Истинските герои са се сражавали и пожертвали на фронта на човещината
На 8 май в Европа и по света, с изключение на Русия, се отбелязва победата на съюзниците над Германия във Втората световна война. Голямата картина, свързана с това събитие, е буквално и в преносния смисъл на думата черно-бяла. Всичко е ясно на всички – Германия е виновна, победена, смазана, а победителите не ги съдят.
А “малката картина”?
С изключение на атентаторите от заговора на полковник Щауфенебрег, които се провалят в опита си да убият Хитлер на 20 юли 1944 година, за да предотвратят очевидната за тях предстояща катастрофа на родината им, германците нямат много личности от онзи период в историята си, с които да се гордеят. Ето защо още повече емоции предизвикват малкото изключения от това правило.
Сред снимките, най- много споделяни от опозиционно настроени коментатори в рускоезичния интернет,тези дни е кадър от немска любителска фотография, направена по време на разстрел на членове на сръбската съпротива. Демонстрацията на чувство на превъзходство спрямо “подчовеците” и убеденост в нацистката правота е била демонстрирана от германския режим и чрез факта, че гражданите на райха, включително и облечените в униформа, са били поощрявани да филмират и снимат действителността, за да пребъде споменът за началото на хилядолетния Райх. “Арийците” са били горди със себе си.
В СССР е било точно обратното – но не защото са се срамували да снимат заобикалящата ги действителност ( а е имало защо!), а заради параноята на режима, виждащ във всеки гражданин с фотоапарат шпионин. В резултат на това огромната част от фотодокументите от Източния фронт, достигнали до наше време, ако не се броят официално заснетите за целите на съветската пропаганда, са с предимно германски произход.
В резултат на това е запечатан рядък миг на човещина и саможертва от страна на германски войник. Ефрейторът от 714 дивизия на вермахта Йозеф Шулц отказва да стреля по време на екзекуция в Сърбия, оставя пушката си на земята и застава сред сърбите, за да бъде екзекутиран миг по-късно от своите.
На този герой на Човещината днес има паметник в сръбския град Смердевска Паланка.
Случаят напомня на шокиращото сред екзалтираната нацистка тълпа изключение, когато бившият убеден нацист, влюбил се междувременно в еврейката Ирма Еклер, отказва на стане и да изпружи ръка за поздрав към Фюрера на върха на масовата истерия към него през 1936 година.https://ivo.bg/2015/11/07/един-човек-струва-повече-от-всяка-тълп/
Неговото име поне се помни, а снимката му със самоубийствената демонстрация носи печата на човешката уникалност с неговото име. Което не може да се каже за неизвестния и до днес китайски младеж, застанал на пътя на танковете на режима на подстъпите към площад Тянанмън, изпратени да смажат младите демонстранти, настояващи за демокрация в Китай през юни 1989 година.
Подобни подвизи са извършвали отделни индивиди и в болшевишката империя на злото. На 7 май 1940 година Виктор Савиних ( на снимката долу)и още 9 ученици на възраст между 14 и 17 години са арестувани в СССР заради писмо до Сталин, в което настояват да бъдат спрени огромните доставки на съветско зърно за нацистка Германия в момент, когато в СССР цари глад. Това струва на храбреците 10 години каторга в Колима.
В единствената свободна днес територия за изява на свободно мислещи руснаци, каквато предоставя интернет, мнозина от тях изразяват с болка или с ирония мнението, че истинският “ден на победата” е 31 август 1994 година, когато последният съветски войник от общо 546 200 и 677 000 тона боеприпаси напускат германската земя. По този повод припомнят, че на победената и срината от войната Германия са й били нужни само 6 години да достигне довоенното ниво на производствените си мощности, докато в Русия и до днес се оправдават за своето изоставане със същата тази война.
Нищо обаче не говори повече за неадекватността на днешната официална позиция от гузната забрана да се говори, пише и илюстрира истината за нацистко-болшевишкия сговор в периода август 1939 – юни 1941 година. Днешните власти в Русия заплашват със съд всеки, който пренебрегне тази забрана. Т.е. опитват се да изтрият спомена на позора в текст и снимки.
А текстът на поздравителната телеграма на Сталин до Хитлер е кратък, но категорично ясен.
Както и кадрите от общия съветско-германски военен парад в Брест Литовск, резултат от разпокъсването на Полша с общите усилия на Германия и СССР. Особено когато в центъра на тези кадри се вижда радващия се на вниманието на съветските офицери край него немски генерал Гудериан ( на снимката със съветския командир Кривошеев), осъществил танковата светкавична война първо на Запад, а след това и на Изток, поставяйки световен рекорд по взимане на пленници ( повече от 650 000 красноармейци наведнъж) при операцията на Вермахта по завладяването на Киев ( Гудериан след това стига и до Москва).
На фона на тези “подробности” безмерната победна радост, подбудена от специалните усилия на кремълската пропагандна да измисли общонационална кауза като патриотичен заместител на комунистическата спойка от времето на комунизма, ражда сцени в диапазона от кича до откровения идиотизъм.
Тъжно е, но само за онези, които разбират колко нелепа е радостта от една катастрофална в крайна сметка победа, постигната във все по-далечното минало, използвана като заместител на липсващите поводи за радост в днешно време.
Колкото до героите, онези, които са стреляли, за да не ги застрелят, те трудно могат да претендират за уникалност сред нещастната себеподобна маса човеци, хвърлени във войната. Те просто не са имали избор дори и в случаите, когато са били доброволци. Малцина са си представяли преизподнята, която ги очаква.
Истинските герои са доброволците на фронта човещината, пожертвали напълно съзнателно живота си заради нея.
