ИСТИНСКА ИСТОРИЯ, КОЯТО ЛИПСВА В ОФИЦИАЛНАТА ''БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ''

 
 
Другарят Йозеф Бейдо (Байер) - чехословашки комунист и съветски агент, използван от Москва във войната й срещу България по време на Втората световна война (1941-1944г.).
ИСТИНСКА ИСТОРИЯ, КОЯТО ЛИПСВА В ОФИЦИАЛНАТА ''БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ''.
Чехът Йозеф Бейдо е роден през 1901г. в град Острава. След Първата световна война, когато се създава Чехословакия като държава става комунист и влиза в Чехословашката комунистическа партия (ЧКП). По професия е радиотехник. През 1925г. е арестуван и обвинен от властта, че е член на антидържавна политическа организация каквато е ЧКП. Вербуван е от съветското военно разузнаване (ГРУ). Става сътрудник на ГРУ в Чехословакия. Работи като висококвалифициран специалист във военен завод. Като такъв и в услуга на ГРУ срещу заплащане предава техническа документация в СССР за новите видове оръжия, произвеждани през 20-те години в Чехословакия (славеща се с развитата си военна промишленост) по поръчки и лицензи на западни военни фирми.
През 1931г. поради опасност да бъде разкрит и заради уменията му като ценен кадър на ГРУ Й. Бейдо е прехвърлен в СССР. Така приключва агентурната му дейност в Чехословакия. Под чужда фамилия ''Байер'' той работи 6 години в град Кемерово в Сибир, а след това в Москва като радиотехник в машиностроителния завод "Й. Сталин" (ЗИС) за производство на тежки автомобили и бойни машини Включен е и в апарата на Коминтерна.
На 22.06.1941г., когато започва германо-съветската ''междусъюзническа'' война, СССР вдига на крак всички комунисти и цялата си агентура по света да брани "родината на социализма".
На 24.06.1941г. БКП по заповед на началниците си в Москва изведнъж се сеща, че в България имало ''фашизъм'' на власт и започва въоръжена борба не срещу германците, а СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ПРАВИТЕЛСТВО.
Спрямо невоюваща срещу СССР България като съюзник на Германия болшевиките прилагат особена стратегия. Тя включва започване на война, но без официално обявяване на война. В тази стратегия влизат както НЕПРЕДИЗВИКАНИТЕ бомбардировки над български градове (ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С БЪЛГАРСКИ ЖЕРТВИ, в това число на 22.06.1941г. над Добрич, а в следващите години и в цяла България), така и организирането и изпращането на терористични групи от СССР.
В края на лятото на 1941 г. със съветски подводници и военни самолети в България нелегално пристигат 61 разузнавачи и ''военни специалисти'', начело с полковника в Червената армия Цвятко Радойнов. От тях 55 са българи, продали се на Москва комунисти, 5 руснации 1 чех - Й. Бейдо-Байер. Българите са дейци на БРП (комунисти), политически емигранти в СССР след 1923г. и терористи с богат боен опит, в това число от участието си в Гражданската война в Испания през 1936-1939г. Целта им е получаване на разузнавателна информация в полза на Москва, подсилване на агентурата в България, осъществяване на саботажи и терористични актове в страната, с приоритет на български военни обекти.
През август 1941г. Й. Бейдо-Байер е включен в групата терористи на полковника от Червената армия Цвятко Радойнов, завербуван от съветското разузнаване още през 1923 г. Тя е в състав 14 души и след кратко военно обучение край Москва се прехвърля в Крим.
В съветските документи на разузнавателния отдел на щаба на Черноморския флот на СССР са наричани: "диверсионно-разузнавателна група", но всъщност са ТЕРОРИСТИ, които трябва да подпалят България и да поставят началото на въоръжената борба срещу българската държавна власт. Тази борба е част от стратегията на Москва, която предвижда отслабване на българската държава власт, полиция и войска чрез "износ на революция" и провокиране на терористична дейност на съветската пета колона от комунисти и техните съюзници (агенти и шпиони на Москва) до степен на невъзможност да се противопоставят на агресията на Червената армия, пропагандирана като "освобождение от фашизъм", какъвто в България никога не е имало.
Няма значение, че СССР воюва срещу Германия на своя територия, както и това, че България е неутрална в тази война и поддържа редовни дипломатически отношения с Москва, независимо, че гъмжи от московски агенти и шпиони на българска територия.
Важно е да се дестабилизира българската държава власт, за да се създадат условията за бъдещата окупацията наричана по стара руско-съветска традиция "освобождение" на България.
