You are here

ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА

За последните 60 години не е имало сериозен опит за създаване на съвместна европейска отбрана. Днес 23 държави – членки на ЕС, включително и България, предприеха първата стъпка, като изразиха желание да участват в създаването на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС/PESCO).

 

Това е първият опит след провалилия се отбранителен пакт през 1952 г., който е щял да засили военния потенциал на континента в случай на конфликт със Съветския съюз.

Лисабонският договор предвижда, че група държави членки могат да засилят сътрудничеството помежду си по въпросите на отбраната посредством установяването на постоянно структурирано сътрудничество (PESCO). Сред обсъжданите първоначални идеи са обща хеликоптерна флотилия и медицински отряди, споделена логистика, военен транспорт и дори идеи в областта на енергетиката. 

Тези идеи ще бъдат обсъдени от Съвета на ЕС, който трябва да приеме решение за установяване на ПСС със засилено квалифицирано мнозинство. Това може да се осъществи на следващото заседание на Съвета по външни работи на 11 декември.

Днес бе взето решение на принципна основа какво ще представлява PESCО/ПСС: „амбициозна, обвързваща и приобщаваща европейска правна рамка за инвестиции в сигурността и отбраната на територията на ЕС и неговите граждани“.

Бе приет и списък с общи ангажименти, които държавите членки се споразумяха да поемат, включително „редовно увеличаване на бюджетите за отбрана в реално изражение, за да се постигнат договорените цели“.

Днес амбициите на някои европейски лидери стигат по-далеч, като френският президент Макрон и председателят на ЕС Жан-Клод Юнкер говорят за:

  • създаване на общи европейски сили
  • европейски отряди за гражданска защита
  • общ бюджет по отбрана
  • приемане на войници от други държави членки в националните армии.

Това са визии са в перспектива 2025 г., но първата стъпка към тях е задействането на механизма в договорите на ЕС за съвместни действия в областта на отбраната – PESCO. 

И почти всички държави членки решиха да се включат – Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешката република и Швеция.

Тези, които за момента се въздържат, са Ирландия, Португалия и Малта. Дания има принципна позиция да не участва в европейски проекти по отбраната, а Обединеното кралство напуска ЕС.

Всички държави от типично скептичната Вишеградска четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия, решиха да се присъединят, като това е и знак, че може би Европа поне в областта на отбраната няма да тръгна на две скорости.

Такова е и желанието на Германия – да се намери компромис между възможно най-много страни членки, за разлика от амбициите на Еманюел Макрон за бързо предприемане на амбициозни стъпки от тези, готови да ги предприемат.

Другият изключително важен проект, който трябва да стартира до края на годината, е Европейски фонд за отбрана, който трябва да финансира отбранителните сили на ЕС, както и изследователски проекти на европейско ниво.

По първоначална оценка годишният бюджет за съвместни отбранителни сили на фонда следва да бъде около 5 млрд. евро. Тази сума съответства на 2,5% от съвкупните разходи за отбрана на държавите – членки на ЕС.

Важно е да се уточни, че не става дума за „армия на ЕС“, ако под това се разбира премахването на националните войски. Става въпрос за изграждане на общи отбранителни сили, които поне в близките години не се предвижда да имат капацитета и мащаба на европейска армия, засенчваща или поглъщаща тези на държавите членки. Тези общи сили ще имат и конкретни дейности, които най-вече ще помагат на националните държави в това да опазят по-добре територията си, особено след като през 2014 г. станахме свидетели на това как в Европа все още е възможно границите на една държава да бъдат преначертани след окупация от чужда войска.

http://terminal3.bg/istoricheski-moment-po-ptja-km-evropejska-otbrana/