You are here

Имам си една мечта: „Младост“ да е „Слънчев бряг

 Милен Енчев

Хората, които не обичат курортни джунгли като „Слънчев бряг“, често го сравняват с „Люлин“ в София. Донякъде несправедливо – „Люлин“ все пак е строен при спазване на устройствени правила, с достатъчно „въздух“ между блоковете.

А едни хора, които не понасят хората, които не понасят „Слънчев бряг“, надигнаха глас от Черноморието срещу протестиращите жители на „Младост“ в столицата. Поводът – протестите им срещу застрояването на зелени площи накараха ГЕРБ и Бойко Борисов да отстранят районната кметица Цвета Авджиева.

Става дума за Национална асоциация Българско Черноморие (НАБЧ) – хотелиери и собственици на земи по морето, които преди години се обединиха за дружен отпор срещу злите „еколози“ и „диваци“, препятстващи застрояването на места по морето като Иракли, Карадере, Камчийски пясъци, Корал и т.н.

Днес НАБЧ с председател Димитър Канариев разпространи декларация срещу „желанието на групи от хора за провеждане на национализация в Република България“.

„Протестите на живеещи в София против частната собственост е грубо погазване на конституционният ред в България“, пише в позицията (с този правопис).

„Лозунги като „не искаме бетон, а искаме поляна” могат да бъдат насочени единствено за имоти публична държавна собственост с трайно предназначение „поляна”, ако държавата е решила да ги застрои. Погазването на частната собственост ще доведе до лозунги като: „не искаме компании, а техните пари“, продължават от бизнес асоциацията.

„Живеещите в жилищните блокове, намиращи се около частният терен, не са платили за земята върху която са построени техните жилища, което не значи, че имат право да продължат да не плащат за земя чужда собственост. Вместо да вдигат революции, да съберат необходимите финансови средства, да закупят терена, за който имат интерес и да го дарят на общината, за да бъде стопанисван от нея като „поляна”. „Ние от НАБЧ настояваме, държавата да не декларира европейските принципи, а да ги прилага. Тези, които не желаят да живеят според европейските принципи, могат да емигрират в Азия – например в КНДР“, апелират собствениците.

И представят „обществениците“ (кавичките техни), „скандиращи на жълтите павета“, като тунеядци, които само консумират, без да произвеждат и данъкоплащат и които смятат, че законите са само за инвеститорите.

За финал те казват едно голямо „БРАВО!!!“ на отстранената кметица на „Младост“, че е „издала съответните документи по ЗАКОН“ и призовават кмета на София Йорданка Фандъкова да не се влияе от „обществени настроения“ (кавичките са техни).

В последните години бизнесмените в НАБЧ развиха органична неприязън към всякаква гражданска опозиция и екоактивизъм. Въпросните „жълти павета“ в посланието им изглежда идват от протестите срещу забраната за дивото къмпингуване, която управляващите вкараха – очевидно по тяхно желание, с инициативата на вносителя – „реформатор“ Найден Зеленогорски (каква ирония в това фамилно име!). Протестите накараха премиера Бойко Борисов отново да се намеси като добро ченге и да дръпне нестройното си парламентарно мнозинство за ушите, за да отмени забраната.

НАБЧ бяха и инициатори на миналогодишната мащабна акция на всички отговорни институции за диво къмпингуващи нарушители по морето. Цялата държавна машина – агенцията по горите (ИАГ), екоинспекциите (РИОСВ), МВР и др. бе впрегната, за да изобличи диващината на диво къмпингуващите от Дуранкулак до Резово. Акцията не постигна особен резултат, освен че смути няколко палаткуващи по дивите плажове. Няколко акта за незаконно палене на дърва и туй то.

Всъщност, трябва да признаем, че бизнес асоциацията, която държи всички да си плащат за спане по Черноморието, по възможност ол инклузив, е права за едно. Дивите места по морето – като Карадере и Иракли, са чудовищно осрани по периферията.

Ако пуснеш дрон по горската периферия над палатките, ще видиш една дълга лайняна ивица, белязана от тоалетни хартии в иначе дивата гора. Мизерията на някои палаткуващи (не всички, за щастие!), която показва, че и в лагера на диво къмпингуваите има „орки“ и която дава коз на противниците на свободното къмпингуване, желаещи да наврат всички в хотели или поне „луксозни къмпинги“, „еко-селища“ и прочие мимикрийни версии на конвенционалния хотел/вилно селище.

Ала дивосерящите надали са сред „скандиращите на жълтите павета“ – те не си мърдат пръста да изкопаят една горска тоалетна, камо ли да отделят време, за да стърчат по площадите в защита на това и онова.

Опорните точки на НАБЧ по случая „Младост“ не са нови: „частна собственост“, „конституция“, „национализация“ и т.н. – въртят се при всички спорове от сорта.

Дами и господа частници собственици, напомняме ви че жителите на „Младост“ също са частни собственици – на жилищата си. Така че това се явява протест на мнозинство частници срещу малцинство частници, решили да застроят зелените пространства между жилищата им.

Отделно, сградата, срещу която започна протестът наскоро, звучи по-скоро жилищна сграда, маскирана като обществена – в нарушение на подробния устройствен план на „Младост“, т.е. на „ЗАКОНА“.

В реда на нещата е околните частни собственици понякога да ограничават правото ви да се разпореждате с частна си собственост. Както имат право да ви изгонят дружно от собственото ви жилище, ако решите да правите ремонт с хилти през нощта. Това не е национализация, а демокрация, която – да, също бива колективна.

Когато „Младост“ е проектиран навремето (да, по соца), едва ли някой от архитектите му е оставил тези зелени междублокови пространства с цел там да се вдигнат още блокове. Това е едно от малкото предимства на днешните панелни и ЕПК квартали като „Младост“ пред централните, в които сградите често са сгъчкани като пингвини в антарктическа нощ.

В този смисъл, парадоксално е, но реституцията (понякога чисто престъпна, както всички знаем), на моменти бива толкова недемократична, колкото и някогашната национализация, от соца.

Колкото до твърдението, че десетките сгради, планирани в „Младост“, са планирани законно – формално може и така да е. Но по същество нерядко не са, защото иначе задължителните обществени обсъждания на тези планове нерядко се правят така, че съседите научават, чак когато се събудят и видят оградения с метални панели парцел с табелата за строежа.

Ако не разбирате чисто човешкото желание да съхраниш „поляната“ зад/пред блока си, погледнете го от бизнес ъгъл: аз не искам оня строеж да скрие гледката ми към Витоша, например и да отнеме простора между моята тераса и отсрещните, защото ако реша да продам апартамента си, те ще вдигат цената му.

Или ако предпочитате така: ако някой иска да вдигне хотел пред вашия, скривайки морето, вие с хляб и сол ли го посрещате?

http://ureport.bg/