Й. Бейдо-Байер е прехвърлен е с подводница в България. Това са така наречените в комунистическата историография "подводничари". Плават в Черно море с подводницата ''Щука-211“ с капитан-лейтенант Александър Девятко, която заминава от Севастопол за България на 6.08.1941г. Благополучно преодолява подводните минни германски заграждения и на 11.08.1941г. стоварва терористите на брега в устието на р. Камчия.
В групата на полк. Цв. Радойнов са още терористите Съби Димитров, Васил Цанков, Костадин Лагадинов, Симеон Славов (капитан Рак), Ангел Ников, Антон Бекяров, Тодор Гърланов, Кирил Видински, Иван Изатовски, Трифон Георгиев, д-р Иван Маринов, Димитър Илиев и Йосиф Бейдо-Байер.
Й. Бейдо-Байер е радистът-шифровчик на групата, чрез който тя поддържа връзката с Москва. Той е пряката връзка на бандитите с ''Центъра'' им в Москва. Чрез него те получават бойните си задачи къде да нападат, какво да взривяват и кого да убиват.
Тази група подводничари е лесно обезвредена и унищожена благодарение на съвместните и успешни действия на българските власти и население. Полицията и българското военно разузнаване действат много ефективно. Те имат пълни сведения за бандитите, следят движението им, локализират ги, обезвреждат ги и ги залавят един по един. Някои от тях са заловени още на брега.
От бандитите на полк. Цв. Радойнов се спасавя само Кирил Видински, останалите се оказват много лошо подготвени. Те се изгубват и се откъсват един от друг и са заловени при активното съдействие на българската местна власт и селяните, които не искат московски комунистически терористи да ги ''освобождават''.
Й. Бейдо-Байер се проваля като радист и губи връзка с ''Центъра'' в Москва. През април 1942г. е арестуван от полицията. Тогава след успешна акция на отделение ''А'' на Дирекция на полицията начело с Никола Гешев е заловен и главния терорист полковника от Червената армия Цвятко Радойнов, водещ офицер на поета терорист и македонист другаря Никола Вапцаров.
България, спазвайки международните правила и практика отправя протестна нота за НЕМОРАЛНИТЕ И НЕПРАВОМЕРНИ действия на Москва. Но КАКТО ВИНАГИ, когато е разобличен, СССР отхвърля българската протестна нота за незаконното изпращане на диверсанти и взривни вещества. И то без никакви аргументи. В Куйбишев, където е евакуирана съветската власт отхвърлят посочените факти като "клевета. СССР не защитава нито един от своите терористи. Жертва ги в името на своя война срещу България.
По традиция СССР, когато бъдат разкрити престъпленията му подло отрича и лъже, че изобщо познава тези хора. Съветският посланик в България твърди, че те лъжат, че не са били никога съветски граждани, документите им били "фалшиви", а доказателствата пред Софийския военно-полеви съд ''изфабрикувани''. Няма значение, че пред съда има цяла огромна колекция от веществени доказателства като всякакво съветско оръжие, гумени лодки, бомби, радиостанции и апаратура за връзка с Москва, които по-късно стават ЦЕННИ ЕКСПОНАТИ НА ЕДИНСТВЕНАТА ПО РОДА СИ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА ''ПРОТИВОБОЛШЕВИШКА ИЗЛОЖБА''.
Няма значение, че съветските радисти се предават сред първите терористи на българската власт и признават всичко за своето обучение в терористични лагери в СССР и за своите цели по разпалване на световната революция в България. Някои от тези руснаци дори стават български поданици и постъпват на работа в българската полиция, а други стават сътрудници на германските спецслужби.
Срещу арестуваните 27 участници в терористичните групи е образувано дело № 503 в 1942 г. и се провежда наказателен процес в Софийския военнополеви съд.
Делото се гледа от 9.06. 1942 г. при закрити врати. Прокурорът по делото в Софийския военнополеви съд капитан Костойчинов определя заловените като ''комунистически фанатици'' и е прав. Пред съда те признават кой и защо ги праща в България и с каква цел. Един от подсъдимите бандити е Й. Бейдо-Байер.
На 26.06.1942г. съдът издава смъртни присъди на 18 от подсъдимите терористи и още същия ден са разстреляни.
Другарят Й. Бейдо-Байер има късмет, защото е осъден е на доживотен затвор. От юни 1942г. излежава присъдата си в Пловдивския затвор. Търка наровете в килията си повече от 2 години. Оттам е освободен на 09.09.1944г., когато комунистическото просъветско ОФ завзема властта.
След 09.09.1944г. другарят Й. Бейдо-Байер влиза в Червената армия. Завинаги напуска България. Участва с Червената армия в боевете в Чехословакия (1944-1945). След Втората световна война се връща в Чехословакия. Работи в МВР на страната. Става комунистически милиционер. Умира на 15.01.1963г.
 
Фейсбук