Износ на изчезване

Как енергийният сектор, който е един от най-печелившите в България, започна да изпада в колапс

Нарастване с около 75% на цената за пренос блокира износът на ток от България

Само допреди година (да не кажем месеци) определението, давано на България като основен износител на еклектроенергия за региона, важеше с пълна сила. За 2011 г. страната ни дори постигна рекорден износ от над 10 млрд. киловатчаса, или с 30% повече от предходната година. Това на практика означава милиони приходи не само за производителите на електроенергия, но и за енергийната система като цяло. Скъпият износ освен това финансира по-ниските цени за битовите потребители - 42-та лв. за мегаватчас на АЕЦ "Козлодуй" за регулирания пазар, което е под себестойността на произвежданата от централата енергия, са възможни благодарение на продажбите на свободен пазар и износ на цени от 69-73 лв. за мегаватчас. От средата на 2012 г. тази тенденция обаче се обърна и се появиха всички предпоставки рекордният износ и производството на електроенергия, носещи милиони приходи, да останат светъл лъч от миналото.

Една от причините за този обрат е цената за пренос, в която влизат добавките - зелена, кафява и невъзстановяеми разходи, която се налага за всеки пренесен през мрежата мегаватчас електроенергия, включително и тази за износ. Проблемът е, че от юли миналата година тази такса беше увеличена с близо 75%, което направи цената на българската енергия неконкурентна на регионалния пазар. Разбира се, има и други обективни фактори като свитото потребление в региона и голямото производство от ВЕЦ, което задоволява нуждата от електроенергия на локално ниво. Така още в началото на тази година беше регистриран рекорден спад в износа на електроенергия от България и съответно на производството й от централите.

cr3_1363936571снимка:stroeji.bg

Какви са последствията

Накратко ситуацията е следната. По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) спадът в потреблението от началото на годината до 18 март 2013 г. спрямо същия период на предходната година е 13.07%, а при износа 22.5%, което ЕСО определя като драстичен спад. Според изчисления на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) във финансово изражение това означава пропуснати приходи от продажба на електроенергия от 60 млн. лв. само за първото тримесечие на годината. По-консервативните оценки са за 40 млн. лв., но сумата пак е съществена. Загубите за ЕСО от таксите за трансгранични капацитети също са значителни, като по данни на АТЕБ намалението на приходите от годишния търг за 2013 г. спрямо 2012 е 36 млн. лв., а само за първото тримесечие е 4.5 млн. лв.

При производителите на електроенергия ситуацията не е много по-розова, тъй като организираните от тях търгове се провалят. На последния такъв обявен от АЕЦ "Козлодуй" за периода февруари-април почти не е имало желаещи да купят електроенергия, като за март и април процедурите са прекратени, тъй като централата е получила прекалено ниски ценови оферти, обясни изпълнителният й директор Валентин Николов. По думите му в момента себестойността на произвежданата от централата електроенергия е под 50 лв. при 53 лв. за мегаватчас в началото на миналата година. "Проблемът обаче е, че в момента смятаме, че не си заслужава при тези ниски цени да пускаме търг и даваме количествата на НЕК за регулирания пазар, като по този начин си изпълняваме квотата", посочи Николов. По думите му за централата би имало икономически смисъл да продава на цена от 56-57 лв. за мегаватчас (за сравнение, на миналогодишния търг, който се проведе през лятото, постигнатата цена беше около 73 лв. за мегаватчас). В момента обаче пазарните условия не позволяват да бъде постигната такава цена. За сравнение, на регионалната борса в Унгария електроенергията се търгува за около 38.50 евро за мегаватчас. От нея обаче трябва да се извади таксата за пренос в размер на 17.50 евро (която се плаща за всеки мегават изнесена електроенергия, но не и за тази, която се транзитира през България), както и такса за граничен капацитет, което прави общо около 20 евро, обясни Николов. Това означава, че за да може българската енергия да се конкурира с цените на регионално ниво, тя трябва да бъде продавана на 18-19 евро, което е абсурд, допълни той. От търговеца на електроенергия "Данс енерджи" пък коментираха, че в момента износът, който се реализира от България, е в рамките на около 100 мегавата и е за количества по вече сключени договори, които трябва да бъдат реализирани. "Ако имаше опция търговците да платят неустойка и да не продават тази енергия, биха предпочели първото и нямаше да има дори този износ, но централите не приемат", допълниха оттам.

За момента АЕЦ "Козлодуй" намира спасение от ситуацията с излизането на 5-и блок в годишен планов ремонт, който ще продължи от 20 април докъм 20 май, заради което не се обявява нов търг за продажба на електроенергия. Самият Николов обаче изрази сериозно съмнение, че в следващите месеци ситуацията на пазара ще се промени. "Не знам защо изобщо го наричате пазар", посочи той. "Язовирите са прекалено пълни. Когато е слънчево, ще работят фотоволтаиците, а те трябва да се балансират от ТЕЦ-овете. Затова и да се отпуши пазарът, то ще е малко", коментира още Николов.

