринова.

Втори глас в задаването на този тон запя и новоизпеченият вътрешен министър Марин Младенов, който встъпи в длъжност преди броени дни с изявлението, че най-важното за него е да оправдае доверието на премиера. Не на народа, не на избирателите, не на хората, а на Човека от народа, преродения Тодор Живков. Уж между другото Младенов подхвърли, че близо до местопрестъплението край Дунав има диспансер за психично болни.

Щом министърът може да предпоставя с намеци, внушаващи евентуална вина на неподлежащ на съдебно преследване престъпник, защо всички ние трябва да спазваме указанията да не го пресираме с контра предположение и то при положение, че става дума за улика, която е уникална: убитата журналистка е разследвала скандала с арестуваните от служители на ведомството на Маринов разследващи журналисти Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро.

Те проучваха не какво да е, а опит за прикриване на корупция в особено големи размери от страна на фирма, близка до властта, за което тя не само не е проявила инициативата да бъде разобличена, но и направи възможното да попречи на разследващите журналисти да я докажат. https://www.youtube.com/watch?v=KMiN2dToxxo

Българските власти реагират с един и същи първосигнален рефлекс на всяка опасност за тяхното спокойствие в подобни ситуации. По същия начин шикалкавеха за съпричастността на ливанската групировка “Хизбуллах” към атентата в Бургас от 18 юли 2012 . Тогава избрах да повярвам на светкавичната реакция на американци, израелци и британци, които направиха връзка между ливанците и терористичната акция още в първите часове след масовото убийство на летище “Сарафово”.

На нашите управници и техните медии им трябваше близо половин година, за да повярват на съюзниците си, а междувременно на практика намигаха съучастнически на иранските спонсори на “Хизбуллах”.

На кого намигат сега нашите борци срещу престъпността?

Избирам да не бъда политически коректен. Защото отново вярвам повече на Би Би Си, които направиха връзка между между убийството на Виктория Маринова и арестуването на журналисти в България, разследващи строителните приятели на българските власти от Джи Пи Груп.

Виктория Маринова се е осмелила да им даде думата в своето предаване. За разлика от Би Ти Ви например, която не намери за нужно да постъпи като Би Би Си във вечерната си новинарска емисия, както не си направи труда да провери основанието за моя въпрос за имуществото на президента Георги Първанов, нито да ми даде думата, когато взе неговата страна точно преди 12 години, когато свали предаването ми от ефир и ме заплаши с уволнение.

И понеже преди 12 години медиите не притиснаха своята посестрима, заради принципа на гарвана, който не вади очи на себеподобните си, днес журналистите в България вече не просто ги свалят от ефир и заплашват с уволнение, а ги убиват.

Почеркът на ужасяващото престъпление, извършено посред бял ден на оживено място в градска среда, също е метафоричен за начина, по който публично и безнаказано силните на деня упражняват насилието си над българската журналистика.

Докато не докажат противното – не само чрез разкриване на конкретния изрод, извършил гнусното престъпление, а с отслабване на мъртвата хватка върху българските медии, ще смятам българските власти за отговорни за зверското убийство на една млада българска журналистка, която посмъртно измива срама от лицето на покор(е)ната ни журналистика.

виктория маринова1

http://ivo.bg/2018/10/08/%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B...