Има ли свобода на словото

Николай Флоров

Нито словото е от вчера, нито борбата за неговата свобода. В българският фолклор има две показателни поговорки. Едната е: 

ДУМА ДУПКА НЕ ПРАВИ, а другата е 

КАЗАНА ДУМА – ХВЪРЛЕН КАМЪК.

Но има и друга, еднакво важна:

ВЪРЖИ ПОПА ДА ТИ Е МИРНО СЕЛОТО. 

Под попа да се разбира или попа, или ходжата, или равина, или комунистическия агитатор и пропагандатор. Свободното слово дразни. Някои дори казват, че убива. Питайте Алеко и неговия убиец  Ганю Пеевски. 

Изкушението да регулираш словото е било на първа линия за всеки тиранин, бил той комунист или фашист. Затова комунисти и фашисти са първите, които въвеждат така наречените «министерства на културата» и «министерства на пропагандата». С други думи, словото да мине първо през министерствата.

Питайте Езоп защо не са харесвали басните му. Не защото, казват, е бил африканец, а какво е казал в тях.  А като за допълнение, питайте и Сократ как се е усещал, когато благонравната и оядена атинска буржоазия го е обвинявала, че «развращава атинската младеж» и «обижда атинската религия и проповядва чужди култове».

А атиняните (около 20,000) са живели сред обслужващите ги около 80,000 траки, фриги, илири и какви ли не още без атинско гражданство.

Ако словото беше свободно, политиците нямаше да го крият. И тъй като – поне на Запад, политиците са неуспели адвокати, свободата на словото си остава мъгляв израз неподдаващ се на официална регулация.

Ако поровите в историята на  френската революция ще видите как французите след нея са се изяждали живи с парцалите чрез убийствена сатира. Ако ли пък погледнете нейната предистория ще видите устата на Волтер, пълна със сода каустик, с която той е оплювал всичко.

Същото става и днес с френския арабин  standup comic  Дидон, популярен до небесата, понеже не подбира кого да оглозга жив и най много за грубите му майтапи с евреите. 

Православието е прекалено тъпичко, за да излезе на сцената на световно ниво чрез словото.

Никой във Франция и Англия не пропуска да захапе и Ватикана и никой там не е забравил как от дванайсти век католицизма (в конкуренция с източното православие) е пекъл на чеверме еретиците. Същият този Ватикан, на който Галилео, благодарение на нуждата от свободно слово,  обяви че Земята се върти около слънцето и хвърли в паника курията и нейните правила за свобода на словото.

От тогава изтече много вода и днес папата може да заяви скромно: «Свободата на словото има граници!»

Никой още не смее да каже къде точно са границите, но  Дидон беше арестуван заради «предизвикателство към насилие». Насилието, предизвикано от словото, е една граница, но и трите религии бягат като дявол от тамян от жената, тоест от половината човечество. Запердят жените в чували от горе до долу, бият ги, не им дават висши църковни санове, обрязват ги, държат ги затворени, убиват ги с камъни, страх ги е от голата жена, но не и от малки момчета… 

Исляма и юдаизма са религии без образи и голотиите на светския живот в Европа и Америка ги хвърля в ужас, камо ли Ватикана с неговата най-голяма колекция на картини с голи тела (мъжки и женски) в целия свят.

Какъв по-прекрасен материал за сатира!

Да видим как стои въпроса за свободата на словото с болшевишкия проповедник и терорист номер едно Ленин. Още преди да вземе властта той дава инструкции на джихадистите си: «Убивайте агентите, които ви следят, вдигайте във въздуха полицейски участъци, обирайте банките…»

Една от първите мерки, които той обявява след взимане на властта, е да затвори опозиционната преса. Питат го: «А какво става със свободата на словото?»  Той отговаря: «Свобода на словото ли? Ние няма да се самоубиваме, нали!»

За него свобода на словото е «Власт на работниците и селяните!» и «Цялата власт на съветите!» Само три години (!) по-късно започва първото въстание на работниците и селяните в Кронщад. И тогава границата определя Троцки – ораторът, магьосникът, незаменимият  терорист номер две на революцията, който заявява че не може да си позволи да рискува «постиженията на революцията» и изпраща 50,000 чекисти срещу… 15,000 работници и селяни. 

В еднa от петнадесетте точки на въстаниците изрично е подчертано искането да се върне свободата на словото и пресата и да се премахне болшевишкия монопол.

И така, има ли свобода на словото? Има, разбира се, но само толкова, колкото ние искаме да има. Борбата продължава.