Подобна е ситуацията и с ТЕЦ "Марица-изток 2", която в началото на тази седмица също проведе търг, на който според търговци на електроенергия не е взел участие никой. В същото време "Данс енерджи" обяви търг за покупка на електроенергия, като в условията изрично е записано, че не се приемат оферти над 55 лв. за мегаватчас. От компанията коментираха за "Капитал Daily", че в действителност са получили и много по-ниски предложения от тази цена.

Как се стигна дотук?

Обикновено важните неща в енергетиката в България се случват около датата 1 юли, когато енергийният регулатор, който все още има определяща роля за този сектор, решава какви да са цените на електроенергията и количествата, които ще се продават на регулиран и свободен пазар. Така още преди решението на ДКЕВР от миналата година да бъде взето, търговците на електроенергия предупредиха, че износът от България ще бъде блокиран. Като причина беше посочено увеличението на цената за пренос, която се плаща за всеки мегаватчас изнесена електроенергия от страната и която от юли 2012 г. беше увеличена от 11.70 евро на 17.52 евро (27.78 лв. за мегаватчас), което е нарастване от 74.72%. Едва ли проблемът с тази такса би бил толкова голям, ако тя се прилагаше във всички останали страни. Към момента обаче такса пренос за износ на електроенергия има само в Румъния и Гърция, но е значително по-ниска от българската. Това съвсем естествено доведе до неконкурентоспособност на българската електроенергия спрямо регионалната и е един от основните фактори за драстичния спад на износа от България, смятат търговци.

Със задълбочаването на проблема от началото на тази година подобни мнения започнаха да се чуват и от производителите на енергия, които заради слабото търсене бяха принудени да намалят мощностите си. В писмо, изпратено от ТЕЦ "Марица-изток 2" до енергийния регулатор съвсем ясно се заявява, че високите такси са основната пречка за реализиране на износ на електроенергия, включително и от ТЕЦ "Марица-изток 2", предвид реалната себестойност на електроенергията от дружеството. Същевременно вътрешният пазар е свит и не предлага възможност за продажби.

В тази връзка от ТЕЦ-а посочват, че смятат цената за пренос на НЕК и цената за достъп, която се плаща на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за неприемливо високи. "Те оказват влияние не само върху обема на търгуваните количества електроенергия на свободния пазар, намаляването им би се отразило и върху цените на крайните клиенти", коментират още от централата, като в тази връзка препоръчват на ДКЕВР да преразгледа тези цени, с което ще помогне да се отвори пазарът на електроенергия.

И тъй като всички участници в енергийната система са като скачени съдове, от "Мини "Марица-изток", която снабдява с въглища централите от Маришкия басейн, обявиха, че намаляват производството си, а работниците са принудени да излязат в неплатен отпуск заради свитите поръчки от страна на централите. От КТ "Подкрепа" също коментираха, че мините вече работят под технологичния минимум и ако не се вземат спешни мерки, до края на март ще трябва напълно да преустановят производството си, а възобновяването му би отнело 6 месеца.

На този фон в държавата все пак се заговори за намаляване на въпросните такси, но от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране официално заявиха за "Капитал Daily", че към момента подобен вариант не е бил обсъждан. "Съмнявам се някой в момента да обмисля нещо такова. По-вероятно е в момента да се търсят механизми за намаляване на цената на електроенергията, което означава, че ДКЕВР е далеч от мисълта за намаляване на цената за пренос за износа", заяви и Иванка Диловска, председател на Института за енергиен мениджмънт.

Другите виновници

Все пак би било твърде повърхностно, ако за създалата се ситуация, в която от България почти не се изнася електроенергия, бъде нарочена само цената за пренос. От една страна, съществуват съвсем обективни причини, свързани с климатичните особености. Както изпълнителният директор на ЕСО Иван Йотов вече коментира, в момента язовирите в региона са пълни и водноелектрическите централи произвеждат значителни количества енергия, които задоволяват нуждите на местно ниво. От друга страна, още от началото на миналата година износът към Гърция е почти блокиран заради лошото икономическо състояние на южната ни съседка и неплатежоспособността на гръцките търговци. Тази тенденция обаче се наблюдава и в целия регион, което пък води до значителен спад в цената на електроенергията.

Според Тодор Ангелов от "Данс енерджи" дори таксата за пренос да бъде премахната или намалена, това би било "временно кърпене на дупки", което не би отпушило пазара в дългосрочен план. По думите на Ангелов проблемите са комплексни и енергийната система се нуждае от тотален реинженеринг. Това според него ще стане чрез пълна либерализация, така че дори битовите потребители да могат да купуват от свободния пазар. Според Ангелов НЕК или ЕРП-тата са излишен посредник по веригата, което допълнително натоварва цената на електроенергията. Това означава, че или НЕК трябва да отпадне като обществен доставчик и ЕРП да купуват директно от АЕЦ "Козлодуй", или НЕК да поеме тяхната функция и да доставя електроенергия директно на потребителите. Друга възможност е да не се плаща за студен резерв, защото при недостиг България винаги може да внесе електроенергия от някоя съседна страна, смята Ангелов.

По материали на Capital.bg