ИНТЕРВЮТО, ПРОПАГАНДАТА И КОНТРАПРОПАГАНДАТА

Двубоят колежката Бенатова и ген. Мутафчийски
 
За мен една от основните функции на ген. Мутафчийски и Щаба беше салфетката или ако щете – предпазната маска. Мутафчийски и Щаба бяха сложени като буфер между една ужасна ситуация и властта, за да й измият лицето и ръцете, ако епидемията ескалира неудържимо.
Именно затова при цялата сериозност и тревога за ситуацията в Щаба нямаше включен дори един-единствен министър – дори здравния, което е повече от парадокс.
Така правителството си надена предпазната маска от политическата отговорност.
В интервюто освен този основен съществен проблем останаха неизяснени редица въпроси и проблеми.
1. Как е създаден Щаба и защо в такъв състав?
Малко история
С решение на Съвета по сигурността към Министерския съвет, взето на извънредно заседание, на 24 февруари е създаден Национален кризисен център за борба с коронавируса към Военно-медицинска академия (ВМА). Задължително уточнение – без да няма тези законови прерогативи, които ни пропагандираха.
Със Заповед № Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на Република България Бойко Борисов същият този щаб е превърнат в (пълно наименование) "Национален оперативен щаб с цел координиране, организиране на действията на компетентните държавни органи във връзка с обявената от Световната здравна организация спешност за общественото здраве от международно значение по отношение на заболяването COVID-19".
Досега нито един журналист не е питал ген. Мутафчийски за юридическия и административен статут на Националния оперативен щаб. За правомощията и задълженията на структурата, която ръководи и има ли тя въобще такива. За нормативните актове, които регулират дейността на Щаба.
Те са в точка т. 2 и т. 3 на заповедта. Точка 2 дава право на Щаба да привлича за дейността си съветници и експерти. Т. 3 наред с др. задачи му вменява нещо несвойствено – да информира медиите и обществеността.
Въпросът трябваше да бъде защо публично е приел ролята да носи отговорност за други, чужди действия и решения?
Чужда, понеже всички решения се взимаха от правителството и здравния министър.
Но тогава защо беше натоварен с публични функции? Те въобще не са му работата.
Но на властта й беше необходим орган, който да стане лицето й пред публиката, ако епидемията се изпусне тотално от контрол от една страна, а от друга – да бяга от всякакви неудобни въпроси, които могат да срутят имиджа й.
Ген. Мутафчийски само мотивираше пред аудиторията взетите решения чрез авторитета на лекарската си професия и генералската си длъжност (затова ръководител не беше някой по-обикновен медик, а военнизиран)
Именно този въпрос трябваше да бъде зададен на генерала – защо се съгласи с тази несвойствена функция, понеже той не ръководеше борбата с епидемията?
И втори подвъпрос във връзка с първия - имало ли е решения на властта, които той и Щабът не се препоръчвали или са възразявали на тях?
И трети подвъпрос – ако е имало, кои са били те? Ако обаче е нямало, защо се проявяваше такава непоследователност в редица мерки (без маски, с маски и др.) и т.н.
2 Къде се изгубиха специалистите в Щаба?
Както вече посочих още при сформирането на Щаба, в него нямаше нито един епидемиолог, нито един вирусолог, нито един учен. Затова беше създаден втори Щаб, назован Медицински съвет, който по-късно беше разформирован.
Ясно се вижда, че премиерът е балансирал между две политически, а аз бих казал – и икономическо-олигархични групи. Мутафчийски не би могъл да отговори на такъв въпрос – той е към Бойко Борисов.
Но в тази връзка въпросът към ген. Мутафчийски трябваше да бъде: защо в състава на Щаба нямаше епидемиолози, вирусолози, учени, вкл. и математици за създаване на модели на епидемията (както се прави по света)?
Такива фигури бяха включени далеч, далеч по-късно, въпреки че многократно аз като журналист поставях този проблем.
Негова ли е отговорността за този пропуск или предложенията на Мутафчийски са били неглижирани и игнорирани?
От кого?
Защо?
3. Националните стратегии
От 2006 г. България си има Национален план за справяне с епидемии.
106 страници!
Съгласуван на европейско равнище и със СЗО. Неколкократно актуализиран.
Колежката Бенатова вероятно не е подозирала за този документ.
И затова пропусна логичния въпрос: защо не е приложен Плана, какви са били дефектите му?
Ако е нямал слабости, защо е пренебрегнат?
Това облекчи ли или усложни борбата с епидемията?
4. БЪДЕЩЕТО
За всеки вече е ясно, че болестта няма да си отиде, че вероятно поне в в близките няколко години ще се води постоянна борба с нея.
Затова е изпуснат още един изключително съществен въпрос.
Този!
Сега подготвя ли се Национален план за работа и действия за справяне у нас с Короначумата и нейните последствия (здравни, социални, икономически и т.н.)?
Участва ли Щаба в такава дейност?
Има ли въобще такава дейност (моя бел.: няма)?
Защо?
Правилно ли е или неправилно да се подготви такъв план, д-р Мутафчийски?
5. Тактики и стратегии
Можа да продължа с въпросите, вкл. и далеч по-конкретни във връзка със случилото се досега, с редица взети и невзети мерки, с избрани и неизбрани стратегии и т.н.
Ще дам един пример, за който у нас никой не е споменавал и писал.
Например на фона на случващото се в Италия в редица държави отделни болници бяха специализирани за лечение на Короната, за да не се допусне пренос на инфекция и намалят размерите на вътрешноболничното заразяване.
От друга страна това позволи да остане медицински ресурс за лечение на останалите заболявания.
Постигна се резултат системата да не предизвика страх в хората от заразата от една страна, а от друга – да не блокира по липса на кадри.
Този подход у нас не беше приложен. Не се и предполага да се прилага.
Защо?
Можехме ли така да ограничим броя на заразения лекарски персонал?
Ако да – ще го направим ли най-сетне?
Ако не – защо не го правим?
И т.н., и т.н. , и т.н.
Вместо това се водеше наистина тъпа дискусия много или малко са 11% заразен болничен персонал.
ПОЛИТИКАТА
Но аз не правя интервюто, на мен такива като генерала, а всеки друг политик и държавник, и виден чиновник няма да ми го даде, ще ми откаже, на мен никой няма да ми осигури каквато и да публична трибуна – вестник, радиостанция, телевизия, за да видите резултата от такава ключова беседа.
Затова ще спра дотук и направо ще премина към онова, на което бяхме свидетели.
Както многократно съм писал, Щабът дори формално не беше консултативен орган поради ограничения си състав.
Телевизионните екрани наложиха фигурата на медика Мутафчийски в образа на здравен министър, но без той да е такъв, в образа на национален ръководител - без да е такъв, в образа на нещо като строг, но загрижен баща на нацията.
Следователно ген. Мутафчийски не се появяваше като експерт, като компетентното лице, а играеше несвойствена за него роля – тази на най-отговорен държавен фактор и политик.
Такова няколкомесечно анонсиране е политическа операция – подготовка за изграждане на образа му за целите на кариера на друго, немедицинско поприще. Разговорът между Бенатова и Мутафчийски не акцентира върху това явление - само мимоходом го засегна.
Затова за мен интервюто се превърна в контраполитическа операция на провежданата политическа операция.
Като цяло неубедително направени, макар че тази за генерала спечели позиции в по-необразована част от населението, информираща се главно чрез телевизиите.
Да се предполага, да се очаква коректност, етичност и отговорност и от двете страни в такъв сблъсък, е нелогично.
И двамата се представиха като чужди високоговорители.
Фейсбук