You are here

Името на този проблем не е само Пеевски

Умишленото лишаване на българите от свободни медии е проблем, който винаги е интересувал само малцина. Но България тъпче на едно място и заради това явление. ЕК ни го каза сега в прав текст. Има ли кой да я чуе?

Коментар от Иван Бедров:

Когато говорехме за монополизирането на вестникарския пазар, те отвръщаха: Нали искахте пазарна икономика? Когато предупреждавахме, че скритата собственост на медии води след себе си и скрити зависимости, те ни изпитваха: А къде има абсолютно свободни медии? Когато се интересувахме кой и как издържа многобройните губещи издания, те вече демонстрираха загриженост: Да не би да искате толкова журналисти да останат на улицата? Когато започнахме да ги наричаме медии-бухалки, защото атакуването на неудобните се превърна в основната им функция, те тиражираха измислицата, че просто имало война между две медийни групи. Когато се възмутихме, че започнаха да си измислят нова действителност, да лъжат безпардонно и да преобръщат на 180 градуса всяко обществено явление, тогава им дойде спасителната реплика за „алтернативните факти“ и лъжците поведоха „война срещу фалшивите новини“. А ако изобщо има хора, които да забелязват, че определени медии открито работят срещу интереса на България и открито обслужват интереса на чуждо правителство, те в най-добрия случай ще са русофоби или параноици.

Защото така се краде по-лесно

Нищо от изброеното не е новина. И не е явление, появило си в последните седмици. От десетина години насам България живее в условия на непрекъснато ограбвана медийна свобода. Според индекса на „Репортери без граници“, през 2016 година страната ни заема печалното 113-о място, в компанията на Замбия и Централноафриканската република.

Името на този проблем не е само Пеевски. Той просто се е озовал начело на групировка, чиято цел не е само да притежава медиите, не е само да налага своята гледна точка, не е дори възможността да „нацели с бухалката“ всички, които дразнят например. Голямата цел е България да не се развива - да остане корумпирана държава, с неработещи институции, с необразовани, потиснати и зависими хора. Защото така се краде по-лесно. А новината от тази седмица е, че за това ни предупреди Европейската комисия - тоест, представителите на правителствата на европейските ни партньори. Казаха го в прав текст, остава някой да го забележи.

"Отрицателно влияние"

За да се присъедини към Европейския съюз, всяка държава трябва да отговаря на три базови критерия, известни като Копенхагенски. Те са въведени преди 24 години, а първият от тях звучи така: „институционална стабилност като гаранция за демократичен и правов ред, за опазването на човешките права, както и зачитането и защитата на малцинствата". Думата „медии“ не присъства, но свободните медии дотолкова са вградени в концепцията за демократичния правов ред, че към онзи момент никой не е сметнал за необходимо да ги добавя изрично. България обаче доказа, че липсата на независими и спазващи етичните правила медии директно спъва напредъка. Връзката е описана в доклада на ЕК за напредъка при прилагането на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), а споменаването ѝ там е безпрецедентно:

"Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на МСП, те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват постигането на напредък от страна на България".

Няма невинни

Тази констатация има нужда от доразвиване. Защото медийната среда е продукт от последователните усилия на конкретни хора. Ако преди десетина години политико-икономическо-мафиотската групировка е решила да изкупи огромна част от медийния пазар, след това тя необезпокоявано не само продължи да увеличава влиянието си, да привлича публични ресурси, да притиска и изнудва политици и висши чиновници, да се сговаря с правителства, министри и висши магистрати, да атакува политически опоненти, да залива с кал и лъжи всеки опит за промяна и напредък. През тези години управляваха няколко правителства, но нито едно от тях не зае принципна позиция в защита на свободните и независими медии. Вероятно от страх, по-вероятно от личен интерес. И всички съдействаха.

Иван Бедров

Иван Бедров

Управлявалото до днес правителство включи в програмата си специална точка за „Създаване на публична и законодателна среда, която гарантира медийната независимост и плурализъм, прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите“. Но две години по-късно изпълнен изглежда само последният израз - контролът върху медиите се осигурява чрез насочване на публични средства или чрез „съветване“ на близки до властта олигарси да насочат ресурси към определени медии. Премиер, министри и политически лидери даваха интервюта за най-калните медии. Без никакво чувство за страм. Сами размиха границата, която трябваше да пази разума от калта. И когато днес виждаме, че буксуването на България се дължи и на развалената медийна среда, вече знаем кой е отговорен - всички, които се правеха, че не забелязват проблема.

http://www.dw.com/bg/името-на-този-проблем-не-е-само-пеевски/a-37295928