You are here

И всички вкупом излишни станаха ...

Компрометираните партии на прехода без успех пробват да изгорят предишните си грехове в пожара на бунта

Тъкмо се канех да пиша как не досието "Буда", а бедността ще свали Борисов от власт, и ...избухнаха протести, невиждани от 1996 г. насам. Замириса на революция. Злополучният Дянков хвърли оставката си. Правителството е в клинч. Президентът едва вчера излезе от нелегалност.

Да, гладът детронира харизмата, както пророкуваха по-прозорливите. За целта обаче трябваше разходите на българина за ток, вода и парно да надвишат доходите му. Дотолкова се е притъпила социалната чувствителност на родния ерзац-европеец - не просто да му вземат всичко от джоба, ами и да му поискат отгоре. Чак тогава реагира.

Аман-заман все пак реагира. Независимо че веднага се появиха опити за опорочаване на бунта - от внедряването на вандали сред протестиращите, до политическото обяздване на протеста. Интересно е и поведението на проправителствените медии в нажежената ситуация. Като по команда те развяха чучелото на главния виновник - уволненият вече шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев, чиито мезонети, жилища и сметки внезапно лъснаха на показ в един телевизионен ефир. Така гневът бе спешно отклонен към персонален виновник, за да се снеме отговорността от правителството. Други пък, любители на флашките с компромати и на специалните разузнавателни средства, се почувстваха изиграни, че не техните "журналистически" разкрития свалят властта, а някакви си там "битовизми", и също почнаха да хулят "лумпените" протести. Да, досието "Буда", което мафията прати като предупреждение към своя блуден син, бе отвято от стихията на улицата.

MUT

Макар и лишени от идеологическата стръв на "революцията" от 1997 г., бунтовете срещу високите битови сметки имат потенциала да свалят правителството. Неслучайно всички опозиционни партии, воюващи за място в следващия парламент, пробваха да се отъркат о протестиращите с цел политическа изгода. Трайно компрометираните формации на прехода пробват да изгорят предишните си грехове в пожара на бунта. Дотук най-малко четири парламентарни сили искат оставката на кабинета - БСП, ДПС, "Атака" и "Синята коалиция", и една европарламентарна - НДСВ.

Непосилните за домакинствата фактури концентрираха в себе си всички пороци на прехода - илюзията, че т.нар. либерализацията, чийто модел у нас е тотално опорочен, води до по-добро качество на по-ниска цена, политическото лицемерие на всички управляващи партии - от СДС, който обяви приватизацията за универсално благо, през НДСВ и ДПС, продължители на същата политика, включително и по отношение на електроразпределението, та до БСП - експерт в заменките "кон за кокошка" и в спекулативните цени на зелената енергия, напомпала сметките.

Всички вкупом излишни станаха. Включително и спомагателни партии като "Атака" и ВМРО, които по различно време ескортираха бандитски управления, нищо че сега се опитват да яхнат протестите. Без патериците на националистите ГЕРБ отдавна щеше да е загубила властта. "Войводите" пък развяваха байряка на приватизатора Костов като част от ОДС, ако някои са забравили. Сега тия две формации се надцакват в призивите за национализация и разправа с изедниците монополисти.

Протестът обаче засега отхвърля политическите хоругви. Дори и щурмоваците на Волен Сидеров не смеят да афишират партийните символи и се задоволяват с развети трибагреници, въпреки че "Атака" се изживява едва ли не като организатор на бунтовете. БСП също коментира процесите отстрани, за да не отнесе шутовете на "малките", за които инак милее. Засега съпричастността на най-голямата опозиционна партия се излива в предизборни обещания за одържавяване на ЕРП и щедро левичарство, в което апаратчиците на "Позитано" 20 сами не вярват. Меглена Кунева се сниши и прати на барикадата по-анонимните си "граждани", за да си спести обясненията как точно е защитавала правата на потребителите като еврокомисар. НДСВ самоубийствено надигна глава в стил "Ела, мечко, изяж ме". Костов също изпъчи гърди и се обяви за дважди спасител на нацията във времена на кризи с мерак да потрети. Все пак постъпи благоразумно като заяви амбициите си от безопасно място, далеч от разбунтувалата се тълпа, предчувствайки ефекта.

По всичко личи, че "Българската пролет" ще е стихийна и потребителска по дух. Както вятърът на промяната през 1989 г. бе с екоотенък. Сляпата вяра в демокрацията отдавна крушира. Читави лидери комай не останаха. Хората изгубиха вяра в партиите, лицата в тях са трижди компрометирани. Налице е революционна ситуация. Виновните са ни до болка известни. Но какво да се прави? Отговор ще дадат изборите - редовни или предсрочни. При отсъствието на реален избор обаче стихията рискува да обслужи статуквото. Засега.

Галя Горанова

Сега